За увеличение от 1,48 евро на около 6 евро настоява Българският лекарски съюз (БЛС) за потребителската такса при посещение при личен лекар. Темата вече се обсъжда между Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите.
Основният аргумент на лекарите е, че таксата не е актуализирана от 2012 г. и трябва да бъде обвързана с 1% от минималната работна заплата, която в момента е 620 евро. При такъв механизъм сумата би достигнала около 6 евро, при сегашни 1,48 евро. За пенсионерите тя остава намалена и е 51 цента.
През октомври миналата година е обсъждан и вариант за плавно увеличение – с около 1 лев, но без окончателно решение. В момента от таксата са освободени деца, бременни жени, онкоболни и лица с ТЕЛК над 71% намалена работоспособност.
Личните лекари настояват държавата да поеме разхода за тези групи. „Таксата не е променяна от 2012 г., когато минималната заплата беше 270 лв. Оттогава всички разходи се увеличиха многократно, но тази услуга остана непроменена“, коментира общопрактикуващият лекар д-р Мирослав Спасов в „България сутрин“.
По думите му потребителската такса представлява доплащане за текущите разходи на лекарските практики. Той уточнява, че размерът ѝ е заложен в Закона за здравето, но е променян с постановление на Министерския съвет.
„Решението е политическо и е в ръцете на Министерския съвет, но години наред темата се избягва заради чувствителността ѝ“, допълни той.
Пациенти реагират остро на възможното увеличение, като изчисляват, че при няколко посещения седмично разходите значително ще нараснат. Част от пенсионерите също предупреждават, че дори сегашното намаление не компенсира натиска върху бюджета им.
От БЛС настояват и за обща актуализация на медицинските дейности с минимум 25%, като посочват, че разходите в системата са се увеличили с около 75% през последните години и здравеопазването е под сериозен натиск.
Балансът между финансиране и достъп до здравни услуги
Дебатът ясно очертава разминаване между исканията на съсловните организации и обществените притеснения, свързани с допълнително финансово натоварване на пациентите. От една страна стои аргументът за необходимост от актуализация на остарели тарифи и осигуряване на по-устойчиво финансиране на първичната медицинска помощ, а от друга – опасенията за достъпа до здравни услуги, особено за уязвимите групи.
Крайните решения ще зависят от политическа преценка и търсене на баланс между финансовата стабилност на системата и гарантирането на равнопоставен достъп до медицинска грижа. Към момента разговорите продължават, без да е обявен окончателен вариант за промяна.
