Когато ми казаха за смъртта на Емо, ме посъветваха да се обадя на най-близкия си човек. Значи на Емил! Разбирам какво усещат хората, които са изгубили крак или ръка. Но при тях е видимо. А на мен ми ампутираха душата и сърцето. Завинаги изгубих половинката си. Така съпругата на убития в Лясковец командос Емил Шарков – Милена споделя мъката по най-голямяата загуба в живота си.
&bdquo;Единственият начин да не полудея в момента е да не мисля за случилото се&ldquo;, споделя пред &bdquo;Преса&ldquo; младата жена. С огромна любов тя разказва за любовта и живота си с Емил. Нарича го &bdquo;моето момче&ldquo; и всяка нейна дума е изречена с огромна любов и болка. Милена твърди, че съпругът й никога не е имал колебание какво иска да работи. <br /> <br /> &bdquo;Мечтата на Емо беше да стане барета. Беше много щастлив, когато го приеха. Той беше роден за барета. Отвътре му идваше. Започна работа в отряда в едни мътни времена, в които границата между доброто и лошото беше много тънка. Но той винаги я виждаше като светеща сигнална лампа. Никога не се изкуши да мине от другата страна, въпреки че изкушенията бяха големи&ldquo;, споделя Милена.<br /> <br /> Тя нарича Емил &bdquo;герой, който в очите на близките и приятелите си беше такъв всеки ден от живота си. Герой в мирно време, който беше в състояние да превъзмогне собствените си нужди и желания и да помогне на по-слабия&ldquo;.<br /> <br /> Милена допълва, че след трагедията, не е минал и ден, без да се обадят негови колеги и приятели. &bdquo;Но когато чуя поне 20 пъти най-омразното ми словосъчетание през последните три седмици &bdquo;Моите съболезнования&ldquo;, се разрушава крехкото ми самообладание&ldquo;, казва Милена Шаркова.&nbsp;/БЛИЦ<br /> <br /> <br /> <br />