Георги Найденов и Стефан Диомов имат много години съвместна работа. Композиторът се върна назад в спомените си в далечната 1969 г., когато бе създаден оркестър "Тоника" към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Гого влиза в състава като солист през 1970 г.
&nbsp;<strong>- Как се почувства &bdquo;бащата на тониките&rdquo;, като разбра за смъртта на едно от &bdquo;децата си&rdquo; - Гого?</strong><br /> - Безкрайно ми е мъчно! Такива хора като Гого е жестоко да напуснат живота толкова рано! За добро или лошо, с него сме били заедно повече от 30 години. В моето съзнание той ще си остане винаги усмихнат и всеотдаен. На него аз дължа много, защото той ми беше дясната ръка, когато правехме &bdquo;Тоника&ldquo;. Не година-две, а десетилетия ние градихме този състав. И успяхме!... Защото толкова много песни изпя съставът и продължава да ги пее, особено &bdquo;Бургаски вечери&ldquo;, който си остава песента на Бургас. Тя е неформалният химн на града, изпят от Гого...<br /> <br /> <strong>- Как стана така, че една провинциална група, каквато беше &bdquo;Тоника&ldquo;, успя?</strong><br /> - Една от важните причини да се случи &bdquo;Тоника&quot; да успее, се нарича Гого. Толкова беше погълнат от тази идея, толкова се вълнуваше от това, което се случваше на сцената и в репетиционната зала, че аз можех 100% да разчитам на него. Той беше дясната ми ръка и в момента не мога да направя нищо друго, освен да му благодаря.<br /> <br /> <strong>- Кога се запознахте с Гого Найденов?</strong><br /> - В далечната 1970 година. Аз бях направил оркестър &bdquo;Тоника&ldquo; през 1969 г. и поканих Гого за солист заедно с Ева. Тогава те се залюбиха с Ева, ожениха се и аз им станах кръстник на сватбата...<br /> <br /> <strong>- ...И заедно сте извървели един дълъг и труден път?</strong><br /> - Бяхме съратници, борехме се непрекъснато. Десетки песни останаха в сърцата на хората. Тогава нямахме коли и джиесеми. Пътувахме с влака до София, нямахме и уредби, беше трудно. Но благодарение на безпределното желание и воля на Гого нещата се случваха.<br /> <br /> <strong>- Вие години наред сте били рамо до рамо с Гого. Като какъв ще го запомните?</strong><br /> - Гого беше мъжко момче, изключително силен, енергичен и борбен човек!<br /> <br /> <strong>- Кой беше най-радостният миг в живота на &bdquo;Тоника&ldquo;?</strong><br /> - Най-великият и радостен миг в живота ни беше, когато през 1976 година &quot;Тоника&quot; участва на конкурса &quot;Златният Орфей&rdquo;, а песента &quot;Ладо ле&rdquo; спечели първа награда. <br /> <br /> <strong>- Какво си спомняте от тогава?</strong><br /> - Двамата с Гого бяхме в гримьорната. Там имаше един хлъзгав зелен мокет. Чухме как водещият обявява нашата песен. Започнахме да се прегръщаме, да скачаме от радост и се претрепахме.<br /> <strong><br /> - А кога за последно се видяхте с Гого?</strong><br /> - Преди известно време, когато със Сийчето му ходихме на гости у дома му в Айтос.<br /> <br /> <strong>- По време на продължителното боледуване на Гого Ева нито за миг не го остави. Смятам, че тя заслужава искрено възхищение за своята всеотдайност?</strong><br /> - Ева направи чудеса, за да го спаси! Тази жена заслужава дълбок поклон!<br /> <br /> <strong>- Дрязгите между вас, предполагам, че отдавна са забравени?</strong><br /> - А, отдавна, отдавна всичко е загърбено. Аз извървях своя път. И достигнах до прозрението, че съм сбъркал. Неговата болест стана причина аз да разреша &bdquo;Тоника&ldquo; отново да пее моите песни. Това беше един много глупав скандал. Тези дребни житейски взаимоотношения са прашинка пред величието на живота и смъртта...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА</strong><br />