„Да мислим положително, означава да можем да се свържем с тези ресурси вътре в нас, които ни помагат да проявим по най-добър начин себе си, да проявим своите добродетели и да създадем общество, което да е основано на добродетелите”. Това каза в сутрешния блок на bTV психологът Елица Великова.

Поводът за разговора беше философията на Луиз Хей, автор на световни бестселъри за силата на позитивното мислене, която почина на 30 август тази година на 90-годишна възраст.

„Позитивното мислене не е свързано единствено с това да се надъхваш или да се чувстваш извън зоната си на комфорт, това е нагласа, състояние, в което си. Не става въпрос да си представяш, че си нещо по-различно от това, което си, а по-скоро да можеш да проявяваш онова, което знаеш, че е здраво в теб. Това е нагласа за света”, допълни Великова.

Според нея най-популярните примери за позитивното мислене са свързани с плацебо ефекта. „Когато вярваме много силно в нещо, то може да ни помогне и дори да ни излекува”, обясни психологът.

„Цялата философия на Луиз Хей е основана на това да мислим позитивно, тоест да вярваме в своето изцеление, да знаем, че това, което сме си причинили, зависи от нашето мислене”, отбеляза Елица Великова.

„Ако ние мислим, че можем да се възстановим, в себе си активираме онези сили, които могат да ни помогнат да го направим. Не е задължително краят наистина да е положителен, но ни помага, тоест ние се свързваме с ресурси вътре в нас”, допълни тя.

По думите й да мислиш положително в трагична ситуация, означава да имаш надежда.

Когато обаче позитивното мислене се използва като инструмент за отрицание, не ни върши добра работа. Основано е на страха, че всъщност нямаш контрол над една ситуация и тогава се получава, което на популярен език наричаме „надъхване”. „Казваш си нещо, което знаеш вътрешно, че не е истина, и точно затова то не работи. Това е механизъм, който хората използват, за да се опитват да контролират своето съществуване. Страхът движи тях и техните действия”, обясни психологът.
 
„Мисълта не е просто ти да си казваш някакви неща и да се опитваш да им вярваш. Трябва да бъдеш нещото, което казваш, че си, да влезеш в тази енергия. Ако си казвам: „Аз съм прекрасна”, означава, че в този момент аз наистина се чувствам така”, посочи Елица Великова.

Според нея в България сме настроени да се предпазваме. „Някъде в нас е наранено доверието и ние се опитваме да се предпазим, като започнем да мислим, че ще се случи най-лошото”, допълни тя.

„Добре е да започнем да си мислим, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Да започнем да се оглеждаме в малките положителни неща в ежедневието, които все пак са там и могат да ни подкрепят, да потърсим ресурси – нашите собствени силни страни и нещата, около нас – хора, ситуации, нашият домашен любимец, книги”, каза още Елица Великова.