Това ли е възмездието? Съд глоби 100 000 лева МЗ за 4-годишната Габи, починала от левкемия

&nbsp;Битката на Габи започва през 2008 г., когато й поставят диагнозата остра лимфобластна левкимия. Следва тежка и изтощителна химиотерапия. Бащата на Габи се връща към най-тежкия момент в живота си. Днес цялото семейство живее в Италия, информира Нова тв.<br /> <br /> &bdquo;Имаше и три придружаващи заболявания освен левкимия - сепсис, гъбички по белия и черния дроб и висока температура. Докторите казаха, че нищо не могат да направят&rdquo;, разказва Петър Петров.<br /> <br /> Единственият шанс за спасението на Габи е трансплантация в чужбина. От Фонда за лечение на деца обаче отказват да дадат пари.<br /> <br /> &bdquo;Едно безхаберие. Въобще не се интересуваха за това детето ми да живее, а просто трябваше да икономисат едни пари. За тях парите са много по-важни от живота на едно дете&rdquo;, на мнение е Петър Петров.<br /> <br /> &bdquo;Отказът на Габи е обусловен от това, че тя има сестра, която може да бъде донор и поради това се очакват по-малко усложнения при процедурата, която може да се извърши в България&rdquo;, обяснява Снежана Стефанова, адвокат на семейството.<br /> <br /> По същото време обаче друго момиче със същото заболяване е изпратено за лечение зад граница за сметка на държавата.<br /> <br /> &bdquo;На него бяха отпуснати парични средства. Абсолютно същият случай - с донор сестра. Всичко еднакво&rdquo;, добавя Снежана Стефанова, адвокат на семейството.<br /> <br /> За да спасят Габи родителите й започват благотворителна кампания. Парите са събрани, но раковите клетки в тялото на Габи вече са 86%.<br /> <br /> &bdquo;Пристигнахме тук в Италия може би със закъснение. Даже не може би, а със закъснение. За съжаление от цялата тази ситуация моята дъщеря я няма&rdquo;, казва Петър Петров.<br /> <br /> Детето умира през 2011 г. в болницата. Семейството остава в Италия, но започва битка - срещу институциите в родината си. След няколко години идва и съдебното решение - отказът на фонда е неоснователен. В решението си Пловдивският административен съд дори окачествява тезата на фонда залечение в чужБина, че с отказа не са причинени страдания на родителите, като несъстоятелна до степен, граничеща с цинизма, груба и абсурдна.<br /> <br /> &bdquo;Не мога да ви опиша как съм се чувствал и как продължавам да се чувствам - че заради пари аз загубих дъщеря си. Не мога да върна дъщеря си, но все пак искам хората да разберат, че ние сме били прави, когато сме искали пари, за да излезем и да лекуваме дъщеря си в чужбина&rdquo;, казва още Петър Петров.<br /> <br /> Надеждата на родителите е техният случай ще помогне на други в тяхната ситуация. И няма да има повече загубени напразно детски животи.<br /> <br /> До момента в Министерството на здравеопазването не е постъпило официално съдебно решение, за това засега институцията се въздържа от коментар. На този етап не планират да обжалват.<br /> <strong><br /> Драматичната съдебна сага подробно е отразена от &bdquo;Правен свят&rdquo;. Ето какво пише специализираното издание: </strong><br /> Пловдивският административен съд отсъди Фондът за лечение на деца и Министерството на здравеопазването да платят солидарно 100 000 лв. на Росица и Петър Петрови. <br /> <br /> Несъстоятелна до степен, граничеща с цинизма, груба и абсурдна. С тези думи съдът е окачествил тезата на двете институции, че с отказа да се финансира процедура за 4-годишната Габриела с остра лимфобластна левкемия, са причинени болки и страдания на родителите Росица и Петър. &quot;Значимостта на този процес надхвърля рамките на конкретния правен спор. Ако брилянтното решение на съдия Митрев остане в сила, държавните органи, призвани да осигурят адекватно и навременно лечение на тежко болни деца, биха били по-хуманни, респектирани от справедливите съдебни санкции&quot;, заяви адвокат Снежана Стефанова.<br /> <br /> Битката на семейството с левкемията на малката им дъщеря започва през 2008 г., когато е поставена диагнозата на момиченцето. Следват химиотерапия и поддържащо лечение. И така до началото на 2011 г., когато е установен рецидив. Трябва да бъде проведена тежка химиотерапия, чиято цел е да доведе до ремисия на заболяването, за да бъдат създадени условия за трансплантация на хемопоетични стволови клетки (ТХСК). Родителите подават искане до Фонда за лечение на деца и получават отказ. Мотивът на фонда е, че има съвместим фамилен донор за стволовите клетки, което намалявало трансплантационния риск и следователно процедурата можело да се извърши в България.<br /> <br /> Отказът за лечение на детето им в чужбина съсипва родителите, но истински удар им нанася информацията, че по същото време друго момиче със същото заболяване е изпратено за тази процедура зад граница за сметка на държавата. Разликата е, че Габриела има сестра на 9 години, с която е съвместима и може да ѝ бъде донор, а другото дете няма. Обяснението за различното отношение към двете деца е, че когато се извършва трансплантация от ненапълно съвместим нефамилен донор това трябва да стане в чужбина, заради по-големите възможности на реномираните чуждестранни клиники да се справят с евентуалните усложнения и странични ефекти.<br /> <br /> Комисията за защита от дискриминация обаче установява, изисквайки становище от експерт, че при трансплантация от напълно съвместим фамилен донор могат да възникнат същите усложнения и странични ефекти, както и при такава от нефамилен донор. <br /> <br /> Различна е единствено процентната вероятност за възникването им. Освен това, заради потискането на имунната система на реципиента, всякакви други инфекции на практика биха били застрашаващи за здравето и живота му без значение на вида на донора. Пред комисията двама български специалисти са обяснили, че реномираните европейски клиники разполагат с по-големи възможности за справяне, както с предвидимите, така и с непредвидимите усложнения и странични ефекти, които биха могли да възникнат във връзка с ТХСК. Затова Комисията за защита от дискриминация си поставя въпроса:<br /> <br /> &quot;Обективно оправдано ли е едно дете да бъде лекувано в медицинско заведение, което, независимо от високата компетентност на работещите в него специалисти, разполага с по-малки възможности за справяне с усложненията и страничните ефекти, само защото в неговия случай съществува по-малък риск от възникване на определени животозастрашаващи усложнения и странични ефекти, а друго дете да се лекува в заведение, което разполага с по-големи възможности за преодоляването на същите усложнения и странични ефекти, само защото в неговия случай съществува по-висока вероятност от тяхното възникване?&quot; И отговорът ѝ е категоричен &ndash; не. Затова КЗД постановява, че е налице дискриминация спрямо малката Габриела. Впрочем накрая момиченцето заминава за Италия със средства на дарители, но вече е твърде късно.<br /> <br /> Според КЗД до дискриминацията на детето се е стигнало не само заради отказа на фонда то да се лекува в чужбина. Предпоставка за нея е и бездействието на Министерството на здравеопазването. Ведомството, според комисията, е трябвало да създаде такива условия, които да гарантират, че по възможно най-ефикасен начин специалистите могат да се борят с усложненията и страничните ефекти, свързани с лечението на онкохематологичните заболявания. Постигането на тези условия е поставено като основна цел в Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 &ndash; 2013 г. на Министерския съвет. Тя обаче не е изпълнена.<br /> <br /> Съдът установява, че е налице неправомерно бездействие от страна на министерството да изпълни задълженията си по Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки. И заключава, че ако в България са били създадени условия да се извършва най-качествено, според възможностите на страната, лечение на хората с онкохематологични заболявания, ако е бил подсигурен необходимият брой донори на костен мозък и е било натрупано достатъчно количество на генетичен материал в обществена банка за стволови клетки и пъпна връв, е нямало да се наложи Габриела и родителите ѝ да търсят финансиране от държавата за лечение в чужбина.<br /> <br /> &quot;Липсата на осигурени условия за провеждане на адекватно и достъпно лечение в страната както и факта, че е ненужно забавено своевременното, животоспасяващо лечение в чужбина са довели родителите до страдание, болка, стрес и чувство на безсилие и вина&quot;, заключава съдия Митрев. Решението му може да бъде обжалвано<br /> пред Върховния административен съд.<br />