Ути Бъчваров е далеч от възрастовата категория “над 55”, затова пък радва с предаването си по БНТ най-вече улегналите хора, които знаят как да оценят вкуса на живота. Роден е през 1970 г. в София и по паспорт се нарича Петър Бъчваров. Син е на една от създателките на телевизионния театър в БНТ - Галя Бъчварова. Правнук е на основателя на Варненския театър - Стоян Бъчваров. Завършва електротехникума “Киров”... После рязко променя посоката и завършва НАТФИЗ - театрална критика и кинорежисура.
- Снимал се е в над 20 филма (в които играе най-вече бандит!), автор е не само на своето предаване, но и на поредица от книги с кулинарни рецепти. За кулинарията казва, че му е хоби, а другото си хоби - ловът и риболовът, нарича мания. Бил е капитан на националния отбор по спортен риболов и членува в ямболската ловна дружинка “Диана”.
Ути, известно е, че обичаш бабите и техните манджи.
- И те ме обичат... Имам реална представа какво може да се намери в техните долапи и къщи. 

- Познавам много хора, които с интерес гледат предаването ти, но знам, че има и такива, които те упрекват. Живеем в трудни времена, а ти премляскваш над авокадо, сьомга или други екзотични глезотийки. Кое все пак е онова, което привлича зрителите?
- Стремя се да опитвам новото, да правя неща, които са постижими за обикновената домакиня. Заради трудните последни години българинът се отучи да яде и готви с любов, да импровизира. Опитвам се максимално естетически да поднасям ястията. Но уви, за много хора е по-важно колко струват те. Затова никога не се гавря с възможностите на зрителя да пазарува. Познавам хора, които гледат предаването, за да вземат някоя малка идейка от рецептата. 



- Самият ти казваш, че храната е един от начините да се избавим от стреса, но не са малко хората у нас, за които осигуряването й е стрес.
- Не са малко, разбира се.
И аз си давам реална представа за дереджето на българина
За разлика от много мои колеги, аз всяка седмица съм някъде из страната, в малки села, в най-нормални средностатистически къщи. 

- Е, българката е майсторица да направи от нищо нещо...
- Затова й помагам да комбинира. Ако една рецепта може да бъде изпълнена в пълното си превъзходство и блясък за 20 лева, то тя може да се осъществи и за 7, 5 или 2 лева например. 

- Понякога готвенето определя отношенията между съпруг и съпруга, тъща и зет, снаха и свекърва. Достойна причина ли е то, за да се вихрят скандали, та дори понякога да се разтурят семейства?
- Аз си мисля, че е причина и да се сплотяват семействата. За това е необходим взаимен компромис, защото в крайна сметка храната е нещо много лично. И когато има личности в една такава ситуация с определен вкус и изисквания, трябва да се намери някакъв баланс. Ако някой не обича определена кухня, няма смисъл да му се доказва, че е най-добрата, защото майката на единия или другия я готви. Когато самата тъща осъзнае, че зет й не обича яхнии, иска да отслабне и не може да яде толкова мазно, значи той не е виновен за това и няма защо да му се ядосва.

- Пътуваш много из страната, натъквал ли си се някъде на подобен конфликт?
- Бил съм в къщи, където мъжът е този, който не харесва готвенето на майка си. Това е много интересна ситуация. В семейството на мои приятели, да кажем от Етрополе, той не харесваше как майка му прави баница, защото жена му я правила еди-как си. Точно обратното на очакваното. За хубаво или лошо, тази патриархалност или матриархалност на фамилиите поголовно се разпада. 
Да търсим под вола теле, да търсим такива отношения, просто няма смисъл Единствената рецепта, която бих дал в такъв момент, е да се изслушваме и да се опитаме да разберем останалите.



- А наистина ли може да се спечели любовта на мъжа с една трапеза?
- Всяка една любов, независимо кога и за колко време, минава през храната и масата. Твърде елементарно е да се разглежда отношението между мъжа и жената само като секс. А не да се опитаме да сътворим една друга действителност около човека, към когото имаме стремления. Отношенията между двама души не са нито само масата, нито само сексът, не са само парите, не са само всекидневието. Това е едно голямо омесване. Така че човек трябва да знае кога ситуацията да е по-пикантна, кога по-нежна и ненатоварваща, кога има нужда от преяждане, кога от препиване.

- С какво си обясняваш, че все още много български мъже смятат, че готвенето си е женска работа...
- То не е само българска черта. Това са общи, световни тенденции. Женското и мъжкото начало са много диференцирани, колкото и феминизмът да настъпва в наше време. Жената е все пак тази, която е призвана да поддържа един консенсус, един свят на оцеляване в ежедневието, на рода и семейството. Мъжът дълбоко в себе си е един паун, който изгрява в определени моменти. При кулинарията няма нищо по-различно. Мъжете наистина са добри кулинари, но те обикновено обичат да блеснат, да бъдат забелязани в съботно-неделните събирания на вилата, например. Или пък не искат да направят цялото меню, да нарежат салатата, което е голяма “хамалогия”, а искат да направят гвоздея на трапезата и през цялото време обясняват колко са велики. Всъщност в повечето случаи тези техни “гвоздеи” не са толкова вкусни, колкото салатата и мезетата, приготвени от домакинята.

- Ако като Наполеон си осъден на изгнание и трябва да избереш само едно ястие, кое би било то?
- Това за агнешките главички, които избрал Наполеон, според мен е една легенда.
Човешкият организъм трудно може да издържи само с месо Няма как да се случи. По-скоро аз бих цитирал себе си - колкото по-разнообразно е вашето меню, толкова е по-добре за вашето тяло. Е, ако всички противници на карантията кажат, че агнешките главички са най-гадното нещо, аз бих ги оборил. Човек трябва да яде и агнешки главички, но и всичко останало.

- Е, да се надяваме, че няма да ни заточат на самотен остров...
- Разбира се, в днешно време това не ни заплашва. 

- Издай коя е любимата ти рецепта?
- Тук ще цитирам едни мои приятели от Ямбол. Те казват: “Нашата любима рецепта е да си измиеш ръцете и да седнеш на вече сложената маса”. Колкото и да ти е странно, това е и моята любима рецепта.

- Не мога да не те попитам за черното пиперче - твоята култова подправка?
- Да, това е моята култова подправка! Знаеш ли, бях изумен, когато посетих Виетнам с една бизнес делегация и се оказа, че тази страна е производител номер 1 в света на черен пипер. Всяко трето зърно се произвежда там. Така че трябва да оценим усилията на тази азиатска държава в производството на любимата ми подправка. (Смее се.)

- Има ли вредно ястие според теб?
- Най-вредното българско ястие или по-скоро принцип, който важи за почти цял свят, е плюскането на глупости, на нискокачествена храна. Българинът обикновено от чиста сиромашия, когато си сготви нещо, гледа да го изяде цялото, да се наплюска. Което води до затлъстявания, до вреда за организма и за здравето. Най-важното нещо за човек, който не иска да яде глупости, е да се научи да мери количествата, които готви. Лакомото око никому не е помогнало. Няма средна величина. Всеки трябва да намери порцията за своя организъм, при която се чувства добре. 

- И накрая, какво е твоето послание към нашите читатели?
- Няма нищо по-вкусно от свободното време.

Валентина ИВАНОВА