Дълбока синовна обич е водела напред режисьора Петър Райчев през целия му творчески път. Това проличава от великолепната книга за баща му - легендарният диригент Руслан Райчев, която от броени дни е на книжния пазар.
Изданието бе представено пред елитна публика в Софийската опера. “Сигурни сме, че той е доволен, ако ни гледа отгоре!”, каза оперетната прима Светлана Иванова, снаха на Руслан Райчев и съпруга на Петър Райчев.

Огромна заслуга за ценното издание има и музиковедката Румяна Каракостова, през чиито ръце е преминал целият материал, събран в изданието. 
Руслан Райчев е роден на 5 май 1919 г. в Милано в семейството на световноизвестния през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век тенор Петър Райчев.

Майка му, Фаина Куманова, родом от Киев, произхожда от знатен украински род. Още от малък Руслан Райчев проявява музикални наклонности. Едва 6-годишен, започва да взима уроци по пиано при италианския пианист Карло Видусо. 

На 10 г. вече учи в детския отдел на Миланската консерватория “Джузепе Верди”при проф. Карло Лонати.

Чести гости в дома на семейството са диригентът Артуро Тосканини, композиторите Умберто Джордано и Сергей Прокофиев, певците Тоти Дал Монте, Аурелиано Пертиле, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо. През 1932 г. семейството се прибира в България. В София Руслан Райчев става ученик по пиано на проф. Панка Пелишек, малко по-късно - на проф. Андрей Стоянов. През 1936 г. завършва средно образование в тогавашното “Дойче Шуле”.

Кандидатства дирижиране в Музикалната академия, където обаче не е приет поради “липса на качества”

Тогава той записва Юридическия факултет на Софийския университет, посещава 4 семестъра с положени изпити. През 1938 г. заминава за Виена, където е приет в консерваторията като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн.

Пиано учи при Емил фон Зауер - последният жив ученик на Ференц Лист. През 1942 г. великият диригент Карл Бьом взема Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. Руслан Райчев завършва консерваторията в австрийската столица през 1943 г. 


Петър Райчев и Румяна Каракостова представят книгата за Руслан Райчев в Софийската опера.

На 22 март 1944 г. е диригентският дебют на Руслан Райчев в Кьонигсберг - днес Калининград, където бил препоръчан от Карл Бьом в тамошната опера, останала без диригенти. Това дава възможност на Райчев за около 3 месеца да мине през заглавия като “Бохеми”, “Йенуфа”, “Сватбата на Фигаро”, “Лоенгрин”, “Травиата”, “Веселата вдовица”. През юни на 1944 г. Райчев се прибира в София. Веднага е мобилизиран; по-късно е пратен на фронта като подпоручик. 

Завръща се от война, награден с два ордена за храброст и повишен в чин капитан 

Служи няколко месеца като преводач в Съюзническата контролна комисия. През май 1945 г. Руслан Райчев има дебютен концерт във Военния клуб в София със сборен симфоничен оркестър. 

От юни 1945 г. до март 1946 г. работи като корепетитор в Софийската народна опера. Първата му работа е в постановката на балета “Бахчисарайски фонтан”, още на третия спектакъл той се качва на диригентския пулт.

На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новооснования Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г.
става главен диригент на току-що основаната от баща му опера в морския град 

Премиерният спектакъл е на 7 септември 1947 г. - “Продадена невеста” от Бедржих Сметана с режисьор Петър Райчев. Така баща и син започват работа на едно място. Във Варна е поставено началото на завидната диригентска кариера на Руслан Райчев. 
През пролетта на 1948 г. той е изтеглен в София от Стефан Македонски, който го кани за главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. Тук той подготвя премиерите на “Цигански барон”, “Верният приятел” и “Птицепродавецът”. През 1951 г. Руслан Райчев е назначен за главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър. През 1953 г. 
Руслан Райчев основава заедно с баща си Петър Райчев Пловдивската народна опера,става неин първи главен диригент и художествен ръководител. И тук първата премиера е “Продадена невеста” под режисурата на Петър Райчев. Тогава започва и международната дейност на Руслан Райчев. Той гостува на Букурещката филхармония и Симфоничния оркестър на Румънското радио, на оперните театри в Тимишоара и в Любляна.

