Сливенският митрополит Иоаникий е депозирал молба пред Св. Синод на БПЦ за освобождаване от поста си на епархийски архиерей, информира Sliveninfo. Той е на тази позиция от далечната 1980 година, когато е интронизиран като сливенски митрополит.

Искането на владиката ще бъде разгледана от синодните митрополити на следващото им заседание, насрочено за 20 септември.

Няма информация за мотивите на 82-годишния архиерей да напусне поста си, но публично известно е, че той е във влошено здравословно състояние.

Обикновено когато даден митрополит се затруднява да изпълнява задълженията си поради напреднала възраст, заболяване или друга причина, се назначава викарен епископ, който да го подпомага в работата му.

У нас рядко се стига до подаване на оставка от страна на действащ митрополит и отношението към този въпрос никога не е еднозначно.

Подаването на молба за освобождаване не означава, че Св. Синод веднага ще я удовлетвори. 

Синодните архиереи ще определят комисия от свои членове, които да отидат и да разговарят с архиерея, за да се уверят, че оставката е подадена по негова воля, а и да обсъдят дали митрополитът не може да продължи да управлява епархията чрез викария си, като последното решение винаги ще бъде негово, а и той ще подписва всички писма от висока важност.

Преди години в Св. Синод беше депозирана оставката на тогавашния Западно- и Средноевропейски митр. Симеон, която по ред причини беше приета и владиката набързо освободен. Впоследствие се оказа, че е направен опит за отстраняване на действащия митрополит, който не се съгласи с решението на събратята си.

Този и други случаи от опита на Църквата налагат внимателен подход към владишките оставки от страна на Св. Синод. Дори след като се увери в свободната воля на митрополита и желанието му за оттегляне, пак не е задължително синодът да приеме оставката му.

Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф повече от десет години настоява да бъде освободен от поста му, но синодните архиереи отлагат да удовлетворят искането му. Такива случаи има и в останалите поместни православни църкви и те често са съпроводени от известно напрежение.

Защото се изразяват съмнения за желанието на подаващия оставка да се оттегли или се появяват слухове за упражнен натиск върху епархийския архиерей от вътрешни или външни на Църквата фактори.

От друга страна, винаги има голяма доза субективизъм в преценката на това, дали някой може или не може да изпълнява задълженията си. Ето и текстове от Устава на БПЦ-БП, които се отнасят до подобни случаи:

Чл. 82. (1) Служението на митрополита е пожизнено. ... (3) Когато митрополит по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата „бивш“. Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.

(4) Когато поради неизлечима болест епархийският митрополит не може да изпълнява служението си, Светият Синод назначава епископ за управляващ епархията. Той има правата и задълженията на епархийски митрополит. Управляващият епархията епископ при богослужебно чинопоследование поменава епархийския митрополит.