По повод 80-ата годишнина от най-голямата бомбардировка на съюзническата бойна авиация над София публикуваме със съкращения материала, предоставен от проф. д.н. Димитър Недялков, изследовател на военната история на България. Жестоко звучат изречените преди това от Чърчил слова: “Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засадят картофи”. Операцията е осъществена под кодовото наименование “Прицел от упор”.

След присъединяването на България към Тристранния пакт, до края на август 1944 г. при над 23 000 прелитания на чужди самолети са хвърлени близо 50 000 авиационни бомби върху 168 населени места. 

Небето над София се прорязва от изстрелите на биещите се изтребители. Гледката от въздуха на жестоката бомбардировка кара българските пилоти да връхлитат яростно отново и отново. Дузина американски самолети горят на земята и във въздуха. Бомбени килими превръщат в руини цели квартали на София. 

Под отломките от сгради са погребани жени, деца и възрастни 

В януарския студ сред развалини, трупове и ранени се щурат обезумели от ужас хора. Други панически се опитват да напуснат столицата. Падащият мрак не е защита. През нощта влитат десетки британски бомбардировачи “Уелингтън”. Горящата столица осъмва с над 900 убити, стотици агонизиращи ранени, 3600 разрушени сгради. Според Радио Би Би Си след мисията над България на 10 януари 31 американски самолета не се завръщат в базите си. 

Оцелелите американски летци поемат към лагера за военнопленници край Шумен 

В Царство България първата въздушна бомбардировка е преживяна от гражданите на Варна. На 14 октомври 1915 г. - Петковден, руски хидроплани хвърлят бомбите си над града. Следва още по-жестокият обстрел на корабната артилерия. Освен немалките разрушения има загинали и ранени, включително деца. На 17 април 1916 г. френски авиатори долитат до София и хвърлят бомби над летището до столицата. 

Единствената жертва, за щастие, е един кон

През Първата световна война са бомбардирани над 50 български населени места. Столицата и Варна са най-атакуваните от въздуха цели. От 1915 г. в българската войска започва изграждането на ефективна система за противовъздушна отбрана. Отначало тя включва само оръдейни и картечни системи, а по-късно и изтребители. Системата доказва своята ефикасност със свалянето на 43 неприятелски самолета. 

Ньойският диктат лишава България от военна авиация и зенитна артилерия 

Преди втория глобален сблъсък цар Борис III и българските управници поддържат неутрална позиция, но подготвят нацията за него. Започва серийното производство на самолети, български конструкции, засилва се подготовката на летците и на земния състав. В действителност Втората световна война започва на Балканския полуостров. В началото на април 1939 г. Италия анексира Албания след въздушно-земна операция. Германската дипломация и агентура започват активни действия за присъединяване на държавите от Югоизточна Европа към изграждащата се ос Рим - Берлин - Токио. На 1 септември 1939 г. Вермахта нахлува на полска територия. Странното поведение на Франция и Англия усилва съмнението, че те умишлено водят наречената по-късно “Странна война”, спокойно наблюдавайки “разфасоването” на полската държава от немските и съветските дивизии. Урокът за страните от Източна Европа е вече ясен - за суверенитета си всеки трябва да разчита преди всичко на собствените си сили.

България е под натиска на Германия да се присъедини към Тристранния пакт

За българския цар и правителството има три варианта - да поведат война, за която нашата войска не е подготвена; просто да абдикират от управлението на страната, намирайки убежище в странство; или да приемат под условие присъединяването към Пакта, без да участват в бойните действия. Първите два варианта означават окупация, ограбване на материалните и ликвидиране на човешките ресурси - робство без шансове за помощ. На 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов избира по-малкото зло в глобалната война, започната от други - подписва присъединителния протокол с условия, едно от които да не воюваме със съседите си. 

Така у нас навлизат дивизиите на Вермахта. Германия напада Югославия и Гърция. След началото на германската офанзива на 6 април 1941 г. на българска територия падат първите бомби и са дадени първите жертви. Югославски и британски самолети бомбардират Кюстендил, Петрич, София и околни села. При нахлуването на германски и съюзни войски на съветска територия на 22 юни 1941 г. под ударите на съветската авиация попадат Добрич, селата Воден, Побит камък и Грънчарово.

