Кой не знае Стефан Димитров?! Кой не е припявал на песните му?! Кой не си е повтарял до премала “дано, дано...” с надеждата утре да е по-добро от днес? Е, и аз го знаех, но не го познавах лично. До сега. Едно интервю за вестника на сивокосите оптимисти ми даде възможност не само да чуя мнението му за вчера, днес и утре-то ни, но и да чуя заветното “Хайде стига с това “вие”, давай на “ти”. Признавам си, че след изключването на диктофона разговорът стана още по-интересен, но го приемам като личен бонус. Благодаря, Маестро.
- Когато се обърнете назад, има ли среща, която е променила живота ви като композитор?
- Това е много труден въпрос. Среща - по-скоро не. Но ако трябва да говоря за филмова музика, това е срещата ми с Енио Мориконе. А когато съм учил в Консерваторията и Музикалното училище, срещата ми с творчеството на Шостакович, на Рахманинов, на Прокофиев... На Бах, естествено - най-големият.
- Имаше ли момент, в който си казахте “Това е моят път!”?
- Първото нещо, което написах, беше за Театър “4+4”. Колегите ми дадоха кураж да започна да пиша музика. Композицията се казваше “Ако искате, ме слушайте”. Но след години бях в Америка и разбрах колко е важно когато напишеш нещо, да го приемат слушателите, да го приемат хората, да кажат “Леле, колко е хубаво!”. Ако бяха казали, че не струва, едва ли щях да стана композитор. За един творец е много важно да бъде разбран, приет радушно. След като добих самочувствие и започнах да пиша сериозна музика, разбрах, че трябва много силно да вярваш в това, което правиш, и да не се влияеш от странични мнения.
- Как определяте една своя песен - като рожба или като проект?
- А, то сега навлезе това “Работя по един проект”. Какъв проект!? То е музика, не се работи по проект, а се пише музика. А музика се пише с вдъхновение, не по план.
- А когато пишете по поръчка?
- Пак чакам да дойде вдъхновението. Всички са писали по поръчка - от Моцарт до днес. Почти всичко, което пиша, е по поръчка. Имам колеги, които всеки ден си подострят моливите, слагат си ги на пианото и казват “Днес ще напиша песен”. Аз не съм такъв писач, не мога така. Случвало се е да не ми стигне времето и тогава се налага да напиша нещо и за един ден.
- Има ли песен, родена за минути, която след това се оказва много дълголетна?
- Има много такива случаи, когато съм подходил почти несериозно и изведнъж става песен, която хората харесват. Но това е вече друго - за да се хареса една песен, зависи от музикалните редактори. Ако те пускат една песен непрекъснато, тя в края на краищата се харесва, защото хората свикват с нея. Има много стойностни песни, които като ги пуснат веднъж по радиото, не стигат до хората. Е, сега е по-различно - има социални мрежи. Но и аудиторията е друга.
Имам чувството, че се свали нивото - да го кажа по друг начин, „Изпростя много всичко“
- На какво го отдавате това?
- На ускорението на живота. На стремежа бързо да печелиш, бързо да се случва всичко. Да напишеш парче, което да се върти едно лято - без да влагаш индивидуалност. Може да прилича на друго, може да е съставено от други песни или мотиви - на никого не прави впечатление.
- Ползвате ли изкуствения интелект?
- Напоследък се отворих към изкуствения интелект. И то не за друго, а защото си мислех, че имам достатъчно идеи в главата си. Един мой приятел, който за съжаление почина, беше много отворен. Предложи да пуснем една моя песен и да видим как ще реагира изкуственият интелект. “Машината” предложи 30 варианта - кой от кой по-хубави.
- Като кавъри на тази песен?
- Да, като кавъри. И си казах: “Боже мой, как не съм се сетил за такъв аранжимент? Или за тази финална фраза?”. Това е нещо, което е много по-голямо от нашите мозъци. Но има нещо друго - да, наистина песента може да стане страхотна чрез изкуствения интелект, но си задавам въпроса дали е моята песен вече.
- А как се получава при вас - тръгва от текста, който ви провокира, от емоция или...
- ... различно. Имам песни, които са написани по текст. Имам песни, при които е написана музиката и след това е сложен текстът. В началото беше друга системата - аз си търсех текстовете. Имаше едни списания - “Пламък”, “Септември”, които печатаха млади поети. Тогава и връзката между хората беше по-трудна - нямаше GSM-и. Спомням си, че така с Богдана намерихме Маргарита Петкова. Като прочетохме “Господи, чудо ли някакво чакаме...”, много ни хареса. Оказа се, че Маргарита живее в Долна Митрополия. Отидохме, намерихме я, запознахме се и сме приятели и досега. Повече от 40 години.
- И стана творчески тандем?
- Аз много я харесвам. Както харесвам и Миряна Башева. Бог да я прости, тя беше велик човек, велика поетеса.
- Все по-често изпращаме приятели...
- Уви, така е. И това много ме натъжава. Защото понякога сънувам, че съм някъде на маса с приятели, които ги няма... Пусто ми е без тях. Ето сега и Мишо Белчев си отиде. Много хора си отидоха, не само поети. Приятели като Виктор Пасков, Христо Калчев, Владо Грашнов. Животът си върви по свои закони, но имам чувството, че аз самият се опустошавам. Няма го този, няма го онзи...
- Повече са оттатък, отколкото тук?
- Точно така. За съжаление, е така.
Преди много години...
- Бяхте казали, че може и да влезете в политиката, но по-натам. Това “по-натам” дойде ли?
- Не. И няма да дойде.
- Защо?
- Аз съм много разочарован от днешната политика. Не бих се забъркал...
- Това означава ли, че нямате мнение за случващото се в момента?
- Имам, разбира се. Ние сме от първите хора, които излязоха на митингите. Но нашето време мина. Сега, ако иска някой да протестира, моля. Наистина съм разочарован от политиците. Цялата врътка е в това, че честните избори дават път на същите хора.
И това не ми харесва
- Определят ви като бг композитор, певец, продуцент и съпруг на Богдана Карадочева. Как гледате на подредбата?
- Няма никакво значение как ме определят. И нея я броят за “съпругата на Стефан Димитров”. Не знам дали съм точно продуцент... Просто се опитвам да правя хубава музика.
- Има ли творческа ревност между вас и Богдана?
- Не, няма. Аз съм й написал много песни. Много от тях, за съжаление, радиото не ги пуска или не ги е пускало достатъчно. Сега изведнъж се сещаме за някоя стара песен и се оказва, че тя е отпреди 20 г. Ето за това говорех преди малко. Радиото всъщност може да определи дали една песен да стане шлагер, или да не стане.
- Това зависи от музикалните редактори или от конюнктурата?
- Зависи по-скоро от вкуса на музикалните редактори. А това е доста субективно. Има много песни, чиито текстове нямат много смисъл, не носят послание, но се въртят непрекъснато. Сигурен съм, че има песни, които са станали популярни на случаен принцип.
- Можете ли да сравните днешна България с България на вашето детство?
- Не. Не мога. Не мога, защото България на моето детство беше много бедна, много тревожно бедна. Аз съм роден 49-а г., четири години след края на войната. Гледам много документални и исторически филми - какви зверства са се вършели, това е отвратително. Човечеството е преживяло отвратителни неща. За съжаление, и сега живеем пак в едно такова време.
Явно човечеството не си е взело урок
Толкова милиони хора убити, смачкани по затвори, по лагери, Холокоста - всичко това. Каква безсмислица! Дано да не се върне всичко това. Все пак моето поколение живя бедно, особено в началото, но нямаше война.
- Бедно, но мирно?
- Да, бедно, но мирно. Пък и се родиха много хубави неща в този живот до 10 ноември. А Промяната роди много хубави песни, които бяха “площадни”, а не по поръчка.
- Как се чувствате “по първи петли”? Или сте нощна птица?
- Нощна птица бях, сега не съм. Случвало се е, когато работехме с Васил Найденов, да седим някой път до късно. Зависи от това дали има творчески процес, или няма. Напоследък пиша сериозна музика.
- На какъв принцип си избирате певците, които да пеят вашите песни? Или те ви избират?
- Не, те не ме избират, но една песен е колективен продукт. Ако знам, че ти ще пееш тази песен, трябва да знам какво можеш и какво не можеш. После идва текстът, аранжиментът... така че има един екип от 4 човека минимум, които трябва да гледат в една посока и да им хареса това, което са направили.
- Случвало ли се е да правите кавър на ваша песен?
- Правени са много кавъри, но аз не съм променял своя песен. Случва се да чуя стара песен и да усещам, че съм подходил лекомислено, или че е изсвирена небрежно, но не съм я променял.
- Какво е определението ви за приятелството?
- Държа на честните отношения и да имаме еднакъв критерий за изкуство.
Приятелството за мен е безкористност и взаимност
- Имате ли “битови” приятели - хора, които не са свързани с музиката?
- Имам, но и те намаляха. С приятелството е трудно вече. Лошото на тези години е, че живееш със спомените. То е и хубаво, но трябва да се гледа напред - колкото и да остава, без да звуча тъжно.
- Повече приятели или повече предатели срещнахте по пътя?
- А, имаше и от двете. Приятелствата май бяха повече. Имаше много злостни предателства, но аз ги отчитам като мои грешки.
- Може би защото с годините ставаме по-непримирими и по-трудно прощаваме?
