Базираната в Ню Йорк международна организация Хюман Райтс Уоч вчера призовала България да обясни на какво основание задържала пуснатият от грантовия съдия Калин Калпакчиев убиец Полфрийман.

И не само това, ами следвало незабавно да го освободи, защото решението на съда било окончателно. Да се просълзи човек и да си каже – в България задържат незаконно и нарушават човешките права, щом такава „авторитетна“ организация го твърди.

Подобен призив обаче в случая може да събуди само презрение и на практика изобличава цялата мрежа от зависимости, оплела света в своята паяжина през последните 30 години и финансирана от „филантропа“ Сорос. Защото за всеки е ясно кои са Хюман Райтс Уоч, Българският хелзинкски комитет, Джордж Сорос, съдия Калпакчиев и убиецът Джок, заклал хладнокръвно българския студент Андрей Монов.

Според Еврипид наглостта е най-лошата от всички човешки болести, а от тази болест очевидно боледуват всички храненици на Сорос. Защото какво друго, ако не наглост, е да освободиш почти 7 години предсрочно един доказан убиец, само защото си „дупе и гащи“ с организацията Български хелзинкски комитет и се позоваваш в решението си именно на нейно становище?

Същата организация номинира Полфрийман за човек на годината, направи му собствено НПО (на което плати таксите) и по всякакъв начин през последните 12 години се опитваше да го изкара мъченик в затвора Припомняме и факта, че „освободителят“ – съдия Калин Калпакчиев, е председател на грантовия Съюз на съдиите в България и самият той е носител на две награди от Българския хелзинкски комитет.

Припомняме също, че този „комитет“  се издържа почти изцяло от грантове от „Отворено общество“ на Сорос, с които пари пък организира семинари, обучения и тежки софри за … съдиите от Съюза на съдиите.

Сега Хюман Райтс Уоч (или както е по-известна със старото си име - Хелзинки Уоч) най-нагло призовава България да заплюе тези обвързаности, да ги смете под килима и да пусне един убиец на свобода, и то преди да е завършила процедурата пред Върховния касационен съд, инициирана от главния прокурор.

Само че още през 2010г. стана ясно, че „Отворено общество“ е отпуснало най-големия грант в своята история именно на Хюман Райтс Уоч – цели 100 милиона долара, за да защитава „правата“ по света.

Видно е какви права - правата на осъдени убийци, правата на грантови съдии, които ги пускат от затвора и „правата“ на останалите зависими НПО-та на Сорос да рушат държавността и да покопават усилията на институциите в борбата им с престъпността.

Но ако телешкият възторг в изданията от кръга „Капитал“ на подсъдимия Иво Прокопиев (които издания също се издържат от грантове), породен от позицията на Хюман Райтс Уоч може да се обясни с общото котило и общата им хранилка, то позицията на държавата в случая трябва да бъде изключително остра.

Време е вече не само открито да се говори кои са хората и организациите, искащи да овладеят съдебната ни система и от кого се финансират, за да пускат убийците на свобода, а най-после да се предприемат и съответните мерки пипалата на октопода да не достигат повече до българските магистрати.

Защото само тогава ще можем да говорим за независимост на съда и само тогава гражданите ще повярват, че правосъдието е в името на народа. А не в името на Джордж Сорос и неговите НПО-та.