До края на първата военна година за Царство България са бомбардирани 25 населени места със 115 убити и 162 ранени

Народното събрание гласува декларация за обявяване състояние на война с Англия и САЩ. Царят не издава манифест за обявяване на война и тя остава в лексиката на българските политици като “символична”. Когато разбира за решението на българските парламентаристи, Рузвелт възкликва: “Господи, това е смехотворно”, след което налага 6-месечен мораториум за ответни действия срещу България. След изтичането му, на 12 юни 1942 г. първите 13 американски бомбардировача “Либърейтър” се появяват над Балканите, но те само разузнават. Малко след тях въздушни нападения извършва съветската авиация. 

Съветски самолети бомбардират Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица

След пораженията на Вермахта в Северна Африка и Сталинград регионът на Балканите се оформя като единствен сигурен източник на нефт, боксит, медна руда и други стратегически суровини за немската военна машина. Заради реалната заплаха от въздушни нападения над България на 12 юли столичният кмет Иван Иванов издава нарочна заповед за неотложни мерки за противовъздушна защита. Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна. Целта е да не се обозначават населените места в тъмната част на денонощието. Започва лицензното производство на изтребители “Авиа” Б-135 в самолетната фабрика в Ловеч. На 1-ви изтребителен орляк е заповядано да се пребазира от летище Карлово на летища край София. Четири изтребителя са в петминутна, други четири - в петнайсетминутна готовност. 

Германия доставя 23 модерни изтребители “Месершмит-109Г-2”, като цената за всеки е 17 вагона домати. Доставени са и 96 трофейни френски “Девоатин” 520. На територията на страната се разполагат 7 радиолокационни станции от типа Фрея-ЕЛ и Фрея-ЕФ. Развърнати са батареи с нови оръдия и системи за управление на огъня от типа Вюрцбург.

На 4 януари 1943 г. на среща в Казабланка англо-американското командване приема директива под кодовото название “Пойнт бланк”. Президентът на САЩ Рузвелт и английският премиер-министър Уинстън Чърчил утвърждават директивата за провеждане на въздушна кампания срещу силите на Оста в Европа. 

Чърчил е особено активен в усилията да се започнат съвместни англо-американски бомбардировки с одобрението на Сталин

Британските интереси на Балканите продължават да доминират. Те са провокирани и от усилията на цар Борис III за извеждане на Царство България от Оста, което пренасочва въздушните атаки на съюзниците към румънските рафинерии. При завръщането им от летище Враждебна излитат и 4 месершмита. Първата двойка е с водач поручик Стоянов, прикриван от подпоручик Бонев, втората - с водач подпоручик Кръстев, прикриван от подпоручик Бочев. Те бързо настигат, атакуват и засягат с огъня на бордовите си оръжия няколко бомбардировача. Пет от тях падат и са им зачислени като победи.

Внезапната смърт на цар Борис III на 28 август 1943 г. проваля плановете за извеждане на България от Тристранния пакт

Липсата на кураж и воля в регентите и правителството за продължаване на неговата политика предопределят съдбата на българската държава. Тя остава съюзник на Германия. На 19 октомври 1943 г. е взето решението за въздушни удари срещу България на специално заседание на Имперския комитет за отбрана, проведено от премиер-министъра Чърчил. Целта е да се потисне духът на населението и дезорганизира държавата. На следващия ден английската комисия във Вашингтон предлага на генерал Айзенхауер при първа възможност срещу България да се предприемат “сурови действия”. Дни по-късно въпросът се разисква на Московската конференция. За Чърчил е важно Сталин също да участва и българите да знаят това. София е избрана за основна цел като важен комуникационен център и основен компонент в контролно-снабдителната система на Оста в Югоизточна Европа. 