Следващата година е на гастрол в Унгария. След първия спектакъл в Будапещенската опера е поканен да дирижира още три, а след концерта с Държавния симфоничен оркестър следват още два. Преместен е в Русе, където става главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър.

Сътрудничи и на Русенската опера, с която на Втория преглед на оперните театри през 1958 г. има огромен успех с операта “Манон” от Масне, призната за събитието на прегледа. Записът на операта с незабравимите Пенка Маринова и Николай Здравков влиза в Златния фонд на БНР.

Този успех е поводът в края на 1958 г. Руслан Райчев да бъде поканен за диригент в Софийската опера. Успоредно с това е командирован за главен диригент в Старозагорската опера, ръководи и Симфоничния оркестър в Перник.


Руслан Райчев дирижира тенора Никола Николов. 

А в периода 1960-1961 г. той е начело и на мъжкия хор “Гусла”, с който имат огромен успех на гастроли в Швейцария и Франция. Заедно с диригентската си дейност в Софийската опера, Руслан Райчев отново поема ръководството на Пловдивската филхармония. През 1974 г., след триумфално представяне с Пловдивската филхармония на прегледа на Държавните симфонични оркестри, Руслан Райчев заминава за ФРГ.

Между 45 кандидати от 16 страни той е избран след втория тур - без да се стигне до трети, за главен диригент на оперно-симфоничния оркестър на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн в град Фленсбург. Там престоява до 1979-а, когато е поканен да оглави Софийската опера.

С неговата поява започва златен период - всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, започват редовно да пеят и в родината си и да участват в гастролите на трупата в чужбина. През 1979 г. операта триумфално гостува 15 дни във Виена с “Хованщина”, “Княз Игор” и “Дама пика”.

Следват гастроли в Швейцария, Югославия, Румъния. Връхни точки в кариерата му през този период са постановката на “Борис Годунов” в Парижката Гранд Опера с режисьор Джозеф Лоузи и постановката на “Хованщина” в Миланската Скала с режисьор Юрий Любимов.

През следващите сезони Руслан Райчев многократно гастролира в чужбина със Софийската опера, като кулминационната точка е “Война и мир” на Сергей Прокофиев през 1986 г. във Франция и Италия.

Непосредствено след гастрола на Софийската опера в Испания през 1988 г. кипящият от енергия Руслан Райчев бива принудително пенсиониран

Това се случва само месец преди премиерата на “Силата на съдбата” от Верди, която той подготвя. Диригентът не пада духом - тръгва на самостоятелни гастроли по света: Норвегия, Швеция, ФРГ, Франция, Исландия, Чехословакия. 

През 1990 г. Руслан Райчев отново става генерален музикален директор в Шверин в току-що обединена Германия. Там остава до края на сезон 1991/1992, като прекъсва преждевременно договора си, за да откликне на правителството на СДС да поеме отново ръководството на Софийската опера. Присъствието му в театъра се оказва решаващо за оцеляването на институцията.

Въпреки че е назначен с безсрочен трудов договор, в началото на сезон 1994/1995 Министерството на културата обявява изненадващо конкурс за директорското място. Райчев категорично отказва да се яви на конкурса и на 1 ноември 1994 г. е освободен от поста си.

От 1 септември 1996 г. Руслан Райчев работи в екип с изтъкнатия наш режисьор проф. Светозар Донев в Музикалния театър като главен диригент и първи зам.-директор. Неговите постановки на “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша”, “Цигански барон”, “Веселата вдовица”, “Една нощ във Венеция” се радват на одобрението на публиката.

С Музикалния театър Райчев осъществява 24 турнета с общо 470 представления в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Дания, Белгия, Люксембург, Гърция и Япония. Руслан Райчев има огромен оперен, симфоничен и хоров репертоар. 

В творческата му биография са 120 премиери и около 1800 спектакъла на оперни, оперетни и балетни заглавия, а също и над 2000 симфонични концерти.

В оперни спектакли Руслан Райчев е дирижирал оперните светила като Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Мирела Френи, Катя Ричарели, Монсерат Кабайе и мн. др. Всички наши големи певци - Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Михаил Светлев, Юлия Винер, Любомир Бодуров, са участвали в спектакли под неговата палка. През 1982 г.

Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция. Почетен гражданин на Варна и София. Отива си от белия свят на 9 януари 2006 г. 

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/