Оказва се, че сред журналистите има и хора, които са отказвали да изпълняват поставените им задачи и заради това са се превръщали във "вражески" елементи. Именно такъв е случая на журналиста Димитри Иванов. Това стана ясно в емисията по bTV, където продължава запознаването с дейността на известните телевизионни лица от близкото минало, за които Комисията по досиетата установи принадлежност към комунистическите служби.
Като млад редактор в БТА, Иванов е обект на редица доноси от страна на сътрудници на службите. Без да предполага, материалите на журналиста са били внимателно следен. В три последователни донесения се подчертават високите интелектуални качества на Димитри.
В донесение от агент Дончо през август 1957 година той е описан така: "Димитър е стегнат, приветлив и учтив като фрацузите, но и скрит и притворен като тях.

Пикът на донесенията срещу него настъпва през 1958 година, в която агент "Найденов" докладва:"Димитри Иванов изпъква като един чужд на нашата съвременост елемент, пленен от всичко западно".
Стига се до 1960 година, когато постъпва предложение за вербовка.
На срещата си с оперативен работник от ДС, Иванов тактично отказва да подпише декларация за сътрудничество, но слага подписа си под документ, че ще запази разговора в тайна.
Това обаче се оказва достатъчно той да влезе в картотеките като агент "Асен", по-късно преименуван в "Стефан" по собствено желание.
След напускането си на БТА, Иванов се озлобява срещу режима и според донесения срещу него, включително и от страна на Кеворк Кеворкян, излиза от "идеологическия контекст". В донос от 3 март 1982 г., дежурният звукорежисьор в телевизията цитира Иванов, който излизайки от предаване заявява: "Пак бях принуден да лъжа народа и да говоря обратното на това, което е".
През 1984 година той е изключен от агентурния апарат: "Не изпълнява поставените му задачи, като се оправдава със служебна заетост".
Така от агент, Иванов е прехвърлен към "вражеския контингент".
Службите не са доволни и от друг свои агент - Александър Авджиев, който е вербуван като студент през 1984 година. Шест години по-късно, той е изключен от системата с мотива: "Не е съобщавал оперативно значима информация".
Говорителят на Желю Желев Валентин Стоянов е вербуван главно заради румънския си език. Службите дори планират да съдействат на Стоянов да постъпи на работа в балканския институт на БАН. Той е посочен и като добър кандидат за резидентурата на разузнаването на Българска телевизия, ръководена според документите от Иван Гарелов.
В рапорт от 16.7.1982 г. се казва: "Целта е да се насочи да работи в седмичната програма "Панорама" и с помощта на Талев постепенно да се изгради и лансира като специалист по англоговорящите страни".
Този замисъл обаче не се осъществява, защото "Панорама" не е обособена като самостоятелна редакция. /БЛИЦ