Част от допълнителните приходи в бюджета да отидат за покриване на 2,5 млрд. "политически" дефицит в енергетиката. БЕХ е куха структура, която поражда корупция, казва Симеон Дянков, бивш министър на финансите, в интервю за „Стандарт”.
<strong>- Г-н Дянков, наскоро излязохте с позиция срещу политиката на Виктор Орбан Унгария да не приема бежанци. Кризата обаче се задълбочава - Германия и Австрия, и Чехия, и Словакия върнаха граничния контрол. Същевременно напливът на бежанци става огромен. Ще успее ли Европа да се справи?</strong><br /> - Както видяхме и с Гърция, и въобще с кризата в еврозоната, институциите в Брюксел са още сравнително млади и не са свикнали да се справят с толкова големи кризи. Нужно е време. На преден план трябва да е общият план за действие. Въпросът не може да се реши държава по държава. Наскоро питах някои от еврокомисарите защо са закъснели пак, както с Гърция. И краткият отговор бе: защото това не е общоевропейска политика. Според Договора за Европа граничната политика е задача на самите страни членки. Но случващото се в момента определено е общоевропейска криза и е необходим общ отговор.<br /> <br /> <strong>- В състояние ли е Европа да ги поеме? Става въпрос за над 500 000 души, влезли в Европа за последните 9 месеца, следващата година се очакват още милион.</strong><br /> - Надявам се, че срещата на вътрешните министри от ЕС следващата седмица ще обсъжда общ план. Поне основните стъпки да се определят, за да нямат отделни страни повече тежест от други, както е в момента. Преди няколко дни бях в Литва. Там се говори, че евентуално могат да приемат 25 имигранти... За някои държави тази тема изглежда твърде далечна. Докато за други, включително България, това е голям проблем и ни трябва общоевропейска политика. Видяхме как в кризата за еврозоната решенията закъсняха, но в крайна сметка бяха взети правилните. Дано сме се поучили.<br /> <br /> <strong>- В сряда кабинетът отпусна нови 5 милиона заради проблемите с бежанците. Има ли някаква възможност България да &quot;изтъргува&quot; - в най-добрия смисъл на думата, подкрепата си? Срещу приемане в Шенген, срещу допълнителни помощи?</strong><br /> - Не мисля. Основният проблем за Шенген не е технически. От няколко години сме покрили всички формални критерии. Проблемът е несправянето с корупцията. Не можем да се пазарим по тази тема. Просто трябва да има видим напредък в борбата с корупцията.<br /> <br /> <strong>- На фона на бежанската криза и солидарността на Европа при разрешаването й от сряда се говори за европейската солидарност и по още един глобален проблем - енергетиката. На международен форум в София премиерът Бойко Борисов и вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шевчович предложиха Фонд за енергийна сигурност, който да гарантира големите инфраструктурни проекти. Какви са шансовете на България в това отношение, включително и за реализацията на газовия хъб?</strong><br /> - Тепърва трябва да се работи за общоевропейски енергиен пазар. Въпрос, който Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, поставяше още през 2010 г. като премиер на Полша. Тогава наблюдавахме как се говореше положително за идеята в почти всички държави. Но по-големите, особено Италия, Германия и Франция реално нямаха интерес да вървят към такъв съюз. Те получават доста по-ниски ставки за газа, например, от по-малките държави. Сега, предполагам, има по-голям интерес заради събитията не само в Украйна и Русия, но главно в Близкия Изток. Оттам идват близо 1/3 и от газовите, и от петролните доставки към Европа. Но това ще е дълъг процес. Няма да стане тази или следващата година. Първо трябва да има разбирателство дали става въпрос само за газ или и за електричество, и за петрол, което прави смисъла на истински общ европейски енергиен пазар. Насоката е положителна, това ще помогне на България поне в интерконекторните връзки, евентуално в хъба, но няма да е бързо.