Егото и самозабравянето убиват Светлин Русев.
Ставри Калинов е самобитен художник и скулптор. Негов патент са т.нар. стъклени картини, чиято тайна пази ревниво като магьосник. Днес го „разприказва” репортер на „ШОУ”.
- Вие бяхте първият, който се осмели да посъветва Вежди Рашидов да не става министър на културата...
- И сега му го казвам. И то се вижда, че съм бил прав. Да ти кажа ли какво е Вежди? Доброволец. Като човек на изкуството го уважавам. Вежди е не само скулптор, ти не знаеш как рисува той с молив! Много добър! Но за министър не става. За едно му казвам „Евалла!” - остана такъв, какъвто си е. Това е за уважение. Иска да се промени, ама не може. Иска да направи нещо, ама не може. Помниш какво каза на една твоя колежка: „И аз мечтая Наоми Кембъл да ми стане секретарка!”. Предишният – големият актьор
Стефан Данаилов още по не ставаше и от Вежди.
Абрашев, и той не ставаше. Изобщо, от Георги Йорданов насам, всички са едни смешки. Министерството на културата трябва да се оглави от един добър мениджър. Няма защо да е изтъкнат актьор, художник, или композитор. Трябва да разбира как се пласира изкуството. Знаеш ли какъв тип мениджъри му трябва на министерството на културата? Като тия, дето издигнаха чалгата и направиха цял народ да я консумира. Заложиха на първичното у човека – и ти, и аз, и всеки човек харесва тая музика за маса. И те го нанюхаха това нещо и успяха да го превърнат в печелившо. Ето такива хора й трябват на културата. Да знаят как да осигурят средства и на кого, за какво да ги дадат.
Аз например ще оставя всички свои творби на държавата, не на дъщерите си, ако тя ми осигури едно пространство да ги изложа там. Ето, казвам го официално. Бих го направил, ако ми го осигурят. Ти знаеш ли аз как накарах три жени да плачат и да се смеят едновременно – само докато ми гледат картините.
- Писаха, че Вежди Рашидов е правил опит за самоубийство...
- Това е нормално за художника. Ние се „самоубиваме” по няколко пъти на ден. Убиват ни много неща в ежедневието. Нанасят ни рани невежи хора. Бившият кмет на Несебър ми унищожи паметника – лодката, която си виждала на моста до мелницата. Свали ми 8 метра от височината по проект. Сниши я толкова ниско долу, че хората я ползваха за клозет на открито.
Сегашният кмет ми я вдигна с 4 метра. Чакам да видя кога ще я „покачат” още малко, до височината на проекта.
- С Людмила Живкова познавахте ли се?
- Много странна история ни свързва с нея. Тя се заинтересувала за мен и ми съобщиха, че ще дойде да ми гледа експозицията в галерия „Досев” – аз я открих тая галерия. И ние, строени всички, чакаме да дойде, обаче тя нещо се бави – не идва. И в един момент разбираме, че е умряла! Останахме като вцепенени.
- От много художници, а и от вас съм чувала, че Светлин Русев е колел и бесел преди...
- Той и сега има механизми да репресира. А ти кой мислиш ги „поставя” тия министри на културата?! Но аз не познавам човек, който да е направил за художниците повече от Светлин! Изложби, почивки, клубове за художниците взе, на Университета сградата взе за галерия! Светлин Русев извоюва за художниците толкова много, че няма как да не се признае – той е изключителна личност. Харизматичен, начетен.
Но едно го убива и продължава да го убива – егото му, самозабравянето.
Но пак ти казвам – че както го критикувам, признавам, че от него голямо добро съм видял. Това е човекът, който ме направи член на Съюза на художниците, без да кандидатствам. Директно. От днеска за утре. А беше много трудно. Знаеш ли кой ми даде жилище? - Той. Отивам с първата си жена при Светлин и му казвам: „Нямам къде да живея с това хубаво момиче!”. Той веднага нареди на секретарката си по телефона: „Донеси ми еди-кой си ключ от еди-къде си!” На секундата, без замисляне взе решението. А секретарката му беше много лоша жена.
Фамилията й – Димитрова, а й викаха Дими-отрова. Та, чувам как тя му се сопва нещо и му обяснява по телефона, но той остана категоричен: „Донеси ключа!” И като му го донесе, ми вика: „Отиваш в „Зона Б-5”, на еди-кой си етаж, еди-кой си апартамент. Отключваш. Ако не става ключа, разбиваш и се настаняваш вътре. И оставаш там, докато не ти кажа да напуснеш!” Не можех да повярвам на ушите си. Слизаме надолу по стълбите с бившата ми жена и чувам как се крещи и е хванал за гушата зам.-а на Светлин Русев един едър скулптор, няма да му казвам името: „Абе, говедо, аз от 20 години живея в мазе с тъщата, жената и децата заедно, а вие на тоя пикльо давате апартамент!” – за мене говори. Снишихме се с моето момиче и не смеем да слезем надолу по стълбите близо час, да не се засечем с колегата – върло ядосан беше. После го платих тоя апартамент в Зоната и си го имам и до днес. Но, пак ти казвам – Светлин ми е помогнал, но аз си го заслужих, и затова хем му признавам доброто, хем говоря лошо за него.
Такъв идиот като мене има ли?!
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
