Началникът на служебния вътрешен министър не е служебният премиер Стефан Янев, а президентът Румен Радев - той еднолично назначи министрите и носи отговорност за техните действия.

Вътрешният министър Бойко Рашков се превърна в тежка щета само за една седмица, провокирайки с поведението си недоволство както в сектора, така и сред обществото.

Има много въпросителни относно екипа, назначен в Министерство на вътрешните работи. Във вторник Tribune.bg изпратила официално запитване до президента Румен Радев с искане да заяви пред медиите личната си позиция относно действията на министър Бойко Рашков, който си позволи да говори за отстраняване на телевизионни водещи.

Докато медията чака президентът да даде лично становище за поведението на Бойко Рашков, намира поне още няколко причини да питаме – в анализа на Александър Андреев от „Дойче веле”:

„Кадровите въпроси в МВР всъщност засягат хората в България много повече, отколкото би трябвало. Дори да не се съгласим с популярния възглед, че България е „страна на мутрите и ченгетата“, пак ще трябва да признаем, че това министерство поглъща огромен финансов ресурс, че в сравнениe с други държави от ЕС работи много неефективно и че около сградата с каменния лъв открай време се стеле мъгла от съмнения, свързани с някогашните канали на ДС, както и с трафиците на хора, наркотици и тютюневи изделия като тяхно съвременно продължение, с корупцията в Пътна полиция или безразборното използване на СРС.

С две думи: в МВР очевидно са необходими промени. Дали Бойко Рашков извършва и ще извършва точно необходимите промени - засега още не е ясно. Но той е „човек от системата“, а това невинаги вещае добро. В България е обичайно полицай да ръководи полицаите, а генерал - военните, но в някои по-напреднали страни начело на силовите структури с предпочитание се поставят цивилни политици.

Обясненията на новия министър за назначаването на Елена Фичерова бяха откровено неубедителни. Юристката с 15-годишен стаж може би е добра професионалистка, а ангажиментът ѝ с партията на бизнесмена-беглец Васил Божков би могъл да мине като биографична грешка и временна заблуда.

(Макар че повечето хора, на които Божков се опира в политическите си планове, включително и журналистите, пред които говори, не предизвикват особено доверие.)

Но Бойко Рашков не успя да даде ясни и недвусмислени отговори на въпросите, свързани с избора на Фичерова: Защо? По чия препоръка? Заради какви качества? Нима без минимална биографична проверка? С други думи, остана впечатлението, че министърът крие нещо. Но все пак нека не бъдем наивни: не се е родил още онзи политик, който нищо не крие.

По третия въпрос очевидно няма място за две мнения: Бойко Рашков си позволи недопустимо покушение срещу свободата на словото и срещу журналистическото право и задължение да се задават важните въпроси.

И това покушение със сигурност ще влезе в следващия доклад на „Репортери без граници“, които тъкмо заради подобен политически натиск година след година класират България все по-ниско в листите за медийна свобода.

Актуално страната е на 112-то място, като опашкар не само в ЕС, но и на Балканите.

А репликите на Рашков за СРС-та, намеците за поръчковост и откритото пренебрежение към журналистите са отглас от един лепкав манталитет, разпространен в тоталитарни общества, в полицейски държави и сред криминалните среди: всичко опира до пари, до скрити механизми и зависимости, а медийната свобода и общественото мнение са красиви измислици на лъжливи политици.