Общинският съветник и икономист Ваня Григорова заяви , че задържането на осем души в София по разследване за измами с европейски средства не отговаря на реалния мащаб на проблема. В интервю за телевизия „Евроком“ тя подчерта, че според нея злоупотребите с публични средства са толкова сериозни, че справедливост би имало едва при задържането на десетки хиляди хора. Освен това отправи остри критики към финансовата политика на правителството и управлението на Столична община.
Мащабът на злоупотребите според Григорова
Коментарът на Григорова беше провокиран от проведената акция срещу схема за източване на близо 1 милион евро по Програмата за развитие на човешките ресурси. По думите ѝ този случай представлява само малка част от реалната картина, тъй като според нея неправомерно отклонените средства както от европейските програми, така и от държавния бюджет, възлизат на многократно по-големи суми.
„За да възтържествува справедливостта, най-вероятно трябва да има арестувани и няколко десетки хиляди“, коментира тя.
Икономистът изрази надежда, че предприетите действия са резултат от работата на независими разследващи органи, а не от вътрешнополитически конфликти. В същото време припомни, че България от години попада във фокуса на разследванията на Европейската прокуратура, което според нея показва системен характер на проблема.
Критики към финансовата и социалната политика на кабинета
В анализа си за първите 50 дни от управлението на кабинета на Румен Радев Григорова отправи сериозни критики към социалната политика. Тя припомни първоначалните идеи за замразяване на минималната работна заплата, както и обществените реакции около изказванията, свързани с майчинските обезщетения.
По думите ѝ държавните финанси не трябва да се стабилизират чрез ограничаване на социалните разходи, а чрез увеличаване на бюджетните приходи. Като възможни решения тя посочи по-високо облагане на най-богатите граждани, банките и частните пенсионни дружества.
Различен поглед към протестите и планираните съкращения
Григорова направи ясно разграничение между двата последни протеста в страната. Според нея съботната демонстрация е представлявала по-скоро „пърформанс“ и опит за „украинизиране на българската политика“, докато протестът на държавните служители е продиктуван от реални социални проблеми.
По отношение на намерението за 10-процентно съкращаване на администрацията тя заяви, че подобен подход „на калпак“ не може да реши проблемите в държавния сектор. Вместо механично намаляване на щата, според нея трябва да бъдат закривани цели структури, които вече са изгубили своето предназначение.
Като пример тя даде Комисията по досиетата, заявявайки: „Няма защо да харчим държавни средства за обсесиите на една шепа хора от центъра на София“.
Бюджетът за 2026 г. и дефицитите в публичните финанси
По отношение на проектобюджета за 2026 година Ваня Григорова изрази мнение, че той не защитава достатъчно интересите на работещите хора и социално уязвимите групи, въпреки че призна наличието на сериозни финансови проблеми, наследени от предишни управления.
Според нея основната отговорност за сегашното състояние на държавните финанси носи бившият финансов министър Асен Василев, както и ГЕРБ. По думите ѝ именно през този период дефицитът във фонд „Пенсии“ на Националния осигурителен институт е нараснал трикратно – от малко над 1 милиард евро до повече от 3 милиарда евро.
Критики към управлението на Столична община
Григорова определи състоянието на Столична община като „трета година нулев мандат“, отправяйки критики към кмета и заместник-кмета по финансите.
Според нея вече одобрени от Столичния общински съвет средства продължават да бъдат блокирани, което създава сериозни затруднения за изпълнението на различни дейности.
Като конкретен пример тя посочи забавени разплащания към фирми, доставили апаратура и строителни материали, включително 156 000 евро, които по думите ѝ все още не са изплатени за ремонта на покрива на ДКЦ 30.
Инициатива срещу задължителното участие в частните пенсионни фондове
В края на участието си Ваня Григорова съобщи, че започва гражданска подписка, насочена срещу задължителното осигуряване в частните пенсионни фондове.
По думите ѝ инициативата ще бъде внесена през септември, като основната ѝ цел е да бъде прекратена възможността частните пенсионни дружества да „хазартно да инвестират“ средствата, които гражданите внасят за своето пенсионно осигуряване.
