Навремето често го наричаха “Малкият принц”. Беше нежно красив, с руса къдрава коса, с прелестно добри сини очи и изящна фигура. Ако нямаше желязна завеса, той щеше да е равностоен на всеки френски, италиански, американски известен певец от онова време. Щеше да е световна звезда.
 Нашето поколение ще го помни завинаги млад, красив, с лъчезарието му и нежността, каквито излъчваше от сцената и от песните, хитове през 60-те и 70-те години. За първи път наши певци - Емил Димитров, Стефан Воронов, Богдана Карадочева, пееха западни песни, които дотогава успявахме да слушаме само на първите магнетофони, с които по-заможните момчета се бяха снабдили от Запад и които разнасяха по домашните “купони”. 

Първото размразяване през 60-те години стана покрай “Микрофонът е ваш”, което лансира Вили Казасян в салона на БИАД. Търсеха млади талантливи певци. 

Така бяха открити Стефан Воронов, Богдана Карадочева

Веднага отидох да интервюирам Стефан в къщата му около площад “Журналист”, където живееха Воронови. Още повече че бащите ни се оказаха познати покрай старата журналистика преди 9 септември 44-та година. 
Стефан Воронов още нямаше и 20 години. По едно време пристигна и Богдана Карадочева. И двамата завършваха гимназия. И двамата са родени през 1949 г. Те се уговориха да ходят заедно на репетиции при Вили Казасян, който ги бе взел под крилото си.

Изгряващият кумир на младите си личеше, че е притеснен от интервюто. Аз се правех на важна журналистка. Почнах да го питам какви книги чете. Беше време, когато се хвалехме колко тома сме прочели и какви писатели познаваме. Питах го харесва ли Ремарк. Много беше модерно да си прочел “Тримата другари”. Изненадващо, но той ми изброи толкова писатели, че минах към други въпроси. 

Пееше и на руски, и на френски. Все пак баща му беше потомствен руснак от графска фамилия. По едно време и баща му се появи и се включи в интервюто: 

А попитахте ли сина ми как го преследват неговите почитателки, че баща му вечер не може да си влезе вкъщи от дежурни и надничащи девойки... 

Засмяхме се и отминахме въпроса. Поне Стефан го отмина и запази напълно сериозно лице.

Когато се случи трагедията през септември 1974 г., не искахме да повярваме, че певецът, нашият кумир е загинал само на 29 години. 

Шокът беше не по-малък от трагичния край на Гунди три години по-рано, през 1971 г.

Група артисти и певци били на турне в Братислава и Виена. Прибират се с малко рейсче късно вечерта. София, както си е обичайно, тъне в мрак. На някакво кръгово движение се блъскат в паркирала строителна машина, която е приготвена за пътен ремонт. Загиват двама - Стефан Воронов и режисьорът Гриша Михайлов, който седял зад него. Били приятели. Разказваше се, че Стефан последен се качил в рейсчето. И се оправдал с черния хумор, да е измит, ако се случи нещо. Докато пътували, той обичал да разказва смехории на колегите си, но наближавайки границата, вече бил задрямал.

Един ден баща му Александър Воронов, който сътрудничеше във вестник “Поглед”, бе в редакцията. Разплака се. Когато отишъл на местопроизшествието, го взел на ръце и така го носил. Все се обвиняваше, че му е казвал да сяда по-назад, когато пътува на гастроли.

А точно при завоя машината се удря в задната част на рейсчето, с което пътуват актьорите. И майка му, и баща му на Стефан бяха завинаги сломени. Със сестра му Наталия понякога разговаряхме за брат й, колко не обичал известността си. Тя беше коректорка навремето. После отиде при сина си в Париж, който там е търсен художник. 
Синът на Стефан Воронов, който носи името на дядо си Александър, е известен с безброй дублажи. Актьор е по професия като баща си и майка си Маргарита Пехливанова.Получи и наградата “Икар” за най-добър дублаж.

Когато в Националната телевизия водех седмично младежко предаване, обикновено в края канех нашумял творец. Стефан Воронов бе между първите поканени. Държеше се извънредно сериозно, когато ставаше дума за интервю и изпълнение. Избрахме да изпее “Нека урокът ни по танц започне” - много нашумяла за времето си в негово изпълнение.

Въпреки че вече беше началото на 70-те години, пак се заяждаха относно облеклото, което излизаше извън рамките на соц. представите. Режисьорът ми каза: имам забележка от апаратната за елека на Воронов. 
Певецът беше облякъл светлокафява велурена жилетка, тип каубойска, с дълги размятащи се ресни. Такава беше модата, ресни включително и по чантите. Стоеше му отлично. 

Той умееше да се облича красиво

Беше от първите, който обу панталони на райе. Хипарски, както ги наричаха в 60-те години. 

Отидох да му кажа на Стефан. Той обаче ми възрази твърдо: Тогава няма да пея. 

Беше изключително честолюбив и свободолюбив. Нямахме никакъв резервен вариант. Беше смешно да се захващат за “екстравагантната” му според някои жилетка. Но той бе категоричен. Надделя. Записахме го, както той искаше - с велурената жилетка.

Е, нищо не се случи. Излъчиха предаването. 

Савка ЧОЛАКОВА