В българския бит и култура габровецът има свое запазено място. Жителите на този град са известни със своите пестеливост, скъперничество и хитрост. Противно на тези схващания, най-богатият човек в българската история със състояние от над 1 082 582 000 лева, най-големият дарител и човекът, построил безброй сгради в полза на обществото, е именно габровец. 

Всяко правило си има изключение и Пенчо Семов е доказателството на това твърдение. 
На 8 октомври 1873 г. в с. Цвятковски (Габрово) се появява на бял свят малкият Пенчо. Баща му е търговец на платове и от малък синът обикаля с него, като така от първа ръка учи занаята.

Амбициран да се докаже, още на юношеска възраст се мести в Тутракан, където успешно развива бизнеса на баща си. Натрупва капитал, който веднага инвестира в нови проекти. Семов е гений на предприемачеството и за кратко време богатството му се умножава. 

За съжаление, съдбата му нанася коварен удар - съпругата му и двете му деца загиват от туберкулоза, а смъртта им оставя белег в сърцето. Няколко години по-късно се жени повторно, като не спира да жъне успехи с начинанията си.

Изключителен родолюбец, лидер и добряк по душа, неговите постижения далеч не са само в една сфера. Представяме ви част от тях, както и интересни истории, разказани от негови съграждани. 

► Ненавършил 30-годишна възраст, Пенчо Семов е акционер в повече от 25 предприятия в цялата страна.

► Със своята фабрика за текстил “Успех” се превръща в един от най-големите предприемачи в цяла Европа - произвежда повече от 15 тона платове годишно.

► Абсолютен новатор в отношението си към своите работници, наброяващи около 15 000 души. За тях се грижел фабричен лекар. В предприятията му са били предвидени инвалидни пенсии

Освен това нямал приемни часове и всеки негов служител можел да сподели проблемите си с него и да разчита на помощ, а на големи празници организирал общи трапези, на които сядали всички заедно - и работници, и акционери.

Изгражда дори почивни станции за служителите си - рядкост в онези години. Осигурявал образованието в чужбина на децата им и дори строял модерни сгради, които да служат за старчески дом, когато служителите му остареят.

► Интересна история разказват съвременниците му. Негов работник помолил да му заеме пари, с които да построи къща за семейството си. Обещал, че две години по-късно заемът ще бъде върнат. На втората година работникът донесъл торба с жълтици и ги връчил на своя благодетел. Семов ги взел, преброил ги и му ги върнал с думите: “На мен ми стига, че си честен. Сега ти трябват за обзавеждане - прибери си ги”.

► Пенчо Семов изиграва изключително важна роля при подписването на Ньойския договор. По първоначален план голяма част от територията ни е щяла да бъде отнета. Семов 
изпраща дарение в размер на 300 000 златни лева на двама видни католически свещеници с молба да лобират за България

Благодарение на това дело градове като Благоевград, Пловдив, Стара Загора са все още български.

► Влиза в лични преговори с Чърчил с молба Габрово и околностите да не бъдат бомбардирани. 

► През 1925 г. съпругата на дребен акционер стреля по него, но той отказва да заведе дело срещу нея. 

► Сбъдва детската си мечта да има кораб, като строи сграда в такава форма в околностите на Габрово - един от символите на града. Сградата служела като пансион на дъщерите на неговите работници. Напълно безплатен, разбира се. Днес е болница за белодробни заболявания.

► Инвестира големи суми в борбата с туберкулозата.

► Отваря първия приют за бездомни в София, както и безплатни обществени столови за хранене.

Благородната му дейност е безкрайна. Семов, наричан още Българският Рокфелер, подпомага хиляди семейства, финансира и строи училища, сиропиталища и старчески домове

Изгражда първите у нас тенис кортове. Общо даренията, които прави, възлизат на над 250 млн. лева. Предсмъртното му желание е фондацията, която основава, да управлява неговите начинания, а всички приходи да отиват за благотворителност. 

Това не се сбъдва поради факта, че предприятията му се национализират, а имотите му биват отнети от държавата. Дори съпругата му е изгонена от дома им с мотива, че тази къща вече не е тяхна.

Днес създаденото от Пенчо Семов тъне в разруха. Дарителят умира през 1945 г. 
След смъртта му умишлено не е споменаван и е бил обречен на пълна забрава.
През 2008 г. обаче будни граждани изграждат негов паметник в Габрово и припомнят историята на Човека с голямото сърце. Хората се прекланят пред паметта му и делата му!