Варненският и пловдивският митрополити направиха много силен призив да не се затварят църквите на Великден. Двамата направиха своето обръщение за Възкресение Христово. 

Тази година посрещаме Светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци!

Това заяви пловдивският митрополит Николай във Великденското си послание до Освещения клир и верния Божи народ на Пловдивска епархия. Негово Високопреосвещенство сподели какво според него се случи по времето на тазгодишния Велик пост.

„Лукавият се нахвърли срещу Църквата с невиждана ярост. Използвайки някакъв вирус, чиято поява, в крайна сметка, вероятно е, следствие от човешка немарливост, той поиска ни повече, ни по-малко следните неща.

Лукавият поиска да се забрани на Църквата да дава, а на хората да приемат Светото причастие, тялото и кръвта Христови. Да се спре отслужването на Светата Божествена литургия”, заяви митрополит Николай.

И продължи:

„Лукавия поиска Църквата да ликвидира сама себе си! Наистина е много лукав! Както се казва: добър опит, но отново не успя! Защото Победителя на смъртта Възкръсналия наш Спасител ни каза: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“(Мат.16:18)”.

Негово Високопреосвещенство благодари на премиера Бойко Борисов и на Националния оперативен щаб, че не са се подвели по изкушения на лукавия и въпреки че са имали силата, не са затворили църквите, както стана в много други държави.

„Вярвайте ми, когато чух по телевизията министър-председателят на България да казва:

„За всичко друго имам воля, но не мога да затворя църквите” и „Господ ще ни съди накрая”, се прекръстих и се разплаках. Да нямаш воля да затвориш църквите, когато за определени групи това очевидно е най-главната и основна цел на карантината, е израз на най-силната воля, която изобщо може да съществува!

Този момент, братя и сестри, беше исторически!”, заяви митрополит Николай. И обобщи:

„Българската православна църква не се отказа от тайнствата, не се отказа да преподава Светото причастие, отказа да затвори храмовете. Българската православна църква отказа и отказва да приеме, че земната смърт е окончателен край!

Земната смърт, братя и сестри, изобщо не е страшна. Тя е просто част от пътя, който всеки трябва да извърви, за да постигне живот вечен.”

Спрете да се страхувате! Имайте вяра! Животът е вяра, а вярата е единственото, което осмисля и дава пълнота на нашия живот!   Бог да ви благослови всички! , завърши посланието си пловдивският митрополит.

Ето пълния текст на Великденското послание на митрополит Николай:

"ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ  НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

ДО ОСВЕЩЕНИЯ КЛИР И ВЕРНИЯ БОЖИ НАРОД НА

ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

Христос Воскресе!

Обични в Господа, братя и сестри,

И тази година Божията милост ни сподоби да празнуваме светлото и преславно Христово Възкресение. Да се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен.

Да произнесем спасителните думи: „Христос Воскресе!“ Да изживеем пасхалната радост! Да издигнем молитвен глас! Да възпеем празника на празниците, тържеството на тържествата и победата над победите.

Възкресението на Иисуса Христа е най-великото тържество на вярата, надеждата и любовта. Затова повярвалите винаги с „вяра ходим“ (2Кор.5:7), с вяра „живеем, и се движим, и съществуваме“(Деян.17:28). Тази вяра ни дава надежда за спасение (Рим.8:24).

Синът Божий се въплати, за да бъде близо до нас. Страда, за да ни научи на търпение, умря (заради нашите грехове), за да не униваме. Възкръсна за да ни дарува вечен живот.

„Всички- казва св. Ефрем Сирин,- които идват при Бога и искат да се удостоят с вечен живот, трябва преди всичко безукорно да спазват православната вяра и нито заради успешно получаване на чин, нито поради ласкателства пред силните или от страх пред тях, да не ставаме предатели на безценната съкровищница на вярата.“

Тази година посрещаме Светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци! Вярващите хора, православният Божи народ, вижда знаците и разбира как те трябва да се тълкуват.

Без да навлизам в дълбочината на богословските аспекти, ще си позволя да споделя, какво според мен се случи по времето на тазгодишния Велик пост.

В дните на тазгодишния Велик пост, в дните, в които целият православен християнски свят се подготвя да посрещне Светлото Христово Възкресение, лукавият се нахвърли срещу Църквата с невиждана ярост.

Използвайки някакъв вирус, чиято поява, в крайна сметка, вероятно е, следствие от човешка немарливост, той поиска ни повече, ни по-малко следните неща. Лукавият поиска да се забрани на Църквата да дава, а на хората да приемат Светото причастие, тялото и кръвта Христови.

Да се спре отслужването на Светата Божествена литургия. Ако не може съвсем да се спре отслужването на Светата литургия, то тя да се отслужва без присъствието на Божия народ.

За целта да се затворят храмовете. И най-голямата гавра: ако може църковната йерархия сама да поиска да се затворят храмовете!

Ние знаем, че с Възкресението Си, Иисус Христос е победил лукавия, и ще го побеждава до последно, и това го докарва до ярост, а Църквата, която съобщава този факт, му е трън в очите, но този път той- дявола  надмина себе си: той се опита да накара Църквата да се отрече от тайнствата, да се отрече от Иисус Христос, да се отрече от Истината, в която вярва и която проповядва.

Нещо повече, Църквата трябваше да бъде накарана да каже, директно или индиректно, че няма нищо по-важно от земния живот и, че смъртта е много страшна.

С това трябваше да бъдем накарани да признаем, че земната смърт е окончателен край, че с нея приключва всичко и, че следователно няма Възкресение.

