За десетилетие България е загубила около 50 млрд. лв. от неизгодни договори за концесии на злато, сребро, мед и други ценни и редки метали, пише "168 часа". Смешно ниските такси, които държавата събира от концесионерите, са по-малко от един процент от печалбите, които изкарват фирмите, разполагащи със стратегическите залежи на подземни богатства у нас, възмущават се учени.
Въпреки че в конституцията е записано че &ldquo;подземните богатства са изключително държавна собственост&rdquo; и според чл. 16 &quot;трябва да се управляват в интерес на обществото&quot;, през последното десетилетие подземните богатства на България са заграбени от чужди и наши икономически кръгове.<br /> <br /> Този факт говори красноречиво, че държавната политика не съответства на интересите на българския народ. В момента концесионните такси са от 0,75 на сто за добив на злато до 4-5 процента за добив на минерали за индустрията.<br /> <br /> За сравнение в съпоставими с нас страни като Румъния компаниите, които имат договор за концесия за благородни метали плащат цели 38% от приходите си под формата на държавна такса.<br /> <br /> На всичкото отгоре у нас концесионните договори се оказват скрити. Абсолютен прецедент представлява случаят на Андрей Едрев, който успя да осъди държавата в качеството си на гражданин, защото е отказала да му ги предостави.<br /> <br /> Според решението на Върховния касационен съд информационната служба на Министерския съвет е осъдена да плати разходите по делото от 460 лв., както и да предостави пълните текстове на договорите на Едрев.<br /> <br /> &quot;При правителствотно на НДСВ, някак си по мнение на експертите му концесионната такса е намалена от 1,5 процента на 0,75 на сто. При тези обороти една такава разлика е съществена. Става интересно къде потъват всички тези пари&quot;, казва пред изданието&nbsp; Едрев.<br /> Не само огромните загуби от концесиите на злато обаче привличат погледите на специалистите. Оказва се, че за някои ценни и редки метали не се плащат абсолютно никакви такси при износа. Такъв е случаят например с Германия, за който нито се знае в какви количества се добива, нито как и къде се обработва. &quot;Сега се извършва един невероятен грабеж - коментира енергийният експерт Минчо Христов. - Една чужда фирма изнася концентрат буквално за без пари, който се преработва в Намибия. /БЛИЦ<br />