Няма по-стар столичен и по-значим международен музикален фестивал в България от Софийските музикални седмици /СМС/.

И тази година неговото вече 55-о издание доставя много духовна радост и естетическа наслада и печели нови и нови приятели на истински стойностната музика.

Трябва да бъдем много благодарни на неговите „бащи”! Още през далечната вече 1969 г. пианистът и изтъкнат музикален педагог проф. Богомил Стършенов, току-що оглавил новосъздадената Главна дирекция „Българска музика”, дава идеята София също да има свой фестивал, подобен на тези в Прага, Москва, Варшава, Букурещ и други европейски столици, „запалва” най-изявените тогава наши композитори: Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Петко Стайнов и др. Идеята става реалност, а енергичният и високоерудиран проф. Стършенов основен организатор на „Софийски музикални седмици”.

 

 

Годишнините на някои от тези, положили темелите на фестивала, като: Панчо Владигеров /125 г. от рождението му/, Любомир Пипков /120 г./, Константин Илиев и Илия Темков /100 г./ и др., са акценти на СМС-2024. Неслучайно и мотото на 55-ото издание е „Юбилеи и годишнини”.

Изключително богатата програма от над 80 музикални събития: симфонични, камерни, хорови, клавирни, цигулкови, виолончело /тази година то е инструмент във фокус/, вокални рецитали и др., предлага голям избор, но той е и сериозно предизвикателство за всички любители на музиката.

Като прибавим към концертите и съпътстващите прояви – майсторски класове на арфистката Сузана Клинчарова, пианистите Иван Янъков, Людмил Ангелов и др., международни конференции, представяния на нови компактдискове и книги на музикална тематика.

Ами участието тази година на над 500 музиканти от 17 държави в три континента – Европа, Азия и Северна Америка! Всичко това е подтикнало малкия, но много амбициозен, екип на организаторите за първи път да разделят много разумно „Седмиците” на два периода – от 23 май до средата на юли и после след 19 септември т.г. „Арена” на големия брой музикални „действия” са „добрата стара” /вече на 87 години/ зала „България” /Голямата и Камерната зала/, зали в БИАД, Съюза на архитектите в България, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, Съюза на българските композитори и дори в Католическата църква „Свети Йосиф”.

И тази година концертите са и ще бъдат своеобразен мост за срещи на български и чуждестранни, на млади и стари музиканти.

Видим е обаче акцентът върху млади изпълнители, както и се утвърждава тенденцията наши млади музиканти, наложили се в чужбина, да гастролират тук на фестивала.

Ярко потвърждение на тази тенденция беше гастролът у нас на международно признатия ни диригент, живущ във Виена, Росен Гергов с тримата му сина –невероятни таланти, в съпровод на Плевенската филхармония. Нейното участие е в рамките на също продължаващия вече пета година проект на СМС „Преглед на българските оркестри”.

В този раздел ни предстои да слушаме през юни, освен Софийската филхармония и камерния ансамбъл „Софийски солисти”, също Русенската филхармония под диригентството на Йордан Камджалов /на 9 юни от 19 ч. в зала „България”/, Симфониета Враца с диригент Христо Павлов /17 юни от 19 ч. също в з. „България”/ и на 28 юни от 19 ч. под палката на Георги Димитров и солистка Маргарита Илиева –пиано в залата на НМА. Сливенският симфоничен оркестър и цигуларката Кремена Оксенкруг ще гостуват пък след 19 септември.

Децата на Росен Гергов – пианистът Лео /само на 10 години/, челистът Рей /12 г./ и 14-годишният Кай /цигулка/ грабнаха сърцата на публиката със завидната лекота, с която изпълниха сложни творби. А те бяха съответно: Концерт за пиано и оркестър в ла мажор от В. А. Моцарт, Концертино за виолончело от С. Прокофиев и Концерт за цигулка №1 в ре мажор от Н. Паганини.

Просто изумително е, как момче на 14 години, като Кай може да изсвири така брилянтно и с чувство концерта на „демона на цигулката” Паганини. Концерт, който с техническата си сложност и продължителност би затруднил сериозно дори „стари майстори” на този капризен инструмент.

Впрочем и трите деца на Росен Гергов са вече носители на редица международни награди и са излизали на престижни световни сцени. Несъмнено зад всичко това се крие огромен труд. Впрочем майката на „Гергови трио” е японка- цигуларка във Виена.

Прословутото азиатско трудолюбие и дисциплина също са изиграли много важна роля, наред с амбициите на бащата.

Подобен е случаят и с челиста Златомир Фунг –син пък на китаец и българка, който е и най-младият победител досега във високоавторитетния конкурс „Чайковски”.

Златомир блесна с виртуозното си представяне на Концерта за виолончело и оркестър № 1 от Сен-Санс в съпровод на Софийска филхармония, дирижирана от Ернст Хьотцл, още на откриването на фестивала „Софийски музикални седмици”.

Както вече споменахме, мотото на 55-ото издание на СМС е „Юбилеи и годишнини”. Затова и по подобаващ начин в обновената красива зала на Военния клуб бяха отбелязани годишнините на съвременни наши композитори със съществен принос към родната ни класическа музика: проф. Пламен Джуров – дългогодишен диригент на „Софийски солисти” и директор на „Софийски музикални седмици”, Александър Кандов /на 75 г./, и доайена на композиторската ни школа Васил Казанджиев, който ще навърши 90 години през септември т.г.

Сувенирните подаръци и поздравления, поднесени им от председателя на Фондация „Международен фестивал Софийски музикални седмици“ проф. д-р Момчил Георгиев, бяха само „прелюдия” към техни творби в изпълнение на „Софийски солисти” под палката на сегашния им ръководител Константин Добройков.

Прозвучаха: „Картините” от В. Казанджиев, „Триоконцерта” /арфа, флейта и чело/ на Ал. Кандов, обогатената версия на Кончерто гросо № 2 „Метаморфози” от Пл. Джуров.

Плакат за концерта в чест на композитора и диригента Васил Казанджиев

Публиката аплодира и известната арфистка Сузана Клинчарова, която живее и работи в Париж и също празнува юбилейните си 50 години на професионалната сцена за нейното прочувствено изпълнение на „Феерията” от Марсел Турние.

В чест на Васил Казанджиев, основател на международно известния ни камерен ансамбъл „Софийски солисти”, ще прозвучат негови творби /и на Дм. Шостакович/ и на концерта на Русенската филхармония, дирижирана от Йордан Камджалов и забеле-жителната ни пианистка Надежда Цанова / 9 юни, зала „България”/.

Виртуозната наша пианистка Надежда Цанова

Негови произведения ще бъдат изпълнени и във втория период на фестивала през септември т.г.

На концертния подиум ще застанат, разбира се, и утвърдили се отдавна солисти и ансамбли.

Голям интерес има, например, към концерта на 6 юни в зала „България” на Софийска филхармония под палката на маестро Найден Тодоров, който е и служебен министър на културата, с творби на Карл-Мария фон Вебер и Феликс Менделсон- Бартолди. И как не, когато и солистите са „звездни”.

Кларинетистката Сабине Майер е първата жена, приета в „чисто мъжката” дотогава Берлинска филхармония, при това поканена лично от легендарния Херберт фон Караян. Цигуларката Бомсори Ким пък е лауреат от най-престижните международни конкурси: „Чайковски”, „Ян Сибелиус”, „Хенрик Виенявски” и много други.

 

 

Концертът на Сабине Майер и Бомсори Ким в съпровод на Софийска филхармония с диригент Найден Тодоровч

„Кръвта вода не става” вече доказаха с вълнуващия си спектакъл „Музика и поезия” по творби на именития си дядо Панчо Владигеров и поета Райнер Мария Рилке близнаците Александър и Константин Владигерови и сестра им Екатерина – деца на също композитора и диригент Александър Владигеров.

И като стана дума за „Владигершуин”, както наричаха Ал. Владигеров някои негови колеги и приятели заради преклонението му към музиката на Джордж Гершуин, не можем да не изтъкнем и един друг жанр, застъпен в СМС- 2024.

В истинско музикално пътешествие под заглавие „Балканика” из ритмичната балканска музика ще стане „пътник” публиката в зала „България” на 12 юни.

Концертът "Балканика" с Йълдъз Ибрахимова

Оркестърът на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов” във Велико Търново, дирижиран от Георги Патриков, ще взриви залата с популярни пиеси на Джордже Енеску, Григораш Динику, отново Панчо Владигеров и др. балкански композитори в страхотен симфоничен аранжимент. Специален гост ще бъде не кой да е, а звездата на джаза Йълдъз Ибрахимова.

Пее Йълдъз Ибрахимова

И още и още и така до средата на юли и после отново от 19 септември! Софийски музикални седмици набраха голяма скорост и спиране …няма!

В лични разговори съм запитвал „двигателите” на фестивала проф. Пламен Джуров и проф. д-р Момчил Георгиев, как при тези ограничени финансови ресурси /СМС се подкрепят все пак по традиция от Министерството на културата и Столична община/ и малък екип смогват да правят толкова наситена програма и с толкова много наши и чуждестранни участници. Каква е „тайната магия”?

„В такава ситуация трябва да търсиш и намираш повече и подходящи съмишленици и партньори – споделят двамата -, като например Найден Тодоров, който не само е наш гостоприемен домакин с концертния комплекс „България” , но се явява и …съорганизатор. Необходима е и финансова и мениджърска гъвкавост – изтъкна проф. д-р Момчил Георгиев /б.а. -той преподава и „Мениджмънт на музикалните индустрии”/.

- Ако поканим на гастрол някой известен чуждестранен оркестър, дори камерен, би ни струвало около 25-30 хиляди евро, и би ни почти глътнало бюджета. Затова ние даваме път на млади таланти, стремейки се да направим по-мащабен и разнообразен фестивал.

Той става все по-привлекателен форум за изява на български музиканти, идващи отвън. А те са много, само нашите концертмайстори на чуждестранни оркестри по света са близо 70 !”.

И наистина, класическата музика е най-конвертируемият музикален продукт на България в Европа.

Затова и финансовите средства за такава класна проява като Софийски музикални седмици не само не бива да бъдат орязвани или несигурни , а напротив увеличавани и това да се превърна в стабилна държавна политика!

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Архив на Софийски музикални седмици