Проф. Иван Илчев говори пред Nova News за ролята, която Русия изиграва в прекършването на националния идеал всички българи да живеят в една държава. Как руският император заема страната на Сърбия по време на Балканските войни и защо светите Кирил и Методий са обявени в Москва за сръбски просветители.

Русия бомбардира Варна и срива до основи Балчик по време на Първата световна война. Именно това е причината храм-паметникът „Александър Невски“ да бъде преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“. Руските войски се сражават срещу Българската армия, за да оставят Добрич, Тутракан, Балчик и Каварна под румънска власт. 

1914 година. Европейските монархии са разкъсвани от вътрешни конфликти. Великите сили са настръхнали една срещу друга и чакат повод да се сблъскат на бойното поле. На 28 юни Франц Фендинанд, престолонаследникът на Австро-Унгария е разстрелян от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево.

Императорският двор във Виена иска незабавно разследване на покушението, в което да се включи и Австро-Унгария. Белград отказва. На 28 юли, един месец след покушението в Сараево, Австро-Унгария обявява война на Сърбия.

В отговор Русия декларира, че ще се притече на помощ на Сърбия. Германия от своя страна обявява война на Русия. Франция и Великобритания обявяват война на Германия. Европа прави последната крачка към бездната. Избухва Първата световна война.

За Великите сили е от изключителна важност да привлекат и останалите балкански държави в глобалния конфликт. Само преди година България е загубила Междусъюзническата война.

Нападната в гръб от Румъния, страната ни е принудена да капитулира и да се прости с амбициите си да обедини всички българи в една държава. Македония е поделена между Сърбия и Гърция. Успехите на бойното поле, което постига нашата армия в Балканските войни обаче кара силите на Антантата да направи опит да привлече България на тяхна страна. Уинстън Чърчил прави първата стъпка.

Иван Ястребов е назначен за секретар в руското посолство с Истанбул, където работи с граф Игнатиев. През 1879 година той вече е консул в Призрен, където се сприятелява със сръбския политик Стоян Новакович.

Той е основоположник на Великосръбската доктрина и македонизма. Запазени са писмата между Новакович и Ястребов, в които руският дипломат изразява мнение, че Сърбия трябва да даде по-голям отпор на българите в Македония.

Няколко години по-късно Иван Ястребов става генерален консул на Русия в Солун. Там още повече развива антибългарските си настроения, като в редица съчинения прокарва тезата, че населението в Македония не е българско, а сръбско. В Русия той дори издава сборник озаглавен „Обичаи и песни на турските сърби“, които описват фолклора от Македония.

На първи октомври 1915 година България обявява война на кралство Сърбия. Първа армия атакува Източна Сърбия, а Втора армия навлиза във Вардарска Македония. При Криволак българските войски разбиват две френски дивизии.

Сръбската армия панически отстъпва към Албанските планини. Тогава идва неочаквана атака в гръб. Руският боен флот подлага на бомбардировка град Варна.

Двете германски подводници, спасили Варна от унищожение и обърнали в бягство руския флот, са посрещнати тържествено в морската столица. Руската бомбардировка обаче преобръща кардинално общественото мнение. Това е причината и катедралният храм „Александър Невски“ в София да бъде преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“.

В средата на август 1916 година Румъния влиза в Първата световна война на страната на Антантата. На първи септември България обявява война на Румъния, за да си върне заграбената след Междусъюзническата война Южна Добруджа.

На 4 септември е освободен Добрич, два дни по-късно Балчик и Каварна. Тогава българските войски за първи път се сблъскват с руската армия.

Битката на руската армия с българските части дълбоко възмущава Иван Вазов. Той пише стихотворението „На руските войни“:

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

Генерал Иван Колев е командир на Първа конна дивизия, прочула се в освобождението на Добруджа.


На 13 декември 1916 година руският флот подлага на унищожителна бомбардировка Балчик. Датата не е избрана случайно. Това е денят, в който църквата почита св. Андрей Първозвани, покровителят на бойния флот на Руската империя. Балчик е сринат до основи.

Брест-Литовския мирен договор е сключен на трети март 1918 година, с което Русия е извадена от войната. Октомврийската революция на практика унищожава Руската империя. Болшевиките водени от Владимир Илич Ленин не се интересуват от териториалните загуби, а от укрепването на комунистическия режим.

Вероятно този разговор с несъмнения авторитет в историята проф. Иван Илчев ще доведе до печал голяма част от подложените на десетилетна съветска пропаганда българи. Но е необходимо да познаваме собствената си история, за да знаем кои са нашите приятели и кои са нашите врагове. И кога границите между двете категории се размиват.

Истината е, че след освободителната война, Русия категорично се противопоставя на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. След това защитава сръбските интереси в Македония.

Воюва срещу нас по време на Първата световна война, за да запази Добрич, Балчик, Тутракан и Силистра под румънска власт. Бомбардирали са Варна и Балчик. Дали трябва да възприемаме Русия като приятелска и братска държава? Преценете сами.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук