Отиващият си френски посланик – мосю Ксавие Лапер дьо Кабан, който не само открито се месеше във вътрешните работи и работеше срещу интересите на България в ЕС, не само че е свил 500 000 евро от изложбата в Лувъра, но е откраднал идеята от предшественика си Филип Отие, пише "Монитор".

Планове
Бившият посланик Отие много бил впечатлен от историческите артефакти, открити в България. Най-много бил впечатлен от маската на Севт III, открита през 2004 г., както и от Панагюрското и Рогозенското съкровище. Искал тези исторически находки да бъдат показани на френската публика. Смятал, че това е мястото, където културата на България трябва да се докосне до съкровищата на един от най-големите музеи в света – Лувъра. Отие многократно бил в НИМ, посещавал археологически разкопки, срещал се с археолози и тогава се зародила брилянтната идея. За съжаление краят на мандата му попречил да реализира своите планове. Наследникът му Ксавие Лапер дьо Кабан разбрал, че идеята не само ще му донесе слава и пари, но и популярност.

Идея
Идеята за българската изложба в Лувъра се заражда през 2011 г. Тогава културният министър Вежди Рашидов се среща в София с бившия вече директор на парижкия музей Анри Лоарет. На срещата присъства и тогавашният посланик на Франция у нас Филип Отие, който дава тържествена вечеря, на която е обсъдена бъдещата експозиция. През януари 2012 г. Рашидов и Лоарет подписват първото 5-годишно споразумение между Лувъра и българското културно министерство. През февруари Рашидов се среща с посланик Отие, за да обсъдят бъдещата изложба. На нея г-н Отие споделя: „Ние сме изключително щастливи, че тъкмо творец като Вежди Рашидов сложи подписа си като министър на културата под петгодишното Споразумение за сътрудничество на България с Лувъра”. Той изтъква, че на малкото други държави, които имат договори със световния музей, им е коствало много време да постигнат това, а България се е справила в много кратък срок. През 2013-а мандатът на Отие изтича и на негово място е назначен Ксавие Лапер дьо Кабан. Участието му в реализацията на българската изложба в Лувъра започва през 2014 г. когато работата е почти приключила. Въпреки че не е дал нито идеята, нито началния тласък на проекта, до края на мандата си бившият вече френски посланик се бие в гърдите си, че именно той е помогнал експозицията да се осъществи.

Сдружение
През 2014 г. Кабан учредява сдружение „Комитет за подпомагане на изложбата на български антики в Лувъра“. Председател е Ксавие Лапер дьо Кабан, а Светлана Ганева и Давид Вейзман са членове. Целта е да се съберат пари за реставрацията на някои от обектите, които трябва да заминат за Париж. На финала са събрани близо 500 000 евро. Нито лев от тях обаче не е постъпил в регионалните музеи. За реставрацията на артефактите пари дава шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. А събраните пари от сдружението на Кабан са прахосани за най-различни дела, сред които са обеди из парижки музеи и ресторанти, самолетни билети, пише в отчета на сдружението.