Имало е втора българска държава в Европа. Общоприето е мнението, че делото на Кирил и Методий възниква преди всичко във връзка с тяхната Моравска мисия, при моравските славяни и едва след нея то става достояние на останалите славянски народи, и на първо място - на българския.

Но малцина знаят, че в историческите извори от ІХ век се говори за две Моравии.

Описание на лежащите на северния бряг на река Дунав територии и градове”

Баварският географ в труда си “Описание на лежащите на северния бряг на река Дунав територии и градове”, писан 817 и 843 г., съобщава следното:

“В Бой марка (по-късната Чехия) има 15 града. При моравците пък има 11 града. България е неизмеримо голяма държава и там живеят много хора, а има само пет града единствено поради това, че при тях няма навик да се строят градове.

Има още един народ, наречен мархони (моравци), имащ 30 града. Това са страни, чиито граници се допират”. Както виждаме, баварският географ говори за две Моравии. Значи, едната Моравия е била малка - с 11 крепости и се е намирала до Чехия, а другата е по-голяма и

има 30 крепости и се намира по на юг - около мястото, където река Драва се влива в Дунав.

Тези две Моравии не са представлявали териториална цялост, тъй като са били разделени от северозападните български земи, които там са граничели със земите на франките.

За две държави с името Моравия говори и византийският император Константин Багренородни в съчинението си “За управлението на империята”. Едната той нарича просто Моравия, а другата - Велика Моравия.”

Тогава нека попитаме: В коя Моравия всъщност византийският император Михаил ІІІ изпраща на просветителска мисия Солунските братя?

Народностното име на моравците, както и името на техните държави, произлизат от името на река Морава. В басейна на Дунав обаче има две такива реки - едната се влива при Братислава, а другата се съединява с Дунав източно от Белград.

И тази втора река, за която става дума, се нарича Българска Морава. Около нейните брегове била разположена държавата “Велика Моравия - непокръстената”, според определението на император Константин Багренородни.

Подробности за народа на Южна Моравия

По своя етнически състав народът на Южна Моравия е съставен от славянобългарските племена тимочани, браничевци и абодрити, които в продължение на близо 150 години са били в състава на българската държава.

Именно на тази Великоморавия бил управник княз Растица, известен и като Ростислав. Той получил властта си след смъртта на чичо си Моймир през 846 г. сл. Хр., и то от краля на Германия Людовик, както твърдят хронистите в известните Фулденски анали…

И този княз Растица-Ростислав изпраща пратеничество при византийския император в края на 862 година с молба да им изпрати учени мъже, които да разясняват християнското учение на техния език.

По пратениците Михаил ІІІ връща препоръчително писмо, в което се казва: “Императорът по Божия милост му изпраща (на Ростислав) най-мъдрия мъж, който владее и моравския език“, пише marica.bg.

Направи ли ви впечатление светкавичната бързина, с която византийският император откликнал на прошението на моравците? Логичното обяснение е,

че византийците вече са имали готова азбука за славянобългарския език,

както и преведени на този същия език Евангелие и богослужебна книжнина.

А за моравците това било добре дошло, тъй като те говорели на същия език, използван от всички славянобългарски племена - на територията и извън територията на Българската държава.

За тази, продължила десетилетия мисионерска подготовка за християнизацията на българските славяни красноречиво говори и следният факт: Константин, станал известен по-късно с прозвището си Философ, бил отведен от Солун в Константинопол от влиятелния логотет Теоктист в далечната 843 година.

И още тогава едва 16-годишният младеж получава свободен достъп в императорския двор… Подобен жест спрямо едно никому неизвестно момче от провинцията очевидно не е случаен. Освен ако на него не са възлагани големи надежди и държавнически планове…

Ако спазваме хронологията, Брегалнишката мисия на по-малкия от Солунските братя е първата в неговата просветителска дейност.

За мисията на Константин сред славянобългарите от долината на река Брегалница (днес в Северна Македония) има данни в краткото му житие ("Житие и подвизи на преподобния наш отец Кирил Философ"):

"След това той (Кирил) отиде на р. Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра. И създаде им букви на славянски език.

Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54 000". Видяхте ли? Тук пък пише, че азбуката е създадена не за Моравската, а за Брегалнишката мисия, която е много по-рано във времето...

Смущаващо за изследователите е

пълното мълчание на византийските източници за просветителската дейност на Кирил и Методий във Великоморавия.

Това мълчание обаче има съвсем прозаично обяснение, след като вече установихме, че през ІХ век в Европа са съществували две моравски княжества. Като Южна Моравия по етническия състав на населението си представлява по същество втора българска държава.

Доказателство за това смело твърдение можем да открием в актовете на Цариградския църковен събор от 879 година - сред подписите на архиепископите и митрополитите фигурира и името на Агатон Моравски от Моравската епархия на България.

И тази податка несъмнено доказва един неоспорим факт - че Моравската мисия е била само част от Българската мисия на Солунските братя. За Българско-моравска мисия пише последователно и известният средновековен хронист Йосиф Симоний Асемани.

Неговото становище се подкрепя и от един друг, оставян досега без внимание факт - в гореспоменатите актове на Цариградския събор моравският княз Светополк (приемник на чичо си Ростислав, обединил земите на Южна, Българска Великоморавия с тези на Северна Моравия) фигурира като член на българското пратеничество...

С други думи, няма противоречие между съобщението в краткото житие на Кирил, че той е създал азбуката за славянобългарите по долината на р. Брегалница и написаното в Панонските легенди твърдение, че Константин-Кирил създал писмената си, след като бил натоварен с Моравската мисия.

Тъй като дейността на Константин сред брегалнишките славяни е била всъщност неделима част от Моравската мисия.

За последното намираме потвърждение и в моравската легенда: “И така, като тръгнал (Кирил заедно с Методий), първо пристигнал при българите, които с Божия помощ обърнал чрез своята проповед във вярата.

Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия…”, и още: "Когато узнал всичко това, папа Николай се възрадвал на това, което му било съобщено, именно - за покръстването на българския моравски народ…”.

Изводи от изнесените данни

От изнесените по-горе исторически доказателства става ясно, че българската историческа наука и съответно целокупният български народ

продължаваме да живеем с една многовековна лъжа, или по-скоро - заблуда.

Според която светите братя Кирил и Методий са написали своята глаголица заради просвещението на славяните от северната, малката Моравия, намираща се през ІХ век на територията на днешна Чехия.

Наясно сме, че за словаците и чехите това е един национален мит, около който те са градили своя идентитет и национално самочувствие. Но за нас - българите - и за историческата истина това твърдение е просто една никому ненужна лъжа.

Накрая, нека благодарим и на големия приятел на България - унгарския българист проф. Петер Юхас (1932-2022), който пръв ни отвори очите за истината.