Бомбардировките на София са съгласувани и продължени по настояване от СССР. Чърчил остава доволен от подхода на съветския вожд към наказателни въздушни удари срещу София. Генерал Айзенхауер приема предложението на Имперския комитет за отбрана да започнат мащабни бомбардировки на България с цел да й се даде “суров урок”. Силите са под командването на генерал Джеймс Дулитъл. На 14 ноември 1943 г. е нанесен първият масиран въздушен удар срещу София от 91 бомбардировача Б-25 “Митчел”, прикривани от 49 изтребителя “Лайтнинг”. Срещу тях от летище Божурище излитат 13 месершмити от 3-ти изтребителен орляк. Въпреки смазващото числено превъзходство на противника атаките на българските изтребители дават резултат. Свален е един “Лайтнинг”, а три бомбардировача са простреляни от капитан Топлодолски, подпоручиците Йорданов, Бочев и фелдфебел Петковски. Бомбардировачите напускат бойния ред на формацията с димящи двигатели. Останалите изсипват бойния си товар над кварталите “Хаджи Димитър”, “Индустриален”, “Триъгълника”, “Булина звезда” и “Бензиновите резервоари”. В опит да намали пораженията зенитната артилерия интензивно обстрелва противника. В този въздушен бой българската авиация дава първата си жертва - при опит за принудително кацане без колесник загива в своя месершмит фелдфебел Тодоров. 

Хвърлените от американците 563 авиационни бомби над София разрушават 47 жилищни сгради, убиват 59 души и раняват 128

Българското правителство остро реагира и определя бомбардировката за “терористична”, в пълно противоречие с Хагската спогодба от 1907 г.

На 24 ноември 1943 г. е следващата въздушна атака на българската столица. 36 тежки бомбардировачa и 48 изтребителя атакуват София. Посрещат ги зенитчиците, изстреляли близо 600 снаряда. Деветнайсетте месершмити от 3-ти изтребителен орляк излитат от летище Божурище, набират 7500 м височина и атакуват откъм страната на слънцето. Свалени са 16 американски самолета. Въпреки отпора на българските пилоти и зенитчици, в рамките на София са хвърлени 156 авиационни бомби, убили 9 и ранили 29 граждани и военни, разрушават 87 жилища и постройки около Централна гара. От 28 октомври до 1 декември 1943 г. се провежда Техеранската конференция на трите съюзни държави - СССР, САЩ и Великобритания. Чърчил отново лансира идеята за разкриване на Балканския театър на военните действия. Целта е Турция да бъде въвлечена във войната, България и Румъния да излязат от нея. 

Прозира желанието на британския лидер да се прегради пътят на Червената армия. Този вариант се проваля не само поради твърдата съпротива на Сталин, но и на Рузвелт. Американският президент също има намерения да разшири влиянието си в региона. Така стратегията спрямо Царство България остава същата, бомбардировките не закъсняват. На 10 декември 1943 г. американското командване изпраща към София 36 бомбардировача и 47 изтребителя. България вдига 41 месершмити и девоатини. Атаката има психологически ефект и разбива бойния ред на формацията. 

Самолетът на командира на 652-ро ято капитан Павлов е прострелян, пламва и се разбива край Трън

Въпреки загубата борбата продължава до пълното изчерпване на горивото в резервоарите на българските изтребители. До София достигат 17 либърейтъри, стоварват 99 250-килограмови бомби върху кварталите “Хаджи Димитър”, “Индустриален”, Централна гара, Малашевци и Военна рампа. Убити са 11 души, ранени 40 и разрушени 73 сгради. В района падат два американски изтребителя. На 20 декември 1943 г. две ударни групи от 37 либърейтъри под усиления ескорт на 50 изтребителя “Лайтнинг” отново влитат във въздушното пространство на България. Пилотите им атакуват първата група на противника, преди бомбардировачите да “легнат” на бойния курс. Този въздушен бой е с изключителна ожесточеност, в него участва поручик Списаревски. Последователно са поразени четири лайтнинга. Поручик Списаревски избира за атаката си либърейтъра, пилотиран от лейтенант Робърт Браун. Маневрира за избягване на обстрела от бордните стрелци и без да излиза от атака, се врязва в неприятелския самолет. От страхотния удар огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с месершмита на Списаревски се насочва към земята. От парашута си се възползва само бордният стрелец на бомбардировача.

