Продажбата на пептидни инжекции с неясен произход и съдържание чрез интернет поставя сериозни въпроси относно контрола върху тези продукти и потенциалните рискове за здравето. Жена разказва за своя опит с закупуване на такива препарати чрез Facebook група и последвалите здравословни проблеми.
„Използвах Saxenda два-три месеца, но и днес, когато чуя думата „пептиди“, се стряскам. Притеснявам се какви могат да бъдат дългосрочните последици, имайки предвид симптомите, които имах тогава", разказва тя.
Жената придоби инжекционните писалки два пъти. При всяка следваща инжекция дозата нарастваше, а нежеланите ефекти се появиха почти веднага.
„През нощта ставах на всеки 5–10 минути. Преместих се в стаята до банята. Имах постоянно замайване, изнемощение и недостиг на енергия“, споделя тя.
Първоначално се наблюдаваше ефект, но след един месец резултатите спряха.
„След първия месец беше все едно да си инжектирам вода. Свалих 7 килограма, а впоследствие нямаше никакъв резултат. А ако вътре е имало друго вещество или просто вода, при положение че това е закупено по този начин...“, казва жената.
На въпроса какво точно е съдържал продуктът няма отговор. Препаратът е закупен извън официалния канал, а произходът и съставът му остават неизвестни.
Председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки маг. фарм. Николай Костов предупреждава за сериозните опасности, които крият подобни продукти.
„Има изследвания, при които са анализирани такива пептиди, закупени онлайн. Оказва се, че 36% от тях не съдържат никакво активно вещество – най-често има захар, манитол или други подобни съставки. Това всъщност е по-добрият вариант, защото ако съдържат нещо друго, то може да бъде опасно.“, казва той.
Костов уточнява, че пептиди се използват и в напълно законни козметични продукти, които преминават през необходимите проверки и контрол.
„Такива съставки присъстват и в козметичните продукти. Научно е доказано тяхното действие – например стимулират синтеза на колаген и помагат срещу бръчките. Това не представлява проблем. Съществено е потребителите да закупуват козметика от официални търговци, а не от неопределени източници“, заявява Костов.
На интернет платформите обаче се популяризират пептиди със заявления за намаляване на теглото, възстановяване на младостта и осветляване на кожата. Продуктите за отслабване остават най-търсени.
„Предлагат се разнообразни средства, но опасността е реална. Възможно е да съдържат замърсители, неизвестна е дозировката, а в отделни партиди тя варира. За повечето от тези показания обаче съществуват одобрени медикаменти, които лекарят може да препише“, допълва той.
По мнението на психолозите обещанието за незабавен ефект е главната причина все повече хора да прибягват към такива продукти.
„Значителна роля играят и публичните личности, които ги популяризират в социалните мрежи. Младежите са особено податливи на подобни мотиви. Допълнително културата утвърждава представата, че по-слабото тяло е по-приемливо“, обяснява клиничната психолог Станислава Беновска.
Тя предупреждава, че прием на такива продукти може да предизвика зависимост.
„На начало тя е психическа, но с времето може да придобие и физиологични черти. Освен това могат да възникнат значителни здравни щети. Стремежът към бързи резултати често пречи на хората да преценят каква е истинската цена на това, което получават.“
Надзорът над търговията с продукти с неясен произход е в компетентността на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
През предходната година агенцията наложи санкции на три юридически лица, виновни за незаконна онлайн търговия. Издадена беше глоба в размер на 75 000 лева, както и две допълнителни наказания в общ размер от 105 000 лева.
Маг. фарм. Богдан Кирилов, директор на ИАЛ, отбелязва, че борбата срещу такава търговия изисква включването и на други органи.
„Несъмнено е налице незаконна дейност. Тъй като агенцията не разполага с правомощия да издирва извършителите, докладите се препращат към ГДБОП, отдел „Киберпрестъпност“, където се анализират IP адреси и се премахват уебсайтове."
Според адвокатката по медицинско право Величка Костадинова, всеки продукт, съдържащ активно вещество, трябва да се класифицира като лекарствен препарат.
„Не съществува юридическо определение „само за лабораторни цели“. Такава формулировка няма никаква правна сила. Ако продуктът съдържа активно вещество, той е лекарствен препарат."
По нейно мнение опасността е особено висока, защото потребителите не знаят действителния състав на такива средства. „Неизвестно е дали препаратите съдържат именно това, което е посочено на опаковката, дали са произведени в съответствие с надлежните производствени стандарти и дали са безопасни за инжекционно приложение. Това представлява огромен риск за всеки, който ги използва.“
Костадинова счита, че са необходими законови изменения, които да позволят по-бързо разкриване и по-суровите наказания срещу търговците.
„В настоящия момент липсва специално престъпно деяние, което затруднява провеждането на по-задълбочени проверки. Засега могат да се налагат главно административни наказания. Необходимо е тези деяния да бъдат включени и в Наказателния кодекс, за да може при доказано престъпление да се налага и наказателна отговорност.“
