В българския бит и култура габровецът има свое запазено място. Жителите на този град са известни със своите пестеливост, скъперничество и хитрост. Противно на тези схващания, най-богатият човек в българската история със състояние от над 1 082 582 000 лева, най-големият дарител и човекът, построил безброй сгради в полза на обществото, е именно габровец. 

Всяко правило си има изключение и Пенчо Семов е доказателството на това твърдение. 
На 8 октомври 1873 г. в с. Цвятковски (Габрово) се появява на бял свят малкият Пенчо. Баща му е търговец на платове и от малък синът обикаля с него, като така от първа ръка учи занаята.

Амбициран да се докаже, още на юношеска възраст се мести в Тутракан, където успешно развива бизнеса на баща си. Натрупва капитал, който веднага инвестира в нови проекти. Семов е гений на предприемачеството и за кратко време богатството му се умножава. 

За съжаление, съдбата му нанася коварен удар - съпругата му и двете му деца загиват от туберкулоза, а смъртта им оставя белег в сърцето. Няколко години по-късно се жени повторно, като не спира да жъне успехи с начинанията си.

Изключителен родолюбец, лидер и добряк по душа, неговите постижения далеч не са само в една сфера. Представяме ви част от тях, както и интересни истории, разказани от негови съграждани. 

Ненавършил 30-годишна възраст, Пенчо Семов е акционер в повече от 25 предприятия в цялата страна.

Със своята фабрика за текстил “Успех” се превръща в един от най-големите предприемачи в цяла Европа - произвежда повече от 15 тона платове годишно.

Абсолютен новатор в отношението си към своите работници, наброяващи около 15 000 души. За тях се грижел фабричен лекар. В предприятията му са били предвидени инвалидни пенсии

Освен това нямал приемни часове и всеки негов служител можел да сподели проблемите си с него и да разчита на помощ, а на големи празници организирал общи трапези, на които сядали всички заедно - и работници, и акционери.

Изгражда дори почивни станции за служителите си - рядкост в онези години. Осигурявал образованието в чужбина на децата им и дори строял модерни сгради, които да служат за старчески дом, когато служителите му остареят.

Интересна история разказват съвременниците му. Негов работник помолил да му заеме пари, с които да построи къща за семейството си. Обещал, че две години по-късно заемът ще бъде върнат. На втората година работникът донесъл торба с жълтици и ги връчил на своя благодетел. Семов ги взел, преброил ги и му ги върнал с думите: “На мен ми стига, че си честен. Сега ти трябват за обзавеждане - прибери си ги”.

Пенчо Семов изиграва изключително важна роля при подписването на Ньойския договор. По първоначален план голяма част от територията ни е щяла да бъде отнета. Семов 
изпраща дарение в размер на 300 000 златни лева на двама видни католически свещеници с молба да лобират за България

Благодарение на това дело градове като Благоевград, Пловдив, Стара Загора са все още български.

Влиза в лични преговори с Чърчил с молба Габрово и околностите да не бъдат бомбардирани. 

През 1925 г. съпругата на дребен акционер стреля по него, но той отказва да заведе дело срещу нея. 

Сбъдва детската си мечта да има кораб, като строи сграда в такава форма в околностите на Габрово - един от символите на града. Сградата служела като пансион на дъщерите на неговите работници. Напълно безплатен, разбира се. Днес е болница за белодробни заболявания.

Инвестира големи суми в борбата с туберкулозата.

Отваря първия приют за бездомни в София, както и безплатни обществени столови за хранене.

Благородната му дейност е безкрайна. Семов, наричан още Българският Рокфелер, подпомага хиляди семейства, финансира и строи училища, сиропиталища и старчески домове

Изгражда първите у нас тенис кортове. Общо даренията, които прави, възлизат на над 250 млн. лева. Предсмъртното му желание е фондацията, която основава, да управлява неговите начинания, а всички приходи да отиват за благотворителност. 

Това не се сбъдва поради факта, че предприятията му се национализират, а имотите му биват отнети от държавата. Дори съпругата му е изгонена от дома им с мотива, че тази къща вече не е тяхна.

Днес създаденото от Пенчо Семов тъне в разруха. Дарителят умира през 1945 г. 
След смъртта му умишлено не е споменаван и е бил обречен на пълна забрава.
През 2008 г. обаче будни граждани изграждат негов паметник в Габрово и припомнят историята на Човека с голямото сърце. Хората се прекланят пред паметта му и делата му!