Когато говорим за българска история, ние много често се концентрираме върху това, което се случва на юг от река Дунав. Причината е да приемем по дефиниция, че тази голяма река е северна граница на нашата държава. Но през годините, това се показва, че не е основателно като твърдение, пише Poznanieto.bg.

Сега ще се опитам да представя накратко как българските владетели от Второто ни царство са в основата на създаването на държавата Влахия и каква функция играе тя?

Втората българска държава и Влахия

Интересно е да видим какви данни ни дават чуждите исторически извори. През 1253 година през Влахия минава францисканския монах Вилхелм дьо Рубрик. Той я нарича “страната на Асен” и приема, че “власите обитават земята на Асен” Трябва да уточним, че той говори за тогавашния български владетел Михаил II Асен.

В друг френски източник от 1308 година се посочва, че “България е една голяма империя само по себе си”, но по-интересното е друго описание – “по средата на тази империя протича река Дунав”. Това е нещо като косвено доказателство, че българите все още са контролирали земите на север от Дунав. Но постепенно формата на контрол се променя. Това се случва със създаването на Влашкото княжество

Кой е създател на Влашкото княжество

За създател на Влашкото княжество, което не трябва да се бърка с румънско по някакъв начин, е Иванко I Бесараб. Смята се, че това се случва около 1310 година, а някои приемат за това 1319 година. Причината е, че това лице утвърждава властта си чак през 20-те години на този век. Той е син на Тихомир за когото се знае, че е български болярин. Дори и да не знаете за неговата личност, името му със сигурност е познато. Той дава имената на Бесарабия – областта, която и в момента продължават да живеят много българи.

Как Иванко Бесараб е първи помощник на българския цар

Това се случва по време на управлението на младия и амбициозен български цар Михаил III Шишман. Той си поставя за задача да превърне България отново във водеща държава в Европейския Югоизток. Поради тази причина се смята, че той дава възможност на Иванко Бесараб да формира самостоятелно държавно образувание в рамките на Влашко, което да служи срещу амбициите на Унгария за завземане на тези територии.

Доказателство за това е, че българския цар подаравя Северински Банат на Иванко Бесараб, за да му послужи като буфер спрямо унгарските нападения. Освен това, Михаил Шишман се жени и за дъщерята на Бесараб, за да може допълнително да затвърди връзката между двамата. За съжаление, трагичната смърта на този български цар в битката при Кюстендил не дава възможност да се разгърне този му план за българска доминация. Това означава, че се налага на Иванко Бесараб да се справя сам с унгарската държава.

Родът Бесараб в България

В последните години бе открита още едно доказателство в подкрепата на българския произход на рода Бесараб. В църкавата Свети Четиридесет Мъченици във Велико Търново се открива погребан мъж със златен пръстен на който пише “Бесараб”. Тоест, приема се, че това е представител на българската аристокрация от рода Бесараб. Можем да приемем, че тази българска аристократична фамилия е имала силно влияние на север от Дунав.

По това време феодалните процеси в България са много силни и има много самостоятелни владетели в различните краища на българското землище.  Така че очевидно Михаил III Шишман се е опитвал да използва това им влияние и да консолидира тяхната власт, като ги постава във васалитет спрямо Търновското царство.

Освен това, по този начин той не допуска и засилването на влиянието на унгарците по тези земи, тъй като те се опитват да обърнат българите там в католицизъм, което е заплаха за нашата страна.

Това е една сравнително неизвестна част от нашата история, която е хубаво да бъде позната.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук