Мирослав от врачанското село Зверино е на пет години и половина, но вече чете научно-популярни книги, познава географията и столиците на държавите, а също е шампион по ментална аритметика. Интересите му се проявили от съвсем малък, като вкъщи ги стимулирали, без да го карат насила. За него знанието е хоби, но нищо детско не му е чуждо.
Семейството разказва, че склонностите му се проявили още в ранна възраст и те само ги подкрепяли, без да налагат натиск. За него учението е увлечение, но детските радости не му липсват.
„Казвам се Миро и живея в село Зверино. Искам да ви покажа четири книжки, три купи и една игра. Ще започнем от голяма книга за буболечките“, казва Мирослав.
Малко по-рано петгодишното момче влиза със своята майка в селската библиотека. Оказва се, че е най-малкият читател там и неговите интереси са насочени по-скоро към научно-популярната литература, отколкото към приказките.
„Буболечките се крият в тъмното, те живеят под важни дънери и камъни и в тъмни скали“, чете Миро.
Възможно е да се научиш да четеш преди да тръгнеш на училище. Момчето е запомнило добре информацията от книжката, която го интересува. „Пеперудите са едни от най-хубавите буболечки в света. Те намират много нектар, за да дадат на пчелите и те да направят мед“, казва Мирослав. Той обяснява, че сам е поискал да се научи и майка му го е научила да чете. „Ето това тук се наричат ларви, снимайте картината. Като четеш, може да научиш много различни неща и да станеш по-умен“, разказа момчето пред БТВ.
Миро уточнява, че не е на пет, а на пет и половина години. Той е и добре запознат със география — държави и техните столици.
„Гледах ги от глобуса и ги научих. Столицата на Чили е Сантяго де Чили, столицата на Китай е Пекин, на Великобритания – Лондон, на България – София, на Боливия – Ла Пас. А Рио де Жанейро столица ли е на държава? Не, град е в Бразилия, на която столицата е Бразилия. С кои държави граничи България? С Румъния, Сърбия, Турция, Гърция и Северна Македония. Коя е най-хубавата държава в света? България, защото е нашата родина и е най-хубавата“, споделя Миро. Той познава животинския свят на Австралия и правилно обяснява защо пингвините и белите мечки не могат да се срещнат.
„Защото пингвините живеят на юг, а полярните мечки – на север“, уточнява Мирослав. Интересът му към скъпоценните камъни е станал ново хоби, в което се учи да ги разпознава. „Това е обсидиан снежинка, бихте ли го снимали. Това са ясписи. Харесват ми много диамантите, защото са много нежни и красиви. Това златното, блестящото, се нарича пирит. Това е вид злато, нарича се златото на глупаците“, обяснява Миро.
Още когато бил двегодишен, семейството забелязало необичайната му способност да запомня информация – разпознавал е всички автомобилни марки. Когато майка му четяла разкази за динозаврите, той запомнял всички детайли за тях.
„Той задава много въпроси. В нашия дом открил една моя стара енциклопедия. Тогава още не можеше да чете. Започна да ме пита за знамената – това на коя държава е, и оттам постепенно се развил интересът му към столиците, континентите, държавите. По-късно започна да учи сам. Когато се научи да чете, на три и половина години прочита първите трибуквени думи, после по-дълги на срички и на четири вече можеше да чете“, споделя майка му Елизабет Цветкова.
Докато момчето работи върху кръстословици, майка му отбелязва, че никакво принуждение няма в процеса на придобиване на знания, но тя винаги е до него, когато той желае да научи нещо ново.
„Просто наблюдавам неговото любопитство към различни теми и го насърчавам, давайки му информация в тази посока. Той е като всяко нормално дете – иска да кара колело, да се забавлява с приятели, да лови буболечки и бръмбари“, казва Елизабет Цветкова. „Миро е най-малкият ни читател, който чете самостоятелно, изключително любознателен, интересува се от енциклопедии и различни научни области, много умен и много интересуван. При него забележителното е, че след като научи нещо, веднага се интересува от нови теми“, споделя Стилияна Стоянова, секретар-библиотекар.
Интересът му към менталната аритметика, или бързото смятане, възникнал миналия септември, след като посетили урок в града. Мама Бети му дала възможност да избере – да продължи или да се откаже. Днес момчето притежава три златни купи.
„Тези купи спечелих от ментална аритметика. За първата трябва да решиш сто задачи за седем минути, за втората – 150 задачи за осем минути, а третата е по ниво просто“, обяснява Миро. На пет и половина години Миро е решил – ще става учител, за да учи децата на много и умни неща. Вкъщи отдавна го считат за всезнайко и често осъзнават, че трябва да го догонят.
„Какво казва баба ти? Че съм по-умен и от нея“, казва Мирослав.
Остава му още година, докато тръгне в първи клас. Учителите ще имат какво да мислят.
