„Спи езерото“ е едно от най-кратките, но и най-запомнящи се български лирически стихотворения, написано от Пенчо Славейков. То е същинска поетична миниатюра, в която се съчетават символизъм, музикалност и дълбоко усещане за тишина и съзерцание.
Това кратко, изключително деликатно стихотворение е публикувано още през 1899 г. в цикъла „Самотен“ и по-късно включено в стихосбирката „Сън за щастие“ (1907). Целият цикъл е пропит от интимност, размисъл, копнеж и тъга, като авторът изследва границата между човека и природата, между съзнанието и съня, между реалността и мечтата.
Спи езерото
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.
Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва…
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.