<br /> <br /> <strong>- В момента на дневен ред в България е цената на тока за бизнеса, както и искането на индустрията за реформа в енергетиката. В четвъртък, на среща с премиера Борисов бе решено, че представители на бизнеса ще влязат в бордовете на НЕК и другите държавни енергийни компании, за да контролират дейността им, да дават съвети за свиване на разходите. Работеща формула ли е това?</strong><br /> - От днешна гледна точка изглежда като успех. Влизането на представители на бизнеса в държавните енергийни бордове е донякъде нож с две остриета. Защото тези представители имат интерес да натискат цените надолу. Така дефицитите в енергетиката няма да бъдат намалени, освен ако системата не се изчисти по друг начин.<br /> И тук е основният въпрос, който вече няколко години не се решава: какво да се прави с големия дефицит от близо 4 милиарда лева. В това отношение представителите на бизнеса са прави. Тази тема по никакъв начин не е решена. Миналата година се направиха няколко положителни стъпки в парламента от бившия енергиен и икономически министър Делян Добрев: спряха се огромните преференциални ставки за т.нар. заводски централи, спряха се някои преференции и за алтернативните видове енергия. Но това ще помага в бъдеще, за да не се трупа допълнителен дефицит и не решава въпроса с вече направения от близо 4 милиарда лв.<br /> <br /> <strong>- Как може да се реши този проблем?</strong><br /> - Да се работи в две посоки. Едната е да се каже каква част от дефицита е натрупан поради недалновидна политика на различните енергийни регулатори във времето. И каква част е поради недалновидни политически решения. Министър Теменужка Петкова посочи числа. Около 2,5 млрд., или по-голямата част, идват от лоши решения на политици. Останалите около 1,5 милиарда са резултат от регулаторната политика. Изключително важно е да се направи това разделение. Защото, както иска и бизнесът, трябва да се реши коя част от дефицита по какъв начин да се покрие. А не както се говори постоянно, включително и в момента, от правителството, че някак си през регулации, през по-голяма ефективност на различните енергийни дружества този дефицит ще се намали с времето. Това няма как да стане, той просто е много голям.<br /> <br /> <strong>- Кои решения на кои политици са довели до натрупването на по-голямата част от дефицита?</strong><br /> - Тези 2,5 милиарда в дефицита са следствие от политически решения: АЕЦ &quot;Белене&quot;, &quot;Цанков камък&quot;, Бургас-Александруполис и други големи проекти, които НЕК нямаше сама да реши да прави. Това са политически грешки и затова трябва да се намерят пари по политически път, а не от енергийната система. В момента се търси голям заем за БЕХ и това по някакъв начин прехвърля всичката вина на регулатора КЕВР, а не трябва да е така. Освен това системата се оставя да си решава едва ли не проблемите сама, а тези проблеми са създадени отвън, от политици. Освен това днес (бр. - вчера) &quot;Фич&quot; понижи дългосрочния кредитен рейтинг на БЕХ до BB-, което поставя холдинга в по-неизгодни условия при търсенето на заем. Затова трябва да се раздели вината, условно казано, и да се каже кой е виновен във времето за енергийните дефицити. Сегашното правителство трябва да реши как да постави този въпрос.<br /> И тук идва втората посока на действие. Ако събираемостта продължава да върви добре, част от допълнителните постъпления могат да отиват за покриване на &quot;политическия&quot; дял от 2,5 милиарда от натрупания дефицит. Не само тази година, а и следващата, по-следващата - според разработен дългосрочен план. Политическите грешки се поправят с политически решения. Затова трябва да се търси решение през бюджета. А не да се правят опити за изчистване на дефицита през КЕВР чрез по-високи цени. Това, освен че е некоректно, не е и постижимо. Бизнесът е прав - с начина, по който се вдигат, цените започват да пречат на икономиката.<br /> <br /> <strong>- Чуват се много гласове за преструктуриране на НЕК и цялата енергийна система, включително за закриване на БЕХ. Необходимо ли е това?</strong><br /> - Да, необходимо е БЕХ да се закрие. Още министър Трайчо Трайков имаше такъв проект и план за закриване на БЕХ. Защото холдингът в момента просто трупа загуби. И с идеята, че понеже в миналото е бил сравнително чист от такива задължения, все още може да взима заеми. Това време вече е минало. Ако сега се пробва да се вземе заем от БЕХ, ще е много трудно. Всеки разбира, че това е куха структура, която поражда корупция и затруднява процесите за преструктуриране на сектора. Според мен е добре БЕХ да се затвори, а НЕК да се изчисти от &quot;политическата част&quot; от задълженията си. Тази част от дефицита би следвало да е задължение на правителството, не на НЕК и на БЕХ. На това и следващите правителства, с дългосрочен план. Мисля, че това е и идеята на някои от бизнес асоциациите. По този начин няма непрекъснато да има натиск за увеличаване на цените.<br /> <strong><br /> - Да се потърси отговорност от политиците и правителствата, вземали грешни решения, означава съдебни дела срещу премиери, министри?</strong><br /> - &quot;Белене&quot;, &quot;Цанков камък&quot;, Бургас-Александруполис са решения, минавали през Министерски съвет. Те са общи решения. Колективна отговорност, което означава никаква отговорност. Затова не смятам, че реално може да се търси съдебна отговорност от конкретните лица, започнали на някакъв етап тези проекти. За мен е по-важно да няма непрекъснат натиск за вдигане на цените и за бизнеса, и за домакинствата. Твърде опростено е да се казва: има голям дефицит и за това е виновен НЕК, БЕХ, енергийният регулатор. Да, има вина и там за някои неефективни производства. Основната вина си е на политиците. И не просто БЕХ да взема още един заем, и още един заем. Няма кредитори, които, виждайки състоянието, да дават още милиарди, защото смятаме, че това е добра компания. Просто не е така.<br /> <br /> <strong>- А НЕК нуждае ли се от преструктуриране?</strong><br /> - Да, разбира се. Отчасти, за да се спре тази въртележка с всяко правителство по няколко политически фигури да влизат в бордовете. Ако се видят във времето различните директори на НЕК, почти винаги са излизали от парламента и от политически групи. Крайно време е това да спре. Трябват експерти, които не са под постоянната заплаха, че ако не изпълнят някоя политическа повеля като &quot;Белене&quot;, &quot;Цанков камък&quot; или Бургас-Александруполис, значи не са си на мястото. Първата стъпка е професионално начало в управлението. А следващата - тези части на енергийната ни система, които постоянно се субсидират, да отпаднат, за да няма натиск за цените на всеки шест месеца. Какво да е преструктурирането, е сравнително ясно. И при министър Трайчо Трайков имаше такъв план, и при министър Делян Добрев, убеден съм, че и сега също има добри идеи как това да стане. Но ако не се изчисти дефицита, каквито и реформи да се правят, голяма част от приходите ще отиват за лихви по заемите.<br /> <br /> <strong>- Голямата част от парите в КТБ се оказаха на НЕК, БЕХ и държавните енергийни фирми. Има ли шанс те да бъдат върнати?</strong><br /> - Не. В процеса на възстановяване на сумите те са на доста задно място. Първо се връщат пари на фонда за гарантиране на влоговете, след това на някои от другите кредитори. Не мисля, че тези задължения ще се върнат. Но остава темата, която сигурно доста се е дискутирала: защо точно енергийните дружества, които са значителни, разполагат с големи счетоводства и финансови дирекции, губят най-много от аферата КТБ. И отговорът е, защото назначенията в тези държавни енергийни дружества във времето винаги са били политически - хора, които са се чувствали спокойни да депозират пари там. Всяка по-смислено управлявана компания е щяла да се замисли за диверсификация на влоговете. Това показва, че професионално управленческо начало в държавната енергетика все още няма.<br /> <br /> <strong>- Да обобщим - дупката в енергетиката от 4 млрд. лв. може да се попълни само с пари от бюджета, закриване на БЕХ, професионално управление и преструктуриране на НЕК?</strong><br /> - Точно така. Сега е времето. Още повече, че очакваме решение на Федералния резерв за евентуално увеличаване на лихвения процент в САЩ. Ако това стане, всички останали държави с някакво закъснение ще започнат да си вдигат лихвените проценти и от там тези задължения внезапно ще станат и още по-скъпи, отколкото са сега. Затова е нужно бързо решение. Знам, че това е трудна тема, ще се показват с пръст коя партия за коя част от дефицита е спомогнала, коя колко е виновна. Но сметките са такива - 4 милиарда дефицит, 2,5 милиарда от политически решения, 1,5 милиард от лоша регулативна политика. Да започнем да ги решаваме отделно. И присъствието на бизнеса в този разговор ще го направи по-лесен. Защото досега някак си политиците не искат да признаят, че основната част от проблема е в тях - в предишни правителства, парламента, а не в енергийния регулатор. Той е изпълнител.<br /> <br /> <strong>- Кабинетът отчете 2 милиарда допълнителни приходи в бюджета - от удари по контрабандата и сивата икономика. В хазната има вече 600 милиона излишък. Какъв знак е това?</strong><br /> - Приходните агенции са свършили добра работа. Събираемостта, след особено лошата 2014 г., покрива спада и на митници, и на НАП. Дори има малко ръст благодарение на ръста на икономиката - и нашата, и европейската. През 2014 г. имаше спад от милиард и половина в приходите, така че тези 2,5 милиарда показват, че се запълва дупка от миналата година и допълнително има още между 600 и 800 милиона лева приходи, това е много добре. Показва, че приходните агенции са се върнали към добра работа. С част от тези приходи трябва да запълнят дефицити в други системи. За мен енергийната е на първо място.<br /> <br /> <strong>- Започна вече обсъждането на бюджета за следващата година. Кабинетът обяви, че политиката му ще е от стабилност към растеж. Как се постига това и какви са вашите съвети?</strong><br /> - Последните 6 години бяха за справяне с различни външни неблагоприятни фактори, необходимо бе пазене на фискална дисциплина и поддържане на финансова стабилност. Сега е време да се мисли за растеж, особено след като в Европа се забелязва общ растеж - нещо, което не сме виждали реално от 2008 г. Какво обаче означава това от гледна точка на бюджета? Основно две неща. Първо, да не се пипат данъци. И второ, да започне покриването на огромните дефицити в някои сектори.<br /> <br /> <strong>- В неделя са изборите в Гърция. Каква е прогнозата ви? Може ли да се каже, че гръцката финансова криза е овладяна?</strong><br /> - Не. Все още дългът на държавата там е близо 200% от БВП, много по-голям, отколкото в други страни от ЕС. Все още основни институции не работят добре, в това число приходните им агенции. Все още голяма част от секторите като транспорт, енергетика, финанси са в ръцете на държавата и се управляват недобре. Така че предстои първо да се надяваме, че ще има някакво малко по-стабилно правителство, макар че се съмнявам в това. Който и да е следващият премиер, ще има лошата задача да продължава да прави допълнителни съкращения на разходи и да е в невъзможност да плаща всички лихви, които дължи държавата.<br /> <br /> <strong>- Вече преподавате в Лондон?</strong><br /> - Да, от тази година имам курсове в Лондонското училище по икономика. Подготвям и за издаване на български втора книга. Тя излезе на английски в началото на годината и е за икономическите преходи в Източна Европа след падането на комунизма.<br /> <br /> <em><strong>Екатерина Николова, &bdquo;Стандарт&rdquo;<br /> </strong></em><br />