Навършиха се 40 години от атентата срещу папа Йоан Павел II. Сред обвинените за нападението са и трима българи, които впоследствие съдът оправда. 

Денят е 13 май 1981 г. Една благословена аудиенция оставя кървав отпечатък върху световната история. Четири куршума, изстреляни някъде сред развълнуваната тълпа на площад "Сан Пиетро" в Рим, пронизват тежко папата. 

Спусъка натиска турският гражданин Мехмет Али Агджа, който е задържан незабавно. Година по-късно атентаторът стреля отново – този път срещу България.

"Сергей Антонов беше с мен по време на обучението", казва той. 

Агджа твърди, че е обучаван от КГБ заедно с Антонов. Новината за българско участие в нападението негово величество Симеон Сакскобургготски научава в Мадрид, където живее тогава.

"Много неприятно чувство, че ни обвиняват колективно – България, българи и български връзки", смята той.

От обикновен държавен служител Сергей Антонов се превръща в чудовище, посегнало на Светия отец. Близо 4 години по-късно той е освободен, защото няма доказателства. 

"Той беше наистина в окаяно състояние на духа. Аз съм била при него в дома му в опит да направя интервю с него. Когато чуеше думите Италия, папа, атентат – той буквално настръхваше, отказваше да комуникира. Сама видях това преди да почине, когато опитах да направя интервю с него", разказа журналистът Алексения Димитрова.

Папа Йоан Павел II посещава България за първи път през 2002 година – повече от 20 години след атентата. Тогава последният български цар - Симеон Сакскобургготски, е министър-председател. 

"Седнахме след церемонията и той каза: Искам да остана с Вас, един момент. Прегърбен ме погледна в очите и ми каза: Имам две работи, които искам да споделя с Вас. Искам да знаете от мен, че няма връзка с България покушението", разказа цар Симеон, цитиран от България он Ер.


"И подчерта: Да, много неща са били казани, но за мен пряко участие не е имало", добави Сакскобургготски.  

Същата година Народното събрание отпуска пенсия от 160 лв. на Сергей Антонов за особени заслуги. През 2007 година той умира в дома си в София в пълна мизерия. 

"Донякъде хората имат къса памет, според каквото ги интересува в новините и според хода на събитията", каза още цар Симеон II. 

Така четири изстрела опитаха да обърнат хода на Студената война, но съсипаха съдбата на един невинен българин, а датата и до днес се помни като Деня на апокалипсиса.