Дебютният албум на фолклорния певец Стоян Петков е повод да го поканим за този разговор. Нашите читатели го познават добре - и от предишни интервюта, и от изпълненията му по Фен Фолк ТВ, и от многобройните му участия, както и като водещ на любимия фестивал за ценителите на фолклорна музика “Пирин Фолк”, Сандански. Любопитно е обаче откъде тръгва певецът, за да стигне дотук.

- Стояне, нека те върна назад във времето. Какво дете беше?

- Като цяло бях по-скоро кротко дете, но станеше ли време някъде да се пее, винаги бях на първа линия. Може би едни от най-забавните моменти в моя живот като малък бяха, че когато някой от нашия квартал ме караше да изпея една песен, и аз започвах веднага, което понякога не се нравеше на моите родители.

Като деца в квартала в Ямбол правехме безброй концерти и събирахме всички съседи пред блока и ги забавлявахме. Връщайки се в тези години, пазя огромен сантимент, защотоможе би това бяха най-чистите в истинския смисъл на думата взаимоотношения и приятелства,по-голямата част от които, за съжаление, не успяха да оцелеят през годините.

- Няма как да не те попитам за спомените ти, свързани с баба и дядо. Обичаше ли да ходиш при тях?

- През летните ваканции винаги съм бил на село при баба и дядо. Заедно с тях се учих как да кося трева, как се поливат доматите в градината, как се приготвят буркани със зимнина. Всичко познато може би на всяко едно дете, израснало през 90-те. Колкото и кротък да съм бил, имам и екстремни ситуации, заради които съм попадал няколко пъти в болница. Например до ден днешен имам шевове и на двете вежди и два белега под брадичката. (Смее се.)

- Къде те отвеждаха твоите детски мечти?

- Наред със заниманията ми с музика, мечтаех един ден да карам бетон-помпа или бетоновоз.

Като дете съм присъствал на строежа на абсолютно всички блокове в моя квартал в Ямбол 

Всяко изграждане на етаж и т.н. Правех си кранове вкъщи от зидарски метър и използвах ластик за маркуч на бетон-помпа. Имах даже и скицник, в който рисувах постоянно кранове.

- Кога усети, че музиката се превръща в твой професионален интерес?

- Първата крачка беше закупуването на синтезатор с 5 октави. Тогава вкъщи идваше и учителка по пиано, която да ми помага, но за съжаление това мое желание бързо угасна, защото предпочитах да съм на улицата заедно с моите приятели. А първата ми работа като певец беше на 15 години в кръчма. Учех се от колежките певици и попивах всичко, което те пееха.

Имах и свой собствен микрофон AKG и бях на седмото небе, че вече работя и започвам да се развивам. Освен народна музика, всички знаем, че по кръчмите трябва да можеш да пееш всичко, доколкото е възможно, разбира се. За този период от живота си мога да кажа, че съм се сблъсквал с хубави и лоши моменти. Нагледал съм се на какво ли не и съм бил в доста екстремни ситуации. Но както се казва, пътят нагоре е осеян с много тръни и човек трябва да знае към какво да се стреми

Преди години, когато полагах държавен изпит, представих дипломна работа на тема изследване на автентичния фолклор от селото, с което е свързан родът ми - Саранско. Тогава се срещнах с представители на местното читалище, от които научих много нови песни от нашия край, за които дори и не предполагах, че съществуват.

Впечатлен съм от тематиката на текстовете, които събрах. Автентичен фолклор с битова насоченост, представящ ежедневието на хората на село, по време на жътва и т.н. Запознах се и със спецификата на изработката на кукерския костюм, тъй като в нашия край се провежда ежегоден кукерски фестивал. Любопитен факт е, че има и специфика при провеждане на сватбения ритуал на село. Много неща, които съм сигурен, че, живот и здраве да стана родител, ще ги предам на моите деца.

- Предполагам, че имаш доста запознанства с хора над 55. Спомняш ли си някои от тях?

- Да, по време на своята работа във Фен Фолк ТВ съм се срещал и с много възрастни хора, които са ми показвали кулинарни рецепти от различни краища на страната. Помня срещата ми с леля Руска от село Настан. За първи път тогава видях как се приготвя родопски клин и пататник.

Останах изключително впечатлен първо от времето, което отнема приготвянето му, и с какъв майсторлък се подрежда в тава, изпича се, а резултатът наистина е впечатляващ. Взех от нея рецептата, но не знам дали бих се справил, защото, както и леля Руска разказа: всичко в Родопите се приготвя от пресни продукти, които в големия град, за съжаление, човек все по-трудно може да открие

Много от хората, които са ми показвали рецепти от различни краища на България, готвят изцяло с чисти продукти, набрани от градина, или такива, които се добиват от животните, които те отглеждат.

Присъствал съм на приготвяне и на друго специфично ястие в село Жабокрът - така известният кюстендилски зелник. Много благодаря на Милена Стоименова, че ме направи съпричастен с техния ежегоден празник. Бих искал да се науча да правя зелник и съм сигурен, че един ден и на мен ще ми се получи.

Най-забележителна среща, която съм имал през годините, е в село Миланово

Тогава за първи път се срещнах с местен готвач - майстор, който беше приготвил агне за Гергьовден. Интересното в случая беше, че самото агне се слага в открита пещ под земята, напълнено с плънка. Никога не съм вярвал, че ще видя това, но наистина беше впечатляващ начинът на изпичане и какъв невероятен вкус след това има това агне, при положение че не съм почитател на това месо.

- Сигурна съм, че си имал забавни случки на сцената.

- О, да, по време на работата ми във Фен Фолк ТВ съм имал изключително интересни и забавни случки. Веднъж бях водещ на събитие, което телевизията беше организирала в парка в Сандански. Няколко пъти паднах на сцената по време на самото ми качване по стълбите, но естествено, в такива ситуации приемам всичко с усмивка.

Друг път взимах интервю от една по-възрастна дама - ръководител на състав. Докато водехме разговора, потурите ми се свлякоха надолу чак до колената. Но аз не прекратих интервюто. По-забавното беше, че и жената продължи да говори, сякаш нищо не се е случило.

Имало е и много моменти, в които са ме наричали Стефан Павлов, Калоян Петков и естествено любимо ми е, когато ми казват “Абе, познат си ми от някъде” или “Този не е ли онзи, който води онова”.

Ако имам възможност да напиша мемоари, в които да събера всички случки и ситуации, книгата ще бъде доста плътна като съдържание. Но в крайна сметка винаги се сещам с усмивка за всичко това и ще го запомня завинаги.

Щрихи към портрета

♦ Стоян Петков е роден на 1 юли1986 г. в Ямбол. Още в най-ранна детска възраст проявява своите заложби и талант. В предучилищна възраст участва в различни конкурси за български фолклор и печели много отличия и грамоти.

♦ Средно образование завършва в ПГ “Васил Левски” - Ямбол в музикална паралелка. През 2006 г. записва специалност “Педагогика на обучението по музика” към АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев”, Пловдив. През 2013-а се дипломира с отличие в специалността “Медийно-музикално редакторство”, отново в АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” в степен магистър.

♦ Неговото желание за развитите го води в екипа на Фен Фолк ТВ, където през 2017 г. прави и своите първи репортажи за телевизията по време на 25-ото юбилейно издание на МФФ “Пирин Фолк”, Сандански. Паралелно с работата си като репортер, изпълнителят е водещ на различни музикални събития в цялата страна.

♦ Стоян Петков стана носител на 3 престижни отличия от 30-ото издание на МФФ “Пирин Фолк”, Сандански 2022 в категориите “Изпълнителско изкуство” и “Авторска македонска песен на фолклорна основа”.

♦ В края на м. г. фолклорният певец издаде и своя първи албум - “Кой що ме чуе да пеям”, който съдържа 12 песни, изпълнени с вдъхновение и искрена обич. Песни, възпяващи патриотизма и войводите, песни за любов и вярност, песни за радост и веселба.

Валентина ИВАНОВА