Съветникът на Тодор Живков – Костадин Чакъров: Нашите политици са „жертва на аборта”
Съвкупляват се на тъмно, в грях и интриги, и не могат да заченат читав плод
- Това не е декларация, а въпрос на вътрешен морал. Аз съм син на хамалин. Баща ми има уникална съдба – 45 години е бил хамалин. Първо в Солун на пристанището, после в Пловдив в тютюневите складове. В тези складове съм израсъл и затова дълбоко ме нарани запалването им. Майка ми беше тютюноработничка. След като се разболя, като инвалид, за да ме издържа като студент, миеше клозетите на гарата!... Такъв е произходът ми и аз не се срамувам от него. Човек трябва да помни миналото си и да е способен на обективност и признателност. По същия начин трябва да се отнася и към историята.
- Какво мислите за изказването на руския депутат Толстой?
- Вижте, аз този въпрос бих го задал така: Кой ги кани руснаците да идват тук?! – Г-жа Ангелкова, министърката на туризма, ги кани. – „Идвайте, инвестирайте!” – Живеем в условията на пазарна икономика. След като говорим за капитализъм и отворена икономика, водещото е интересът, печалбата! И щом това е така, защо поставяме въпроса, че руснаците купуват?! – Купуват не само руснаците, а и англичаните, турците, арабите, купуват и други чужденци... Хайде да не поставяме въпроса така тенденциозно спрямо руснаците! Въобще моето мнение е, че към Русия подобно тенденциозно отношение се изгражда от една група хора, които ще ни доведат до нежелани конфликти. А това според мен е нежелателно и от ЕС, и от НАТО. В момента има преструктуриране на силите. Русия демонстрира голям научен потенциал, голямо военнотехническо преоборудване и силна дипломация. И Западът го вижда това. Що се отнася до нас, ето какво ще кажа:
На Балканите има два фактора - Турция и Русия
Геополитически и исторически ние сме зависими от тях. На Балканите исторически са се създали такива взаимовръзки, че с право може да се говори дори за генетична информация. Русия за нас е била и подкрепа, и църква. Не забравяйте историческия момент, в който турският султан разрешава на българите да бъдат попечители на православието. Но ние винаги ще си останем разпънати между Изтока и Запада – такава е нашата геополитическа съдба. Историята се движи от интереси. Никой не предприема нищо без интерес. И ние не трябва да забравяме, че след Втората световна война България беше разкъсана по интересите на Германия, Австро-Унгария и Англия. После целият 20-и век мина под знака на националните катастрофи – една след друга. Германия ни вкара в две световни войни. Участието ни в Първата световна война на страната на Германия удължи тази война с година и половина. Загубихме 11 300 кв. км територия и на всичкото отгоре бяхме обявени за агресор и разпънати на кръст в Ньой. И в тази връзка продължавам размисъла си така: Защо, ако сме обективни, никой не пита какво лошо ни е направила Германия, а са се вторачили в Русия?! Продължавам нататък: във Втората световна война нас реално ни вкара Германия. Неудобен въпрос ли е да попитам кой бомбардира България? – Защо никой не задава тези въпроси, а дълго буквално се обожествяваше Меркел и идваха тук разни високопоставени чужденци да ни дават акъл за нашите служби за сигурност и т.н.?! – Историческата реалия е, че Втората световна война доведе до тежки последствия целия свят. И каквото и да се говори за Сталин, именно той изпрати Вишински, който каза: „Българи, нито една педя земя от вашата територия няма да бъде отнета!” – Това е заслуга на Сталин и на неговото лично доверено лице – Георги Димитров.
- Много често винят Георги Димитров за Македония...