- Не, аз прощавам и не съм човек, който таи в себе си някаква ярост и злоба. Аз съм от по-леките характери. Може да се скараме с тебе, но след два дена ми минава. Или след два часа. И, ако съм виновен, обаждам ти се и се извинявам. Умея го това - така съм възпитан. Умея да се извинявам. Но се убеждавам, че човек не бива да е рязък - във всичко, което прави. Защото аз може и да съм прав за себе си, но на другия човек може да са му се случили някакви неща, да има проблеми. Затова винаги намирам някакво решение.
- Песента “Приятелю” има почти милион гледания. Разкажете за нея.
- Тази песен е експеримент. Обадих се на Стефан Диомов и му предложих да изпеем едно парче заедно. И той направи всичко - аранжимента, организира заснемането на клипа в Бургас. Седнахме на една маса на брега на морето... беше много готино. Текстът е на Андрей Калудов, стана много хубава песен.
- Какво е усещането, когато чуете млад изпълнител да пее ваша стара песен?
- Приятно ми е. Вече не обръщам внимание точно как е изпята песента. Самият факт, че се пее, ме радва. Наскоро ми изпратиха едно видео на деца от Чикаго, които на една зелена полянка пеят “Дано”. Бяха много сладки, въпреки че пеят с английски акцент.
- А вие как бихте продължили изречението “Дано, дано, дано...”?
- По-добро от това, което е написала Миряна Башева, няма!
Тя има няколко неща, които са гениални! “Дано” е писана за филма “Спас и Нели”, пее я Ицко Финци. Накрая имаше продължение на същата мелодия, но то не е толкова популярно:
“Всяко куче си иска коткане.
Хубост насила не става.
Кой на кого ли ще скрие топката?
Не зная, но се надявам”.
- Как се отнасяте към наградите?
- О, имам купища награди, стига ми толкова. Както е казал Стамболов, “Не щеме ний награди...”. Не съм тщеславен...
- Нямате отношение към наградите?
- Не, имам отношение. Да вземем Орфея - аз нямам “Златен Орфей”. Но тогава не ми пукаше.
- Какво спечели и какво загуби българската популярна музика през последните години?
- Изгуби качество. Навремето всички текстове минаваха през комисия. Колкото повече време минава, все повече се убеждавам, че е имало смисъл от тази комисия. Защото, когато дойде демокрацията, всички решиха, че могат да пишат текстове. И започнаха едни страшни простотии. Да не говорим за поп фолка - там беше ужас! Мелодията не е толкова зле, но текстовете бяха много просташки. Текстовете опорочиха целия жанр.
В дует със Стефан Диомов
- Може би успяваха да докоснат определена струна на народа...
- Чудя се защо изведнъж след 10 ноември се отпуши тази “струна”. Преди време в България беше забранена сръбската музика. Защо бе, хора? Народът я харесва - дайте му това, което харесва! Ние сме пели с Богдана на събори, които се правеха на границата. Два народа, които са толкова близки, роднини, разделени от една бразда...
Политиците развалиха отношенията между хората
Сега и с Македония е същото. Един път кажеш, че си българин - спукат те от бой! Другия път кажеш, че си македонец - пак бой! Народът не е виновен за това. Може би, когато дойде тази възможност хората да показват, че харесват такава музика, дойде и времето на поп фолка. За всяка музика си има публика, време и място. Извинявай, но на една сватба Моцарт ли да пуснат? Да идат в зала “България” и да слушат Моцарт. На сватба се слуша друго и в това няма нищо лошо.
- Накрая - какво ще пожелаете на читателите на вестник “Над 55”?
- Да се пазят, защото след 55 г. е различно. Както ми каза една приятелка: “Минеш ли 55, трябва да промениш всичко. Ако си пушил по 10 цигари, направи ги 7. Ако си пил по 4 водки, започни да пиеш по 3”. Трябва постепенно да се редуцира всичко, за да може човек да е във форма.
Пожелавам на читателите на вестника да се грижат за здравето си. Да не се отчайват, защото всяка възраст има своите хубави моменти. Така че желая им здраве, здраве и пак - здраве!
- Благодаря от името на нашите читатели, които, убедена съм, са ваши верни почитатели!
Щрихи към биографията♦ Роден на 28 май 1949 г. в София. ♦ Завършва Държавното музикално училище и Държавната музикална консерватория. ♦ Основател и музикален ръководител на Театър “4 + 4”. ♦ Автор е на телевизионните предавания “Екип 4”, “Форум” и “Преди новините” по БНТ, “В 3 минути”, “На 4 очи” и “Открито студио” по Нова телевизия. ♦ Автор на повечето песни на популярното актьорско трио “НЛО”. ♦ Освен поп песни, композира оркестрови пиеси, музика за тв спектакли, театрална и филмова музика. ♦ Текстове за песните му са писали поети като Михаил Белчев, Миряна Башева и Маргарита Петкова. |
ф