След тарана Списаревски загива, но ефектът от саможертвата му е впечатляващ

Бойният ред на формацията е нарушен. Два либърейтъра са повредени след точните попадения на подпоручик Иванов и фелдфебел Краличев. Равносметката от този последен за годината сблъсък в небето над София е забележителна. Според българските пилоти са поразени 16 американски самолета. Освен сваления от Списаревски бомбардировач, на българска територия са намерени останките на 3 лайтнинга. Българските орляци дават две свидни жертви - подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски, извършил първия в историята на страната ни въздушен таран.

Новата 1944 година бележи следващия етапв действията на съюзното командване. На 4 януари към България се насочват 108 бомбардировача “Летяща крепост”, прикривани от изтребители. Бомбите се сипят над Своге, Реброво и Мездра, чак до врачанското село Царевец. Четиридесет от бомбардировачите се изтеглят на юг и засипват със 150 бомби беззащитния град Дупница. Изтребители снижават на пределно малка височина и обстрелват с бордовото си въоръжение бягащи по улиците хора. Резултатът от това лишено дори от логиката на войната насилие е 59 загинали и 37 ранени. Разрушени са 40 сгради, включително гимназията, училище “Евлоги Георгиев”, пощата, полковата болница, читалището и Земеделската банка в града.

На 10 януари 1944 г. насилието ескалира в небето на България. Бойният ред на дневния ешелон е от 280 самолета.

Големият брой бомбардировачи подсказва намерението да бъдат подложени на унищожение обширни райони с предимно гражданско население. Българските зенитчици, които изстрелват близо 2000 снаряда, не могат да спасят софиянци от огнения ад на последвалата нощна бомбардировка. Гледката от въздуха на грандиозното и безсмислено разрушение, което се разкрива пред очите на българските пилоти, им въздейства неподозирано силно и те се бият с небивала ярост до последния боеприпас. Свалените 6 “Летящи крепости” и 3 изтребителя “Лайтнинг” остават да догарят на българска земя. 

В тази нощ българските политици се прощават с илюзията за “символиката” на войната. Tова се доказва на 24 януари 1944 г. от съдбата на Враца, бомбардирана като резервна цел от над 100 американски самолета. Хвърлените 380 бомби оставят града с почти напълно разрушен център. Загиват 84 и са ранени над 250 души. 

Паниката сред населението предизвиква масово напускане на столицата 

Фабриките и предприятията почти напълно престават да функционират. Регентите и правителството се изтеглят в Чамкория, много министерства напускат София. Административният и политическият живот в страната са дезорганизирани. 

В тези опити се разкриват стремежите на тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил, да прокарат всеки своите интереси на Балканите. Успех за българската тайна дипломация е постигането на 10-дневна пауза, която прераства в близо 40-дневно прекратяване на въздушните удари срещу България. 

На 12 февруари 1944 г. Чърчил настоява в Белия дом и Москва, че би било грешка да се спират бомбардировките, с което президентът Рузвелт и Сталин се съгласяват. На 3 март 1944 г. британският Комитет на началниците на щабовете приема предварителните условия за примирие с България, но въпреки това се дава и зелена светлина за продължаване на въздушните удари през следващите месеци. Особено трудна за системата на Въздушните войски е втората половина на март. На 16, 18, 24 и 29 март от въздушно предупредителните служби са регистрирани над 400 прелитания на противникови бомбардировачи. Те основно използват запалителни боеприпаси, изпепелили стотици сгради в Пловдив, Хисаря, Любеново, Царско село, Скобелево, Раковски, Девня, Езерово и столицата. В тях намират смъртта си десетки българи. На 30 март 1944 г. полкът посреща обявената тревога със 73 изправни изтребителя. Жителите на София все още не са се съвзели от нощната бомбардировка на 29 март, когато отново чуват воя на сирените. Във въздушното пространство на страната влита най-многобройната формация на съюзниците от близо 500 бойни самолета. Небето над София не се вижда от армадата. 

В битка на живот и смърт българските пилоти свалят още 6 “Летящи крепости” и един “Лайтнинг”, а 8 бомбардировача и 3 изтребителя отлитат с повреди. Градът е превърнат в гробище. Хвърлените над 3000 авиационни бомби с калибър от 250 до 1500 кг сриват напълно 3575 сгради основно в центъра, регистрирани са близо 2000 пожара.

Горят Народният театър, Светият синод, зала “България”. 

