СРС-тата по делото "Цонев, Сантиров, Попов" са издадени от некомпетентни органи

Всъщност всички въпроси, свързани със законността на използваните по делото СРС-та бяха поставени от защитата по време на процеса, съобщава &ldquo;Правен свят&rdquo;. Проблемът е там, според адвокатите, че заместник-градският прокурор Роман Василев е заблудил председателя на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, сега главен прокурор, че престъплението подкуп ще се извърши на територията на Пловдив. Не само това, но защитата посочи още, че Роман Василев сам е изготвял искания и разрешения за СРС, отправени към Апелативен съд-Бургас, където съдия Емилия Нашева просто е разписала.<br /> <br /> Съдът подробно се е спрял на въпроса защо смята, че приложените по делото специални разузнавателни средства са издадени от некомпетентен орган.<br /> <br /> СГС отбелязва, че в искането до председателя на Окръжен съд-Пловдив невярно е посочено, че подсъдимият Тенчо Попов ще предаде подкупа на Петьо Петров в Пловдив. <br /> <br /> &quot;Такава информация в материалите по делото съдът не констатира да е налична. Видно от изисканата от съда справка, получена в секретното деловодство на съда, такава информация не е имало и в ДАНС, която агенция по онова време се е занимавала с процесния случай. От писмо на СДОТО към МВР от 21.12.2010 г. се установява, че подобна информация няма и при тях. <br /> <br /> С оглед на това, следва да се приеме, че далият разрешенията - председателят на ОС-Пловдив очевидно е бил въведен в заблуждение от наблюдаващия прокурор относно фактическите основания, налагащи даването на разрешение за прилагане на СРС. Прокурорът е допуснал съществено и грубо нарушение на изискванията на чл. 173, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК и чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСРС&quot;, изтъква в мотивите си СГС.<br /> <br /> Съдът е констатирал и нарушения в исканията на Роман Василев до председателя на Апелативен съд-Бургас Емилия Нашева. В тези искания изобщо не били описани факти, които да налагат връзка на извършване на престъплението със съдебния район в Бургас.<br /> <br /> &quot;Общото между двете групи искания &ndash; до председателите на Апелативен съд-Бургас и Окръжен съд-Пловдив, е, че изобщо не са били адресирани до компетентните да дадат разрешение за прилагане на СРС магистрати. <br /> <br /> &quot;Непонятно за този съд остава по какви причини настоящият председател на Софийския апелативен съд не се ползва с доверието на държавното обвинение, за да се пренебрегне неговата законоустановена компетентност да даде разрешение за прилагане на СРС. Ако прокуратурата е имала предвид конкретни факти, свързани с личността на административния ръководител на САС и неговата надеждност, следвало е да ги релевира в процеса по съответния начин&quot;, пише още съдия Иван Коев.<br /> <br /> Според него прокуратурата е въвела &quot;в заблуждение председателя на Окръжен съд-Пловдив, като е посочило пред него неверни твърдения&quot;. Още повече, че противно на твърденията, съдържащи се в исканията на прокуратурата за даване на разрешение за използване на СРС, по делото няма и към онзи момент не е имало никакви данни, че парите за подкупа ще бъдат предавани на територията на Пловдив. <br /> <br /> Заради това съдия Коев приема, че събраните веществени доказателства чрез СРС-та не трябва да се взимат предвид във вреда на подсъдимите при постановяване на присъдата и затова ВДС-ите се изключват от доказателствения материал.<br /> По време на процеса бе изслушано вещо лице, което каза, че на места СРС-тата прекъсват вероятно, защото са били управлявани от оператор и по негова преценка понякога запис не се е водил. По време на делото бе установено и друго &ndash; че част от ВДС са били унищожени.<br /> <br /> Според съда изводът на вещото лице, че е имало оператор, който управлява записа означава само едно &ndash; възможно е изготвеният видеозапис да е бил манипулиран. &quot;Очевидна е човешката намеса /на &quot;оператор&quot;/ при неговото изготвяне. При това, не е ясно какви части от кадрите са били &quot;изрязани&quot; чрез незаписването им от оператора по негова преценка и дали тъкмо тези части не поставят записаните разговори в друг контекст и не им придават различно съдържание от това, което твърди държавното обвинение&quot;, отбелязва съдия Иван Коев.<br /> <br /> По отношение на унищожаването на част от ВДС, съдът прави извода, че е възможно в унищожените части да са се съдържали данни и доказателства, които оневиняват подсъдимите. &quot;Не може да не бъдат преценени като основателни доводите на защитата, че чрез унищожаването на част от ВДС е възможно да е извършена манипулация върху цялостната картина на събитията&quot;, изтъква още СГС.<br /> <br /> Изключително интересни са мотивите на СГС по отношение на поведението и показанията на следователя Петьо Петров. Съдът приема, че следователят е извършил провокация за подкуп. Това, според съдия Коев, се подкрепя от доказателствата по делото. Най-напред СГС се спира на разпореждане на министъра на вътрешните работи от 16 март 2010 г. по реда на чл. 18 от ЗСРС, с което е започнала експлоатация на СРС спрямо Петьо Петров.<br /> <br /> В разпореждането вътрешният министър написал: &quot;Мотиви и основания за използване на СРС: Петьо Петров е обещал подкуп на длъжностно лице от органите на съдебната власт &ndash; престъпление по смисъла на чл. 304А от НК&quot;.<br /> <br /> Същият ден Петров е подал докладна записка до директора на Националното следствие, в която твърди, че се е срещнал със съдия Петър Сантиров, който му казал, че Николай Цонев иска да &quot;се оправя&quot; по водено срещу него дело и намекнал, че няма проблем да бъдат дадени необходимите за това пари.<br /> <br /> Още на следващия ден е поискано разрешение от шефа на ПОС за прилагане на СРС спрямо подсъдимия Тенчо Попов, а от шефа на АС-Бургас &ndash; за съдия Петър Сантиров.<br /> <br /> Междувременно Петьо Петров започнал интензивно да посещава ДАНС, където били обсъждани &quot;стратегии, действия, конкретните думи и разговори, които Петров следвало да проведе, за да бъдат събрани уличаващи доказателства за престъпна дейност на подсъдимите. Целенасочено била обсъждана и версията как да се процедира по начин, който да не разкрива провокация към подкуп. Имало идея Петров да инициира и проведе и лична среща с Николай Цонев&quot;, описва ситуацията СГС.<br /> <br /> След като Сантиров бил &quot;окачен&quot; на СРС, Петьо Петров се срещнал с него. От записания разговор съдът прави извода, че срещата е поискана от следователя, а по време на срещата Петьо Петров насочил разговора към делото срещу Николай Цонев. От СРС-тата става ясно, че Петър Сантиров нямал никаква информация за това дело, дори не знаел, че такова се е водило, изтъква още СГС.<br /> Затова съдът не прие показанията на следователя Петров, че Петър Сантиров е поискал първата среща, проведена на 12 март.<br /> &quot;Петров &quot;създава&quot; схемата за даване на подкупа и определя нейните параметри, включително и сумата, която дори предизвиква учудване у подсъдимия Сантиров. Видно от съдържанието на ВДС, подсъдимият Сантиров първоначално не е наясно дори за какво дело срещу Цонев става въпрос.&quot;<br /> <br /> Съдът смята, че свидетелят Петров е &quot;заинтересован от изхода на делото и крайно предубеден, осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп, целяща събирането на улики срещу подсъдимите, действал е по начин, сходен с осъществяваната от него професия на следовател, намира се в определена зависимост от държавното обвинение, включително и служебна. През целия период, касаещ действията на подсъдимите, свидетелят е действал съгласувано, по указание и под надзора на прокуратурата и разследващите органи, преследвайки предварително и съвместно начертаната цел. Показанията му влизат в противоречие с части от останалите доказателства като на места се констатират откровени лъжи&quot;.<br /> <br /> Съдът не зачита неговите показания и заради събрани документи по делото, от които става ясно, че &quot;първоначалните съмнения са били, че именно свидетелят Петров възнамерява да предложи и даде подкуп на подсъдимия Сантиров в качеството му на съдия в СГС&quot;. Този извод съдът прави от разпореждането на министъра на вътрешните работи, което предхожда всички останали искания за използване на СРС.<br /> В разпореждането на вътрешния министър като уличен се сочи Петьо Петров, докато по-късно той вече е свидетел, а подсъдимите са заподозрени. Съдът не приема аргументите на прокуратурата за техническа грешка, защото всъщност те би трябвало да са две &ndash; най-напред основанието за СРС и лицето.<br /> <br /> &quot;Немислимо е подобна &quot;двойна&quot; грешка да е била допусната и на практика е невъзможно да е останала незабелязана. С оглед на това, логично и правдоподобно според съда звучи версията, че именно свидетелят Петьо Петров е бил първоначално уличен в предлагане на подкуп &ndash; &quot;престъпление по смисъла на чл. 304а НК&quot;. От там насетне напълно нормално е свидетелят да излага в хода на настоящото наказателно производство защитната си версия, целейки да оневини себе си. За подобни свои действия той не носи дори и наказателна отговорност, на основание чл. 292 от НК&quot;, смята Иван Коев.<br /> <br /> Съдът се спира на доводите на защитата за забавения сигнал на следователя Петров. Първата среща между него и Сантиров се е провела на 12 март, когато все още СРС-та не са използвани. Петьо Петров обаче подава сигнал до шефа си четири дни по-късно. Пред съда Петров обясни закъснението с почивни дни и ангажименти на директора на НСлС.<br /> <br /> &quot;Свидетелят Петров е магистрат &ndash; следовател. Несериозно е да се твърди и мисли, че той не е подал сигнал за предстоящо извършване на тежко умишлено престъпление, каквото несъмнено е подкупът, тъй като ръководителят му бил ангажиран и предстоели почивни дни&quot;, твърди съдът. Тук Иван Коев изтъква, че има и дежурни магистрати, има и други представители на ръководството, които е могъл да сигнализира Петьо Петров.<br /> <br /> И още: &quot;При това положение не може да се изключи версията, че свидетелят Петров е заинтересуван от уличаването на подсъдимия Сантиров като извършител на престъплението &quot;подкуп&quot;, доколкото това несъмнено разрешава неговия личен проблем с правоохранителните органи.../БЛИЦ <br />