На 14 февруари по стара традиция празнуваме Трифон Зарезан. Празникът е на лозарите и винарите. Зарязваме лозите за плодородие. От скоро като за наш си празник имаме и привнесения от Запада, отбелязван на 14-ти февруари Ден на Свети Валентин. На този ден хората, които обичат, признават това на половинките си на висок глас, а най-хубавото на празника са изненадите. Днес обаче празнува и съсловието на археолозите, съобщава haskovo.net.
Историкът Регионалния исторически музей на Хасково от Милен Вълчев разказва за виното, любовта и символите в стари времена.
 
Разказът на Милен Вълчев започва от неолита, или новокаменната епоха. Тогава хората осядат и започват да се занимават със земеделие, а то е било много трудно занимание. Първата земеделска култура, която култивират е лимеца. “Днес лимец също се отглежда, но дори и при условията на напреднало земеделие, добивите са много ниски, така че можем да си представим какво е било преди около 7 хил. години”, обръща внимание той. Затова, за да измолят боговете за по-голям урожай, хората от неолита прилагали различни култови практики. Сред тях е тази чрез фалическите символи.
 
Сред интересните находки е костен фалос. Тогава фалосът не е имал еротично значение, каквото му се придава в днешно време. Преди хилядолетия чрез тези символи хората имитират природата-небето и земята. Така че, ако фалическите символи са хиперболизирани, това е само израз на надеждата на древните земеделци за по-добра, по-богата реколта, разказва историкът.
 
Символиката тръгва от небето и дъжда, с който се напоява земята, за да роди тя здрава реколта. А пример за хиперболизирането е откритият в контекста на жилище при разкопки край с. Ябълково менхир, наподобяващ фалос с размер 1,2 м.
 
Посетителите в музея могат да видят още прецизно изработени от кост пръстени. Може да се разсъждава, че слагането на пръстена на пръста отново е повторение на женското и мъжкото начало.„По-скоро обаче за смисъла на изработката им като причина, трябва да търсим това, че и по онези древни времена мъжете са обичали жените си и така са искали да ги нагиздят, да ги зарадват“, казва Вълчев и дава паралел с празника на влюбените, когато мъжете правят красиви подаръци на жените си, за да им покажат чувствата си на любов, признателност или благодарност.
 
Разходката в РИМ Хасково по темата минава и в кеменно-медната епоха, там символиката продължава. Във витрините на “Зала “Археология” могат да се видят части от женското тяло. Прави впечатление, че задните женски части са много едри, несъразмерни с тялото. “И това не е с еротичен привкус”, обяснява историкът. Отново става въпрос за култ свързан с плодородието. И утробата и задните части на фигурките са подчертани силно, но само, за да се покаже плодородието, няма еротика."
 
И в тези времена продължава насладата от бижутата. На няколко хилядолетия разстояние от костния пръстен, подреден във витрината на новокаменната епоха, в посветената на каменно-медната, може да се види много красив гердан от рапани. Находката е от проучване край село Орлово.
 
Историците обаче вече имат доказателства, че в следващата - бронзовата епоха, тук се заселват траките и започва развитието на трайкийската цивилизация. Това се случва  преди около 4 хиляди години. От този момент има податки и за виното - питието на траките. Историкът насочва вниманието към троянската чаша, която е и логото на РИМ Хасково. Характерното за нея е, че тя не може да стои права. Използвала се е за ритуали, държали са я с две ръце и когато в нея се налеело виното, например, то се е изпивало докрай.
 
Отправката отново минава към гизденето и красотата. На същата витрина е подредена снимка и на едно от най-красивите украшения, което е намирано в Хасковския край - златна огърлица. Намерена е през 2009 година от археолога Борислав Бориславов край село Изворово. Огърлицата е с над 300 златни зрънца, наподобяващи житните. Смята се, че накитът е бил дълъг в автентичния си вид около метър и половина.
 
Разходката за виното и любовта, но от днешната гледна точка с отправките от миналото обаче, спира до голяма снимка с менхир /в превод от бретонски означава висок или дълъг побит камък/. Намира се край харманлийското село Овчарово. Стар е над 2 000 години, намира се в светилище на траките. Според някои трактовки, менхирът отново е фалически символ, свързан с плодородието.
 
В търсене на любопитните факти за виното и любовта разходката в зала „Археология“ продължава до специално отредената витрина на уникалната гробница край хасковското село Александрово. Откритият от траколога Георги Китов през 2000 г. некропол е с датировка IV в. пр. Хр. Той е с много добре запазени стенописи, за които е характерно, че са в разрез на традиционния похват на изобразяване на фигурите от онова време, които са силно идеализирани. В Александровската гробница те са изобразени в естествен вид, с всичките си недостатъци. В един от най-ценните стенописи - ловна сцена има и гола фигура - вероятно на ловец, гонещ глигана към владетеля.
 
В изображението на голия ловец отчетливо се вижда мъжкото му достойнство и веднага прави впечатление несъразмерността му спрямо тялото. „А може би ние така възприемаме изображението?! А може би художникът не е имал за цел да подчертае мъжествеността му, а това че е добър ловец. Защото пък ясно се вижда, че изобразеният мъж има много мускулести крака-определено фактор, за да догониш успешно един глиган.“, коментира гидът ни.
 
“Може би малко знаем все още за траките, за техните навици и обичаи”, продължава разказа си Милен Вълчев и това е така, защото те са нямали собствена писменост, до нас достигат само артефакти, които тълкуваме.
 
“Съдим за техния начин на живот косвено-от артефактите и чрез други чужди писмени източници. Но едно е сигурно-траките са били хора, които са обичали живота. По съдовете за вино, по заровете за хазарт, от които имаме няколко експоната, съдим, че те са обичали да гуляят, да се забавляват, да се опияняват. При това има податки, че са пиели виното неразредено. Било е истински опияняващ елексир. “