- Искам да ви кажа, че по същия начин се говори и за т.нар. 16-а република. Каква е ситуацията след войната? - Тъй като ние сме съюзници на Хитлер в нея, ние сме принудени да се подчиним на някои решения, на които не може да се възрази. Тито излиза като герой от войната, а ние като агресори! Трябваше да изсърбаме тая „попара” и я сърбахме до 1963-та, когато сърбите след смъртта на Сталин поискаха тия територии, а авантюристът Хрушчов не искаше да си разваля добрите отношения с Югославия - по онова време тя беше лидер на необвързаните страни и с голям международен авторитет. Трябва да гледаме на събитията в контекста на политическите реалии. В тази връзка ми идва един пример: Когато съдят Петко Енев, той се обръща към съдиите: „Дайте ми закон, съгласно който на г-н Александър Цанков се разрешава да прави преврат, а на г-н Петко Енев не се разрешава?!...” - Ние често съдим с „двоен аршин”, защото „мерим” с къса историческа памет. Стамболийски е убит по време на преврата на Цанков с 80 удара с щик,
брутално му отрязват пениса!...
За някои неща в историята ни сякаш е „неудобно” да говорим и „удобно“ ги премълчаваме!... Ами я да видим кой взе имотите на евреите, кой присвои авоарите им в банките, около 300 милиона лева?...
- Кой?
- Министърът на финансите - бащата на Стефан Савов – Димитър Савов. Има документи, които ако попаднат в ръцете на американските евреи, не знам какво може да се случи!...
- Като заклет комунист не мислите ли, че има и червени нелицеприятни тайни?...
- Да, така е. След Девети септември също започва терор – една страшна комбинация от политически и битово-криминален терор. Защо? - От затворите излизат криминали, в чиито ръце попадат 2000 цеви оръжие. Слагат тези криминали по една лента на ОФ и започват да безчинстват. В битовия терор участват и бившите слугинчета, които като са шетали в къщите на чорбаджиите, знаят кое къде стои... Да, това са факти, реални факти. Но след като това се е знаело, аз питам: Кой и защо освободи след Десети ноември 5000 затворници?! – Желю Желев и Петър Младенов. – Къде отидоха тия затворници? – Отидоха да се правят на „борци” по митингите! – Една част от тях запалиха Партийния дом и участваха във всички метежи под лозунга, че се борят за демокрация и че са „жертви на комунизма”!... Историята се повтаря въпреки примерите с деветосептемврийския терор!... Ето защо, вместо да си хвърляме вини и да повтаряме грешки, не е ли по-добре да затворим тези рани, които преходът отвори наново, и да се съсредоточим върху това да си укрепим държавата и да бъдем много по-внимателни с големите държави?!
- Г-н Чакъров, в последния брой на вестника ни стана дума за личния фонд на Тодор Живков от 2 млрд. лева. Какво знаете вие за него?
- Когато умря Брежнев, дойдоха тежки времена. Живков извика министрите Христов и Белчев и им каза в прав текст, че вече няма да се радваме на старите привилегии от страна на СССР. Така бе решено да се създаде един резервен фонд в швейцарска банка, от който Живков не даваше на никого да бърка в него.
„Това са парите на дядо Тодор и няма да ги пипате! - казваше. - Няма да оставим българския народ да гладува?! Идват тежки времена!” Разреши чак през 1986 и 1987 година, които бяха две тежки, сушави години, да се купи масло и мляко на прах с пари от фонда. Купихме ги от Франция и не вдигнахме цените на пазара – никой не разбра. И вторият път, в който отпусна пари Живков – около 100-200 милиона, беше целево - за развитието на малките и средните предприятия. И това беше. Така че аз също съм се питал къде е остатъкът от онези 2 милиарда?
Живков също питаше къде са тези пари?...
Номерът на сметката го знаят няколко души, така че направлението на парите може да бъде проследено – то е било чрез преводи, по банков път. България имаше голям външен дълг. Ето защо аз не вярвам в т.нар. червени куфарчета, т.е. раздаване на пари в брой. Но хайде пак да се върнем на фактите: Когато Желю Желев издигна лозунга за незабавна смяна на тоталитарната система, пръв Филип Димитров каза нещо много важно – че всяка смяна на системата е свързана със смяна на собствеността. И какво се получи? - За месеци цялата общонародна собственост беше разбита, а през всичките години на т.нар. преход нашите политици са нищо повече от „жертви на аборта”. Съвкупляват се на тъмно, в грях и в интрига, и така се кръвосмесиха, че не могат да заченат читав плод.
Статията на в-к "ШОУ" четете тук!
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Последвайте ни
0 Коментара: