Светослава Рудолф, бивша Тадаръкова, е известен разследващ журналист. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски”, специализирала е в САЩ и Германия. Звездата й изгрява в началото на демократичните промени през 90-те. Избрана е за репортер на годината през 1991 г. По същото време става първата жена водещ на "Панорама". В БНТ прави и публицистичното предаване "Един час със Светослава Стаева". Оттогава сменя фамилии и студия в различни телевизии - “7 дни", Нова Тв, Канал 3... Авторското й предаване "Разследване” в ББТ, която в първите месеци след Нова година ще стартира като супермодерен, изцяло нов канал заедно с Тв 7, се казва “Мистерии и факти със Светослава Рудолф” и вече ще се излъчва всяка седмица.
<em>Както винаги - единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo; - Светослава разкрива своите истински тайни, разказва шокиращи истории от снимките на филма си за вампирите, с които вече доста се е сближила, и споделя ексклузивно докъде стигна разводът й с бизнесмена Димитър Тадаръков.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Света, докъде стигна разводът ти с Димитър Тадаръков?</strong><br /> - Първото дело, което е помирително, мина. Преди него Тадаръков поръча няколко абсолютно измислени публикации срещу мен, които ме свързваха с разни мъже, за да повлияе на процеса и да ме изкара с нисък морал! Абсолютни измислици! Аз имам постоянно срещи с най-различни мъже, но нямам нищо общо с тях. Не разбирам защо трябва да ме злепоставя по изкуствен начин?!...<br /> <br /> Срещата между мен и Тадаръков на делото беше <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>изключително неприятна </strong></span><br /> <br /> Съдията се опита да ни убеди, че трябва да се споразумеем. Казах, че ще положа някакви усилия... Тадаръков се държа много остро - каза, че ще бъде неговото, че не желае да отстъпва от нищо. Или както беше през целия ни живот през годините - за да се разберем, това значи аз да отстъпя... Той си се държи, както си се е държал винаги. <br /> <br /> Аз мога да отстъпя, но не за абсолютно всичко. Все пак, когато се споразумяват двама души, нормално е всеки да прави някакви отстъпки. Смятам, че ако има споразумение, всеки от нас трябва да извърви своя път до някаква средна точка.<br /> <br /> Междувременно обаче Тадаръков закова вратата, която свързва моята част на апартамента с неговата и аз не мога да влизам там. <br /> Наложи се да подам жалба до полицията и до прокуратурата за самоуправство! <br /> <br /> <strong>- Разбрах, че сте правили парти с твоите герои - вампирите, от филма ти за тайните общества. Ти си го заснела, но кажи в аванс какво се случи на това вампирско парти?! </strong><br /> - Това ще бъде кулминацията във филма ми! Направихме партито в замъка на Георги Тумпалов или Жоро Тумпала, когото ние с много симпатия наричаме Рицар Тумпал, до Созопол - с много високи кули, вижда се от самото шосе! Той няма нищо общо с вампирите, но когато го помолих да ни пусне там, за да си направим парти, той ми каза: &ldquo;Аз съм граф Дракула!&rdquo; Без да знае, че смятаме партито да е вампирско.<br /> <br /> Бяхме около 15 човека. Имаше и няколко външни хора. Не се бяхме разбрали кой как ще се облича. Беше точно след Хелоуин и беше нормално да се облечеш като вампир, дори кръв да си нарисуваш около устата... Аз специално си бял поръчала една специална много къса, червена рокличка, на която на етикета в магазина пишеше: &ldquo;Вампирска рокличка&rdquo;. Бях си поръчала и едни много грамадни червени мигли и специален вампирски грим! <br /> <br /> Взехме си стаи в близкото село и започнахме да се подготвяме да отидем в замъка. Когато се облякох, реших да се откажа от миглите, не съм си рисувала и кръв около устата. <br /> <br /> Влязохме в една уникална пещера, превърната в механа, в която имаше нещо подобно на сталактити и сталагмити и с едни огромни болярски маси с червени покривки! Адски аристократично, все едно си в Средновековието! Всички, един по един, започнаха да пристигат... И аз виждам, че никой от истинските вампири не си е сложил нещо изкуствено вампирско, освен по-специалните дрехи. Никой от истинските вампири не си беше сложил изкуствени зъби, никой не си беше сложил кръв около устата... Няколко човека обаче се появиха с фрапантен вампирски грим &ndash; с кръв около устата, със зъби... А те нямаха нищо общо с тайното общество на вампирите! Но в същото време истинските вампири изглеждаха по уникален начин! Няма да разказвам повече, за да го покажа първо във филма... Само като ги погледнеш, разбираш, че това са други същества!<br /> <br /> <strong>- Ще покажеш ли лицата им във филма?