Съпругата на Митко Цонев разказа за живота и любовта с телевизионера! Ето как реагирала като видяла баща му Коста
Той бе моята първа абстрактна любов, любов продължила 33 години, спомня си Мариана
Три години били гаджета, преди да си кажат “да”. “Ние бяхме първите, които се ожениха от нашата компания”, спомня си Мариана, цитирана от „24 часа”. Случката е отпреди повече от 30 г. А дали да признаят, че искат да се оженят? Теглили жребий с по-къса и по-дълга клечка - едната била от сладолед. Явно се е паднала по-късата.
Че баща му е Коста Цонев, Мариана не знаела. Не се е съблазнила от звездата в семейството. Митко я води на кино - гледат филма “Тайфуни с нежни имена” с Коста в ролята на разузнавача Емил Боев по романа на Богомил Райнов. Наивната девойка коментира: “Ама този разузнавач Боев ми е някак изкуствен, не ми е съвсем истински.” После Митко я кани на гости в дома си. Качва се тя по стълбите. Вратата ѝ отваря... “Подкосиха ми се коленете, когато видях Коста Цонев. Свекърът ми не беше лесен човек. Но Митко имаше мек и благ характер - явно наследен от свекърва ми Анахид. Гени са това. Дядо му е бил персийски арменец”, връща се назад Маца, както Митко нарича половинката си.
“Правили сме всичко заедно в живота”, разказва Мариана и допълва: „Все едно и сега ми говори. Обичаше живота, заедно колекционирахме преживявания, спомени, не вещи (разплаква се) - от вечери с приятели, от пътешествия, от случки с децата. Той ни готвеше, той ни обичаше. Той се смееше и усмихваше... Влюбен бе в живота. Представете си - аз на 19, той - на 20 години! Каква любов е била! Досега... Как да го кажа... Ами това е - 33 години заедно... Един до друг...”
Деси Цонева: Знам кога го накарах да се разплаче от гордост!
Деси Цонева има безброй случки с баща си. Никога няма да забрави обаче как го е накарала да плаче от гордост. Като дете Деси кандидатствала в Горна баня. Било проблем обаче, че за нейната паралелка се състезавали много деца. А те не били случайни. Всичките имали роднина с връзки. Затова и Митко Цонев предполагал, че дъщеря му няма да влезе в паралелката и няма необходимата подготовката, която са имали всички останали. Приятна изненада обаче било, когато получили резултатите.
“Накрая се оказа, че съм приета на 14-о място.” Радостта на Деси била малка в сравнение с гордостта на баща ѝ. “Никога няма да забравя как той се разплака.” Това е моментът, в който Димитър Цонев следи обучението на дъщеря си. Когато Деси избрала журналистиката, а баща ѝ приел решението като негова лична мисия. “Благодарение на него може би съм станала всичко това, което съм в момента”, казва Деси Цонева.
Последвайте ни