“В момента, в който въпросът за запазване на нашата идентичност много често се поставя публично, се появяват и инициативи, свързани с писмеността, която използваме, в посока нейното запазване и защита.... Първото, което се набива на очи, е използването на термините македонска кирилица съответно македонска кирилска писменост”, се казва в материал, публикуван в македонския вестник “Време”.
“Макар че тяхното значение на пръв поглед изглежда само по себе си разбираемо, такива конструкции поставят редица сериозни въпроси, на които трябва да се дадат съответните отговори. Като първо, какъв е смисълът да се говори за македонска кирилица, след като по своите корени кирилицата е македонска. Нейният създател Свети Климент е сред най-заслужените ни предци, а неговото дело е вградено в основите на македонската идентичност. Оттук нашата писменост в никакъв случай не може да бъде третирана като един от видовете кирилица, а като днешната форма на една от македонските писмености. Така че не е добре да се говори за македонска кирилица, защото така се създава впечатлението, че ние използваме някакъв вариант на писменост, която друг е създал. Освен това се поставят и въпросите за оправдаността на използването на нормата, създадена по времето на бивша Югославия. Фетишизирането на тази норма при условие, че се оспорва нашето минало преди съществуването на тази обща държава, в никакъв случай не ни е от полза”, пише авторът. “Ако тогава е било наред да се отстъпи от нашата многовековна традиция на употреба на писмеността на Свети Климент, не е логично днес твърдо да се защитава формата, съобразена с един друг обществен контекст. Още повече, че тази норма има много сериозни недостатъци, за които се е говорило многократно, като тук бих посочил само лошото графично решение за буквите Ќ и Ѓ”, пише в материала. “Ние сме си имали и стара македонска писменост, и глаголица, и кирилица. Нашата кирилица е по-стара не само от сръбската, но и от руската и този факт трябва да се изтъква в отношението ни към писмеността, която използваме”, заявява още авторът.

Не за първи път в Македония пишат, че Свети Климент Охридски е македонец и делото му е “в основата на македонската идентичност”. Не за първи път твърдят, че “кирилицата по своите корени е македонска”. Това обаче винаги звучи абсурдно. Не може да си присвояваш българската история, да взимаш една част от нея и да казваш, ето, това е македонско и това е македонската национална идентичност. И представяте ли си, всичко това дълги години наред е било повтаряно в Скопие, хората са слушали само това и изобщо и не подозират за съществуването на факти, оборващи тези твърдения на македонизма. А днес в Скопие се сърдят, че от българския културно-информационен център раздавали книги, с разпространението на които ”ще става все по-трудно доказването на “македонската историческа истина”. Вярно е, че историята не е математика, но все пак има факти и доказателства, които колкото и да отричаш, те все пак продължават да си съществуват. Като например Охридската плащеница, подарена на Охридския архиепископ от византийския император Андроник Палеолог II (1282-1328) със сърмен златен надпис "Спомени, пастирю на българите, в жертвеника си цар Андроник Палеолог". Или Битолският надпис, който е кирилски надпис на старобългарски език от времето на Иван Владислав (1015-1018), последният цар на Западното българско царство. Намерен е през 1956 г. при събарянето на Чауш джамия в Битоля, Македония. В него владетелят упоменава, че е българин по произход и е цар на България. Той нанася голям удар на привържениците на македонизма. "През годината 6523 [1015-1016] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец […] в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон [Ихтиман] гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато […] а този в […] разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото".
И много други факти и доказателства. Има според мен две възможности. Едната е да не знаеш и да не искаш да знаеш за съществуването им, което обаче не ти дава право да забраняваш и да спираш останалите да ги знаят. Другата е да знаеш всичко, но съзнателно да го изкривяваш, укриваш и да твърдиш нещо, което може би ти се иска да е така. Да, ама не. И ако наистина “македонската” кирилица и “македонецът” Свети Климент Охридски са в основата на македонската национална идентичност, наистина ще е трудно да се защитава такова нещо. И то с товара на сръбско-коминтерновското “лошо графично решение за буквите Ќ и Ѓ”.
Елка Василева, БЛИЦ