При покупка на автомобил втора употреба потребителите най-често стават жертва на измама относно неговите технически параметри, цена и разход на гориво. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Канал 3 по повод публикувания от Европейската комисия индекс за развитие на пазарите на дребно от 2018 г., според който потребителското доверие към сектора на автомобилите втора употреба все още е относително ниско.

„Потребителите на ниво Европейски съюз посочват, че срещат проблеми при осъществяването на сделки от този тип. Ние още през миналата година, знаейки че нашият пазар е такъв, че на него преобладават сделките с автомобили втора употреба, извършихме мащабно проучване на този пазар. Установихме някои типични нелоялни търговски практики, които санкционирахме”, заяви Маргаритов. Той уточни, че констатираните нарушения не са били голям процент спрямо обема на извършените проверки.

Председателят на КЗП обърна внимание и на това за какво да се внимава при покупката на автомобили втора употреба, включително и по интернет от чужда държава. „За да си спестят излишни разходи, потребителите е добре да проверят дали валидността на офертата касае територията на Република България, както и какъв ще бъде дължимият ДДС, който варира в различните държави. Маргаритов потвърди и нещо особено важно, когато говорим за употребявани автомобили – по закон потребителите имат право на рекламация и при покупката на стар автомобил, а търговецът е длъжен да я приеме.

Комисията за защита на потребителите е проверила и общите условия на застрахователните компании, които предлагат автомобилни застраховки. Маргаритов обясни, че основните нарушения са свързани с опит от страна на застрахователите излишно да затруднят потребителя да предяви своята претенция за получаване на застрахователно обезщетение. „Ние решихме, че потребителят има право на застрахователно обезщетение в случаите, когато документът за автомобила е бил вътре по време на кражбата”, даде пример той. Друг случай пък е свързан със съкращаване на сроковете за предявяване на обезщетението, които са точно фиксирани съгласно Кодекса за застраховането. Част от установените неравноправни клаузи са отстранени, срещу някои дружества обаче се водят колективни искове в съда.

„Когато четем Индекса, излязъл преди няколко дни, ние виждаме, че застрахователният сектор като цяло е идентифициран от потребителите в Европейския съюз като по-скоро чувствителен. Около 35% от тях посочват, че са имали някакви затруднения при настъпило застрахователно събитие за получаване на съответното обезщетение”, обобщи Маргаритов. Той допълни, че вниманието на Комисията ще се задържи върху този сектор.


Основният извод в индекса за развитие на пазарите на дребно от 2018 г. е, че общото доверие продължава да следва започналата от 2010 г. насам положителна тенденция. Стопява се и разликата между Изтока и Запада във функционирането на пазарите в полза на потребителите. Макар, че най-проблемни области остават комуналните услуги (вода, газ, електроенергия, пощенски услуги), финансовите услуги и далекосъобщенията, като цяло развитието е в позитивна посока, за което следва да бъде отдадено дължимото както на усилията на европейските институции, така и на националните органи във всяка от държавите-членки.


„Извеждането на индекси с потребителски характер е полезна и ефективна инициатива на европейските институции. Те позволяват да се проследи потребителското поведение и степента на доверие, което потребителите имат в пазара, както на национално, така и на общоевропейско ниво. Благодарение на тях виждаме конкретни резултати, тенденции, а оттам и конкретни мерки, които се предприемат, както за общия европейски пазар, така и в държавите-членки поотделно за още по-надеждна потребителска защита и успокояване на пазара от гледна точка на срещаните нелоялни търговски практики”, заключи Маргаритов.