Най-призрачната сграда в Пловдив – тютюневият склад на известната фамилия Моравенови, който се намира на кръстовището на бул. "Христо Ботев“ и ул. "Авксентий Велешки“, крие неподозирани тайни, разказва Plovdiv24.bg. 


Сградата не е паметник на културата, но попада в архитектурно-историческата зона на Пловдив. Складът е без прозорци, врати и покрив, руши се постоянно и всеки момент може да рухне върху главите на пешеходците. За да не се стигне до инциденти, по тротоара на булевард "Христо Ботев“ са поставени ламаринени пана, зад които се трупат купища боклуци.


Част от "защитата“ вече е паднала или заплашва скоро да се откърти от поривите на вятъра. За минувачите остава съвсем малко място, като те трябва да лавират между фучащите автомобили и опасните ламарини.


Припомняме, че през 2019 година семейство Моравенови направи опит да събори изоставената сграда, но действията бяха стопирани лично от министъра на културата Боил Банов, който настоя за гаранции, че ще бъде запазена старинната фасада.


Достъпът до склада е свободен, като част от двора е бил превърнат в незаконен паркинг от изнервени пловдивски шофьори.

Останалата част от "градината“ е осеяна с всевъзможни боклуци - шишета алкохол, кухненска посуда, стари обувки и дрехи разкриват, че тук пребивават хора. Най-вероятно мястото е посещавано и от жрици на любовта – за това свидетелстват няколко използвани презерватива и два сутиена, които бяха проснати на земята в източната част на двора. Компания им правеха найлонови торбички, пластмасови шишета, буркани и строителни отпадъци.


Щом прекрачим прага на склада, пред очите ни се разкрива разрушителната сила на времето – огромни счупени греди висят от таваните, цели етажи са пропаднали, в следствие на което подът е осеян с летви, тухли, боклуци и мизерия. Централният вход е запушен от голяма камара строителни отпадъци, а част от първия етаж е превърнат в нужник.


Единственият обитател на склада е несретник, който заяви, че се казва Даниел. Младият мъж е на видима възраст около 30 години и ни посрещна с нещо като цигара в устата. Той призна, че всяка вечер нощува в разрушената сграда - побърза да стане и започна да оправя леглото си, което представлява стар дунапрен, който се намира в единия ъгъл на склада.


Разположил го там, защото било най-завет. През студените зимни вечери Даниел се намушва във мръсен спален чувал и се завива с няколко завивки. На въпроса защо живее тук, несретникът отговори, че такава му била съдбата – нямал лични документи и не можел да започне работа – затова води и такъв начин на живот.


Каква ще бъде съдбата на склада, дали той ще рухне над главите на минувачите или обитателите, е трудно да се каже. След последния опит за премахването на сградата цари пълно затишие. Едно е сигурно – мястото е опасно и трябва да се вземат спешни мерки, за да не се стигне до поредния трагичен инцидент, за който виновни пак няма да има.