Соломон Паси за пореден път застана зад тезата, че Денят на българицата е изместен от Ден на славянската писменост — а такава, според него, просто не съществува.

Паси, подкрепя идеята застъпена и от проф. Божидар Димитров, че е правилно да се казва не „славянска” или „старобългарска” азбука, а „българска”. Защото и в IХ, и в ХХI век ние пишем на българска азбука.

Славянска азбука не би могло да има, тъй като и през Средните векове, и днес не всички народи, наричани „славянски” (това също е погрешно) пишат на нашата азбука – поляци, чехи, словаци, хървати, словенци. Славяни е късно понятие.

Много народи нямат такъв произход. Русите и поляците са викинги. Чехите – готи, а българите иранци. Освен това азбуката е утвърдена само в България със закон, приет от Народния събор (тогавашното Народно събрание) в Преслав през 893 г.

В днешните Сърбия, Македония, Босна и Черна гора, тя се установява поради простия факт, че тези страни изцяло или частично са в границите на България. А на териториите на днешна Русия, Украйна и Беларус чрез български мисионери. И така правилният термин е „българска” или „старобългарска”.

Буквите, на които пишем, са азбука или писменост на българския език.

По темата днес пред БНР говори и Красимир Богданов, депутат от ВМРО, във връзка с искането им за промяна в законодателството, с която 24 май да бъде определен като Ден на българската писменост и култура и така да отпадне определението „славянска“. Аргументът е, че по този начин кирилицата ще бъде приета като българска азбука и в Европейския съюз.

„Ако може да се говори за някаква обща славянска писменост, това може да бъде единствено Глаголицата, сътворена от братята Кирил и Методий, но в съвремието тя отдавна е изчезнала", каза Богданов.

"В България има двойно отбелязване на деня на Кирил и Методий - на 11 май православната църква почита светите равноапостоли, а на 24 май е гражданският празник", обясни депутатът.

Той посочи, че кирилицата, на която пишем днес, е чисто българско творение, дело е на ученика на св. св. Кирил и Методий - св. Климент Охридски, сътворена в България по времето на царете Борис и Симеон Велики, а след това тази графична система се възприема и от други славянски православни народи.

Според него българите не трябва да страдат от предразсъдъци, налагани десетилетия, които обслужват политически доктрини, а не историческа истина:

"Ние високо трябва да кажем пред света, че ние сме автори на Кирилицата и ние сме дали на останалите славянски народи това писмо, което употребяват и досега една шеста от света".

Като друг мотив на искането на ВМРО Богданов посочи факта, че много от славянските народи днес не пишат на кирилица и затова в никакъв случай не можем да я наричаме славянска азбука.