</strong><br /> - Някои - да, някои &ndash; не. На някой човек, в зависимост от професията, <br /> <br /> мога да попреча, ако се разбере, че той е вампир <br /> <br /> Нали разбираш?! Нищо чудно да ги уволнят! Или ще бъде много злепоставящо, защото нашето общество не възприема нормално вампирите. Нямат против да бъдат показани хора, които работят вкъщи, не са в колектив... <br /> <br /> <strong>- Снимала си вампирите и в замъците на самия граф Дракула?</strong><br /> - Все едно граф Дракула ме беше хванал за ръката и ми отваряше всички врати! Невероятен късмет! Бяхме избрали така времето, че да има пълнолуние. Топло време, една огромна луна, едни светлини &ndash; все едно бяхме в магически свят! Вдигнех ли камерата към каквото и да било, отнякъде ми влизаха лилави лъчове! Като по поръчка, все едно някой ни осветяваше нарочно...<br /> <br /> Много ни вървеше. Примерно, отиваме в един от замъците, където Дракула е роден към 9 часа вечерта &ndash; мислех си, ясно - тук нищо няма да е отворено вече. Напротив &ndash; бариерата се отвори пред нас! Изгря огромната кръгла луна и часовникът на кулата би 9 часа в кадър! <br /> <br /> Ще се опитам да покажа българската нишка при граф Дракула &ndash; той всъщност е бил българин!<br /> <br /> <strong>- Ти си заснела вече доста материал, доволна си?</strong><br /> - Смятах, че съм понатрупала заснет материал за вампирите, защото снимах без почивен ден, но... Оказа се, че има един дълъг период от време, в които ние сме се опознавали и сближавали, и усещането ми, че съм заснела огромен материал, се оказа измамно &ndash; просто не съм стигнала до такава дълбочина! Просто още не съм била още част от тях...<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>С вампирите съм от миналата година </strong></span><br /> <br /> от септември месец. Аз съм почти всяка вечер с тях, по цяла нощ. В това общество, за да снимаш и въобще да те допуснат, не става нито с молби, нито с убеждаване и кандърми... Разговорите, конфликтите, всичко, което се случва между тях е абсолютно истинско. Предпочитам да не ходя с екип, а да снимам сама... <br /> <br /> <strong>- Вече да не си станала вампирка?!</strong><br /> - Чувствам се част от тези хора, започвам да разбирам света по техния начин! Но не съм вампир - това е много повече - все едно в масонството да те издигнат до най-високата 33-та степен! Но, да, започвам да откривам в себе си различни неща, иначе не бих могла да ги разбера! Трябва да вникнеш в преживяването, трябва да вникнеш в техния светоглед. Това не е репортаж за новини! Много време мина, преди да разбера, че съм била в преддверието, а мислех, че вече доста неща съм направила... <br /> <br /> И понеже виждам, че някои колеги започнаха да ми крадат темите, искам да им кажа: да са живи и здрави, но те никога няма да направят това, което трябва в тайните общества! Защото не са живели с тях, не ги познават! Това е все едно да вкараш в студиото един лъв от зоологическата градина и да говориш какви са лъвовете в джунглата! А същевременно други журналисти седят с месеци в джунглата да изследват едно движение на лъва, който живее там...<br /> <br /> <strong>- Ти как влезе в обществото на вампирите?</strong><br /> - Запознах се първо с един, после с двама, с трима... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Накрая влизаш изцяло!</strong></span><br /> <br /> Чувствам се по някакъв начин част от тяхната култура и тя много ми харесва! Открих един изцяло нов свят, едно съвършено различно разбиране за цялата история на човечеството досега. <br /> <br /> Вампирът не е човек. Той може да бъде в образа на човек, но не е човек! <br /> <br /> За мен беше интересно да разбера, че вампирският свят е представен от християнската църква като зъл, жесток свят на същества, които се нахвърлят върху хората, разкъсват ги и пият кръвта им! Пиенето на кръв при вампирите не е самоцелна жестокост! Канибалите, примерно, които ядат други хора, не са вампири. Кръвта не е определяща, а цялостното преживяване и възприемане на нещата... Сетивата на вампирите са стократно по-силни от тези на хората! Осезанието, обонянието, физическите възможности също са различни от тези на човека...<br /> <br /> <strong>- Как възприемат пиенето на кръв?</strong><br /> - Изключително тайно го правят! Те имат нужда от кръв, за да утолят жаждата си!<br /> <br /> <strong>- Как се намират един друг вампирите?</strong><br /> - Намират се, но това остава невидимо за останалите. Когато си говорят помежду си, един външен човек нищо не разбира. Уж говорят на български, но външни хора не могат да ги разберат, все едно говорят на чужд и непознат език! Това не е организация, в техния кръг няма йерархия.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />