На 20 декември 1998 г. студентска компания празнува рожден ден в столичния кв. "Симеоново". Сред гостите е и Иво Карамански, който в разгара на купона е убит. Нароченият за Кръстник на българската мафия е разстрелян с два куршума в главата пред очите на 13 души от 33-годишния дупничанин Стефан Въжарски, с когото се запознават само 10 дни по-рано.  Събитията около убийството припомнят от Дир.бг.

Кой е Иво Карамански?

Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година. Когато е на 5 години в автомобилна катастрофа умира майка му. Завършва Средното спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на "Левски-Спартак", като състезател по кану-каяк. 

През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина, а две години по-късно е осъден на 2 години затвор за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. 

През 1990 година в Прага е проведена полицейска акция, при която са задържани 22-ма българи, участвали в организиран трафик за крадени коли. Карамански е сочен за лидер на канала. Той е екстрадиран в България, но съдът го пуска от ареста с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева, защото няма опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. По това дело така и не се стига до присъда. 

Година по-късно Иво Карамански пък заминава в Колумбия, където иска да се свърже с Пабло Ескобар. Това обаче едва ли се е случило, тъй като по това време Ескобар е в затвора. В южноамериканската държава Карамански сключва брак с колумбийкатаДалила Умберто Санта Круз и Хорхе. Тя обаче не е с него, когато през 1992 г. Карамански се връща в България. Според последната му приятелка и майка на сина му Иво, Нели Атанасова, женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.

У нас "Кръстника на българската мафия" има над 20 фирми, като най-известната е застрахователната "Корона Инс", която обаче остава без лиценз по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. 

На 14 януари 1994 г. Карамански е задържан и остава в ареста за 16 месеца. Първоначално е обявено, че причината е възобновено старо дело, а по-късно от прокуратурата твърдят, че той е замесен във въоръжен грабеж в заведението "Бедни – богати". Кръстника излиза от следствения арест през май 1995 година, тъй като мярката му за неотклонение е променена в гаранция в размер на 750 000 лева.  

14-те живи факли на Околовръстното 

На 11 август 1995 г. 13 войници и един офицер изгарят като факли във военен камион на Околовръстното шосе в София. Войниците са от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига около 22.30 ч. в участъка между Люлин и Филиповци, докато се връщат от строителен обект към поделението си. Товарният камион ГАЗ-53А, с който пътуват, се удря челно в трактор Т-150, собственост на "Агромеханизация" ЕООД от софийското село Белчин, и се запалва. 

На мястото на катастрофата са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. Оказва се, че сред свидетелите е Иво Карамански, който е шофирал зад камиона ковчег. Той е сред първите, които се опитва да помогне на войниците. 

След катастрофата една от най-разпространените версии бе, че е стреляно с гранатомет по колата на Кръстника, но е уцелен военният камион. 

Убийството  

На 20 декември 1998 година Иво Карамански отива на рожден ден във вила на ул. „Горска ела“ 27 в столичния квартал „Симеоново“. Придружават го шофьорът му Драгомир Драгнев, близкият му приятел Георги Чочов-Лестъра, Марин Маринов, който днес е собственик на детективска агенция, и Стефан Въжарски. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в "Бояна", където Въжарски и Лестъра се сбиват. 

След години Маринов ще обясни този бой с думите: "Наистина се скараха 4-5 часа преди стрелбата, но никой не е бил Стефан. Иво даже ги разтърваваше. Не беше истински бой. Беше обикновен скандал между приятели. Нещо от рода: "Абе, аз те хранех в затвора" и "Ти ли ще ми говориш?".   

Около 1.30 ч. купонът на рождения ден е в разгара си. Иво Карамански си говори с рожденика, когато Въжарски минава покрай тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете без видима причина. Всъщност е взел пистолет "Валтер" от жабката на колата.

След това се връща в къщата, отива при двамата разговарящи и казва на рожденика да се отдръпне. След това изстрелва два куршума в главата на Карамански. 

Въжарски отново излиза и се отправя към паркирания отпред автомобил, в който седят Георги Чочов-Лестъра (той умира от рак през 2010 г. - бел.ред), Драгомир Драгнев и Марин Маринов. Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава убиецът протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Драгнев също умира. Маринов е прострелян три пъти, а Чочов - два пъти.

Празнуващите вече са повикали полиция и няколко часа по-късно Въжарски е задържан. Първоначално той твърди, че нищо не помни. След това, че Кръстникът го е заплашвал със същото оръжие, с което е застрелян. След това разказва, че е бил пребит от Карамански и хората му.

През 2003 г. Стефан Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на децата на Иво Карамански, на близките на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов. 

И до днес нито един не е получил и стотинка. Въжарски пък излежава присъдата си в единична килия в Софийския затвор.