Чували с брашно в къщите се изсипват от само себе си или са посипвани с пръст, масло и мед от незнайна сила. Всичко в къщите се разхвърля и разбърква. 

Има и случаи на хвърляне на камъни по минувачи. Мнозина се оплакват, че в съня си са нападнати от незнайна сила, при което са почувствали огромна тежест, като "затиснати от бивол", и едва са се отървали живи. В своята безпомощност за обяснение на случващото се местното население е убедено, че градът е нападнат от "зловеща сила" или "зли духове". 

Скоро се праща хабер на известния "вещичар" Никола ефенди в Ислимийе (Сливен).

Той веднага поема към Търново и още с пристигането си започва да разпитва хората за случващото се.

След подробно разследване из града и региона "вещичарят" заключава: Да, всичко това е дело на "зли духове". Никола ефенди се заема да изчисти града от "злите духове". За това му е определено и възнаграждение от 800 гроша. И заедно с кадията на града Ахмет Шюкрю ефенди и насъбралите се 
поемат към гробищата, за да установят гробовете на "злите духове"

При влизането в гробището шумното множество хора изведнъж млъква. Никола ефенди държи в ръката си обрисувана дъска, която завърта, закачена за един пръст. Тя трябва да се насочи и покаже гробовете. Така са установени два гроба - на Тетикоглу Али Алемдар и Абди Алемдар, служили в еничарския корпус.

Макар и погребани преди столетия, за тези двамата се знае, че приживе с кражби, отвличания и убийства са издевателствали над местното турско и българско население. Задържани са, но поради напредналата си възраст избягват смъртната присъда. 
Писмото за вампирите

Гробовете се отварят. Виждайки, че телата са непокътнати, насъбралото се множество изпада в шок и паника

Телата са леко наедрели, с отворени очи, удължени нокти и косми. Въпреки страха труповете са извадени от гробовете. Никола ефенди казва, че за изчистване на града от "злите духове" 
трябва да се забият колове в корема на телата и сърцата им да бъдат залети с вряща вода

Така е и сторено, но и в следващите дни нашествието на "злите духове" в града продължава. При това Никола казва, че телата трябва да бъдат изгорени.

Със съчки и дърва, насъбрани на място, телата са изгорени, а пепелта е погребана обратно в гробовете. След като е изпълнено и това, вече няма случаи на нощни нападения от "зли духове". Сплотено, населението на Търново се отървава от "зловещата сила". 

Кадията на Търново Ахмет Шюкрю ефенди описва случилото се, така както е разказано по-горе, в специално писмо до Истанбул. На 5 септември 1833 г. писмото е публикувано в държавния вестник “Таквим-и Векайи”. Макар и трудно за вярване, преживяното през 1833 г. в Търново е официално документирано.

Подготви Михаил АХЧИЕВ