В руините загиват 139 цивилни граждани

На 17 април 1944 г., “Черният Великден”, е нанесен последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България с участието на 131 значително по-съвършени изтребители “Мустанг” и “Тъндърболт”, прикриващи 282 либърейтъри. Армадата влита над Балканския полуостров в района на Шкодра и се насочва към Враня и София. Българските служби за оповестяване закъсняват с командата за излитане. Времето за излетелите 32 български изтребители не достига за набиране на височина и сбор в единна формация и те атакуват от ход, боят пламва веднага. Воденият от капитан Бошнаков 2-ри орляк се присъединява към схватката едва когато вражеската формация достига София. Капитанът постига унищожителни изстрели и докладва за свалянето на бомбардировач. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори бомбардировач. И колкото и да е невероятно, българският пилот успява да се спаси с парашута си. В резултат на въздушния бой между изтребителите на територията на страната пада първият свален “Мустанг”. Още 9 неприятелски машини са засегнати от огъня на зенитната артилерия. Оцелелите бомбардировачи изсипват 450 тона бомби. Бомбеният килим разрушава 1100 сгради. Загиват 120 софиянци, други 76 са ранени.

Този двубой - на 17 април 1944 г., е трагичен за българските ВВС, тъй като българските пилоти в този ден се срещат с качествено нов въздушен противник и дават шест свидни жертви. Причината - силуетите на новите американски изтребители “Мустанг” са визуално сходни с тези на “Месершмит” и българските пилоти ги припознават за свои. От фаталната тактическа изненада за броени минути българската изтребителна авиация губи шестима опитни летци. 

Заради смъртта им денят остава в историята като “Черният Великден”. С тази бомбардировка завършва въздушно-настъпателната операция на англо-американската авиация срещу Царство България. Предстои десантът на съюзниците в Западна Европа. 

Въздушната операция не постига набелязаните цели: България не е заставена да капитулира или да изтегли войските си от заетите територии в Гърция и Югославия. А ударите срещу гражданското население пораждат анти-англоамерикански настроения и засилват влиянието на Съветския съюз. Доктрината за решаващата роля на ударите на стратегическата авиация катастрофира в необоснованите със своята жестокост разрушения и човешки жертви.

Равносметката 

След присъединяването на България към Тристранния пакт, до края на август 1944 г., в над 23 000 прелитания на чужди самолети са хвърлени близо 50 000 авиационни бомби върху 168 населени места.

Срещу тях българските пилоти от 6-и изтребителен авиополк излитат 1100 пъти. От действията им са свалени 56 и повредени 83 американски самолета. В тях загиват 256 души, 337 са пленени и попадат в лагера в Шумен. Двадесет и седем български пилоти-изтребители постигат въздушни победи над противника. В преките бойни действия при убийствено съотношение на силите в полза на противника са загубени 19 български изтребителя, в които загиват 16 пилоти. Саможертвата им се оказва недостатъчна. Българската държава заплаща въздушната кампания на съюзниците с живота на 4208 и раняването на 4744 основно граждански лица, само в София загиват от взривовете над 2000 души. Близо 1/4 от сградния фонд на столицата е сринат. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние - унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения на изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Материалните щети за България са оценени на над 24 млрд. лева.

С това изпитанията за българската нация не приключват.

Предстои превратът на 9 септември 1944 г., репресиите след него, жертвите от участието на Българската армия в бойните операции срещу нацистка Германия и разстрелите след Народния съд. 

На 10 май 1945 г. загиват последните български бойни летци във Втората световна война. Белезите от нея и разрушенията дълго оставят своите свидетелства. След съветската окупация на България голяма част от пилотите на 6-и изтребителен полк попадат под репресиите на новия режим. Командирът на полка полковник Васил Вълков е осъден от Народния съд и разстрелян, командирите на два от изтребителните орляци - капитаните Русев и Бошнаков, са убити. Легендарният майор Чудомир Топлодолски заедно с голяма част от своите другари, след арести и побои, са принудени да започнат живота си отново и забравени. Затова и нямаме паметник, изграден от държавата, на защитниците на българското небе. Имат тези, които ни бомбардираха. Така е в България.

Проф. д.н. Димитър НЕДЯЛКОВ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук