Това са фактите. А след тях винаги се пита: Кой е спасителят? През годините този въпрос е бил обект на стотици научни дискусии, остри спорове, дори дипломатически скандали. Пресен пример е изявлението на говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова, която обяви, че евреите в България са спасени от Червената армия. Това твърдение не е истината, защото през 1943, когато ешелоните са спрени, СА е твърде далеч от тук. През годините политическата конюнктура е посочвала различни спасители, най-често първите хора на държавата:Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков. Затова светът още не вярва, на истината за 48 000 измъкнати от горящите пещи. 

От 9 март 1943 година, датата, която се счита спасителна за българските евреи, се навършват 75 години. Какво се е случило на този ден и каква е съдбата на героите му ще разкажем в този очерк: 
През 1941 година, се приема Законът за защита на нацията /ЗЗН/. Тогава Сара Луна от Дупница е още момиче. Днес на преклонна възраст, тя нищо не е забравила: 


Димитър Пешев на среща с хората от Кюстендил

„На вратите на домовете ни се появиха табели: еврейско жилище. Всеки трябваше да носи жълтата звезда на Давид. Ако не го прави, откарват го в полицията, бият го и глобяват. За евреите се въвежда полицейски час - от 18 до 6 часа сутринта. Уволнени са всички работещи в учрежденията, фабриките, тютюневите складове. Учениците и студентите са изключени. На евреите е забранено да упражняват професията си, независимо каква е тя. Магазините са конфискувани . Създава се комисарство по еврейските въпроси , начело с Александър Белев и организация „Бранник“ , по модел на шпицкомандите в Германия. Един ден дойдоха вкъщи трима мъже и конфискуваха радиоапарата ни и всичките златни бижута. Забраниха ни да посещаваме театри, кино и обществени места За нас бяха определени два магазина, от които можеха да се пазаруват някакви хранителни продукти. На другите пишеше: „За евреи и кучета забранено”. От една фурна срещу купони се даваха 300 грама хляб на ден.” 

Това си спомня Сара Луна. Но в този отвратителен живот все пак има надежда, че някога това ще свърши , докато идва мигът , в който и тя да бъде погубена:

„Евреите от Дупница и Кюстендил бяха определени за лагерите на смъртта и поставени под домашен арест. Не позволяваха на възрастните да излизат на улицата. Разрешаваха само на децата от 10 до 12 часа да пазаруват. Често бранниците ни биеха и вземаха парите. Хората ни гледаха отстрани, съжаляваха ни, но не смееха да ни помогнат, и въпреки това много пъти пред вратата ни сме намирали кошници с храна в най-трудните моменти. И до края не можахме да разберем, кои бяха тези наши благодетели. На 10 март бяхме освободени от домашния арест и временно беше отменено изпращането ни в лагерите.

Това е личната история на едно дете, разказана ни 75 години по-късно. Тя с нищо не се различава от преживяното от всички евреи в страната по време на фашизма.


Лили Паница

И ето, че идва часът на спасителите. По това време Димитър Пешев е подпредседател на парламента от управляващото мнозинство, адвокат, ерген, гласувал за ЗЗН. Високо във властта и далеч от Кюстендил той не знае теглото на своите съграждани евреи. Но този човек става друг, когато научава, че предстои евакуирането им в лагерите на смъртта. Ето какво разказва за това, един от най-вещите познавачи на тази история. Авторът на книгата „Извън хватката на Хитлер“ д-р Михаил Бар-Зоар: „ В началото на март 1943 година един жп работник отива при своя приятел Буко Лазаров и му казва, че на гарата в Кюстендил има много влакове, подготвени за депортиране на евреите от града. Група кюстендилци отиват веднага при Димитър Пешев. Но депутатът не може да предприема никакви действия, тъй като няма доказателства за твърденията й. Тогава се намесва една храбра българка- Лили Паница. Тя е лична секретарка и любовница на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев. Госпожицата вижда един секретен документ , който е споразумение за отвеждане към лагерите на смъртта на 20 000 евреи-11 500 от Беломорска Тракия и Македония и 8500 от старата част на страната. Паница рискува живота, любовта, работата си и предава плана , който обрича на гибел 20 000 души.

И ето че идва сакралният Девети март 1943 година. Според д-р Бар Зоар на този ден Димитър Пешев се среща с министъра на вътрешните работи Габровски и му казва: Въпросът ще бъде повдигнат в Народното събрание, ако не отмените депортирането , ще бъде невероятен скандал, който може да доведе до вот на недоверие. Двамата отиват при цар Борис. Той взема решението. Казва на министър - председателя Богдан Филов, Габровски и Белев, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България.

Всъщност официално царят отлага акцията, но де факто той я отменя. 

В кабинета на министър -председателя Богдан Филов депутатите Никола Мушанов и Петко Стайнов молят Габровски веднага да прати телеграми да околийските началници за отлагането А какво ще стане, ако не я изпратя, с ехидна усмивка пита министърът? В такъв случай от този кабинет ще излезем само с краката напред- отговарят му. Случаят е определен като уникален в българска история, защото никога дотогава толкова високопоставени лица не са заплашвали със самоубийство в кабинета на министър-председателя. Същата вечер Димитър Пешев, надвесен над бюрото на Габровски, наблюдава как той нарежда на областните управители на България, че депортирането се отлага.

Последва втората акция на Димитър Пешев. Той събира 43 депутатски подписа, включително и на хора с профашистки възгледи, който наричат изпращането на евреите в лагерите на смъртта „петно върху челото на българския народ“. В акцията, която вбесява Хитлер, се включват Българската православна църква, предвождана от митрополитите Стефан и Кирил. Писмо изпраща монсеньор Ронкали, бъдещият папа Йоан XXXIII. В защита на евреите застават лекарите, писателите, Елин Пелин лично се обажда на царя, интелектуалците, Академията на науките, госпожа Екатерина Каравелова, дори самата царица Йоана, настоява пред съпруга си да спре депортирането. Същото прави и Петър Дънов, който предава посланието си чрез царския съветник Лулчев. 

Сигурно затова, когато стане въпрос за този висш хуманен акт, с който страната ни основателно се гордее, често се казва: Евреите бяха спасени от българския народ. Заключение колкото вярно, толкова и не. Защото зад думата народ в тази победа на човечността стоят отделни хора, които носят здрав морал, благородство и смелост. Съдбата на някои от тях обаче е особено жестока.
 

Тъмната част на светлата страница

Двадесет праведници на света са българи

Според евреите: Който спаси един живот, той е спасил целия свят. Праведник на света. Това е титла в Израел . Тя се дава на хора, не евреи, които са помогнали за спасяването на нечий живот по времето на Холокоста. Специален институт към музея „Яд Вашем“ в Йерусалим проучва номинациите, обсъжда ги и решава, кой може да бъде праведник на света. Българите с тази титла са двадесет. За повечето от тях в обществото не се знае почти нищо. Използваме публикация на списанието за еврейска история , изкуство, култура „ La estreya“, за да разкажем малко повече за някои от тях. 
РУБИН ДИМИТРОВ е първият. Той получава титлата праведник през 1963 година. По време на демонстрация в София , когато полиция гони евреите, Рубин скрива във фурната на баба си двадесет души. Навън 400 са арестувани. Рубин им носи храна и колети. Полицай го вижда, че се прегръща с приятел евреин, арестуват го, пребиват го , в резултат на което зрението му се поврежда тежко. След войната заминава в Израел да се лекува и остава там.

ДИМИТЪР ПЕШЕВ- веднага след акцията той е освободен от поста подпредседател на Народното събрание. След 9 септември 1944 година е съден от Народния съд като антисемит и за участието си в прогерманско правителство. Осъден е на петнадесет години затвор, но е освободен след една. Не му разрешават да практикува професията си на юрист. Живее при семейството на брат си. В мизерия. Приятелите от Израел не го забравят и му пращат пари. Умира самотен през 1973 година. В годините на демокрацията за него излизат две книги. Той се превръща в национален герой. Къщата му в Кюстендил е превърната в музей. Издигат му паметници в родния му град, София и сградата на ЕС в Брюксел. Неговото име носят улици и площади не само у нас.

ВЛАДИМИР КУРТЕВ е бил подпредседател на ВМРО, учител по литература в Кюстендил. На 9 март 1943 година той организира делегацията, която отива при Димитър Пешев, за да протестират срещу депортирането. След 1944 година като активист на ВМРО става враг на властта. Арестуват го и безследно изчезва. Никой не знае къде е погребан.

НАДЕЖДА ВАСИЛЕВА е медицинска сестра в Лом. На гарата в града спират ешелоните с евреите от Македония и Беломорска Тракия, които пътуват за Полша. Три дни те остават на коловозите. Картината е ужасяваща. В един и същи вагон има мъртвец, а редом с него се ражда дете. С риск да я арестуват и убият тя носи води и храна на нещастниците. „Името ти ще бъде записано със златни страници в еврейската история”-казват й. Така и става. 



 СТОЯН ПОПГЕОРГИЕВ /МИТРОПОЛИТ СТЕФАН/ Когато научава за предстоящото експулсиране на 8000 души, между които 800 известни евреи от София, митрополитът настоява цар Борис да отмени заповедта. Той заплашва, че ще отвори вратите на църквите и манастирите, за да бъдат приютени евреите .

КОНСТАНТИН МАРКОВ/МИТРОПОЛИТ КИРИЛ/ На 10 март, когато пловдивските евреи са арестувани, той веднага взема мерки, те да бъдат освободени. Духовникът отива в училището, където са събрани и ги уверява: „Няма да позволя никой от вас да напусне Пловдив. Освен това заявява, че сам ще легне на релсите, за да не позволи влаковете да тръгнат. 

Двамата митрополити са погребани в Бачковския манастир. Всяка година евреите ходят на поклонение на гробовете им. А инициативен комитет от Израел предложи да се даде Нобелова награда на Българската православна църква, за ролята й в спасяването на евреите. 

ДИМО КАЗАСОВ- Известен парламентарист, публицист, редактор пише писмо до Богдан Филов и царя, в което нарича ЗЗН: позор и срам. Думите му скандализират. Казасов попада в затвора. Предупреждават го, че заедно с евреите ще го пратят в концентрационен лагер. Това не го плаши. Напротив той прибира в дома си трима от водачите на еврейската общност в София и се бори докрай с преследването на техните сънародници. След войната на два пъти е министър.

ВЕРА ПАСЕВА - ИЧКОВА- По време на войната тази бедна жена крие и се грижи за Яков Леви и сина му Нисим. Поемайки всички рискове, дори заплахата от смърт, тя успява да ги спаси. След войната баща и син заминават за Израел. Момчето обаче никога не я забравя. И понеже тя няма деца, Нисим остава любимият й син. 

ПАВЕЛ ГЕДЖИКОВ е известен лекар, началник на военната болница в София. Когато през май 1943 година на софийските евреи е наредено да напуснат града, той скрива в апартамента си, зад изкуствена стена мъж, съпругата му и двете им дъщери. По време на бомбардировките жената е ранена. С всички рискове успява да я настани в болница.

След войната д-р Герджиков е съден от комунистическото правителство и пратен в лагер. 

АННА ГЕОРГИЕВА ДАМЯНОВА- ПОПСТЕФАНОВА е театрална актриса. Живее в Скопие със съпруга си Стефан, областен полицейски управител. Когато задължават евреите от града да се съберат на железопътната гара, тя дава убежище на семейство от четирима души. В заверата й помага самият полицейски управител и неговия адютант. За известно време те крият преследваните в дома на АННА СЪРЧАДЖИЕВА /майка на актьора Стефан Сърчаджиев/. Накрая семейството е превозено до Албания и оцелява. След войната спасителят Стефан Попстефанов е екзекутиран. А двете Анни получават титлата: „Праведник на света”. 

Д-Р АТАНАС КОСТОВ през 1941 година е изпратен в Македония да организира медицинското обслужване През февруари и март българската полиция събира 7000 евреи в тютюневата фабрика „Монопол“ в Скопие за депортация в лагерите на смъртта . Докторът успява да спаси петдесет души, главно негови колеги, които го възхваляват и подкрепят до смъртта му през 1961 година.

ОСТАНАЛИТЕ БЪЛГАРИ ПРАВЕДНИЦИ НА СВЕТА СА: СПИРО ДАНКОВ, МЛАДЕН ИВАНОВ, ПЕТЪР МИХАЛЕВ, ВАСИЛ ИВАНОВ, МОМЧИЛ МИХАЙЛОВ, ИВАН МОМЧИЛОВ, АСЕН СТОИМЕНОВ, СТАНКА СТОЙЧЕВА

Страниците подготви Исак ГОЗЕС