Трябваше да отречем, че Христос е възкръснал, да отречем днешния ден. Лукавия поиска Църквата да ликвидира сама себе си! Наистина е много лукав!

Както се казва: добър опит, но отново не успя! Защото Победителя на смъртта Възкръсналия наш Спасител ни каза: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“(Мат.16:18).

Най-категорично, обаче, искам да кажа, че не обвинявам никого от онези, които през последните седмици станаха проводници и изразители на подобни мисли и искания. Те не са виновни! Моля се за тях.

Българската православна църква не се отказа от тайнствата, не се отказа да преподава Светото причастие, отказа да затвори храмовете. 

Българската православна църква отказа и отказва да приеме, че земната смърт е окончателен край! Земната смърт, братя и сестри, изобщо не е страшна.

Тя е просто част от пътя, който всеки трябва да извърви, за да постигне живот вечен. Иисус Христос го доказа със собствения си земен път, със собствената си кръстна смърт и със собственото си Възкресение.

И това е исторически доказан факт. Няма как Църквата да се отрече от Истината! Това няма да стане!

Други църкви не издържаха. Без видим натиск от вън сами заключиха храмовете, сами спряха да преподават Свето причастие, сами свещеници започнаха да отслужват Светата литургия.

Те знаят, че това не е правилно. Защо го направиха не знам. Единственото обяснение е: от страх. Те трябва да обяснят какъв точно е този страх. Страх от смъртта? Страх от общественото мнение? Страх от санкции?

За последното само ще кажа: църква, която се бои от санкции, църква, която не е готова да приеме несправедливи обвинения и мъченическа участ заради вярата, има проблем.

Българската православна църква, слава на Бога, показа, че е църква на истинно вярващ православен Божи народ и няма проблем със страха. С което, надявам се, доказа, че е достойна за високата мисия, която й е възложена от самия  Иисус Христос. 

Защото, Той Спасителя Христос е с „нас през всички дни до свършека на света“ (Мат.20:28).

 Другаде храмовете бяха затворени с принудата на държавните власти. Нека този грях срещу Църквата и срещу Божия народ да тежи на душите на тези, които го извършиха. 

Българската държавна власт не сложи такъв грях на душата си, а направи точно обратното. Не знам, братя и сестри, колцина вярват в чудеса, но пред очите ни, през последните десет дни се извърши нещо, което в днешните материалистични, атеистични и богоборчески времена може да се сравни с чудо!

Властта, която по Божи промисъл точно в този момент носи тежката отговорност за съдбините на българския народ, не издаде онази заповед, която мнозина очакваха и не затвори храмовете.

Имаше силата да го направи, но не го направи. Вярвайте ми, когато чух по телевизията министър-председателят на България да казва: „За всичко друго имам воля, но не мога да затворя църквите” и „Господ ще ни съди накрая”, се прекръстих и се разплаках.

Да нямаш воля да затвориш църквите, когато за определени групи това очевидно е най-главната и основна цел на карантината, е израз на най-силната воля, която изобщо може да съществува!

Този момент, братя и сестри, беше исторически! Един ден в църковното предание ще се разказва как през 2020-тата година от Рождество Христово, в малка България, в дните, в които всички бесовски сили са се били развилняли, за да помрачат празника на Христовото Възкресение, българския министър-председател Бойко Борисов се е  изправил със смелост и чиста православна вяра, за да защити православната църква, а църквата и държавата са се съчетали в най-пълната симфония, която не се е случвала в християнския свят от поне хиляда години насам. 

Благославям от цялото си сърце и душа министър-председателя на България Бойко Борисов, ръководството на Националния оперативен щаб за тяхната смелост и издръжливост и всички други мъже и жени от управляващия синклит на българската държава, които с делата си показаха не просто, че можем да имаме обща кауза, но и коя може да бъде тази кауза! Бог вижда всичко това и ще запази България, убеден съм.

Сега, след като портите адови за пореден път не можаха да надделеят над Църквата (Мат. 16:18), се надявам, че нещата ще започнат да се успокояват и животът ще започне да се връща към предишния си ритъм.

Църквата и държавата показаха на българския народ, че трябва да сме единни, че не бива да се страхуваме и, че трябва да имаме вяра. В Бог и в себе си. Това ако имаме, всичко останало ще се нареди.

Още веднъж ви казвам: стига вече с този страх! Спрете да се страхувате! Имайте вяра! Животът е вяра, а вярата е единственото, което осмисля и дава пълнота на нашия живот!   

Бог да ви благослови всички!  Бог да пази България!         
        
Честито Възкресение Христово!" 

Словото на Варненския и Великопресласки митрополит Йоан еподобно, ето какво казва той:

 

"Възкръсналият Христос да пази всички нас! Радостта от Възкресението никога да не ни напуска! Без възкресението на мъртвите всичко, което става на земята в човешкия свят, губи смисъл.

Ако човек умира, в смисъл „връща се в нищото“, което е бил преди появяването си в света, то защо и за какво е всичко?

Св. Симеон Нови Богослов в едно от своите слова за Възкресение казва, че щом Църквата пее „Като видяхме Христовото Възкресение“, това значи, че можем действително да го видим, т.е. да го преживеем, да бъдем уверени в него. Ето това Ви пожелаваме сега в тези светли дни.

Чрез Възкресението на Иисус Христос за нас е дарена победата (1 Кор. 15: 57). Какво означава тази победа? Всяка победа предполага борба и възможност за поражение. Цялата човешка история е изпълнена с борба и тя присъства в живота на всеки човек.

Борбата между Бога и дявола, между светлината и тъмнината, между доброто и злото е основният конфликт в човешката история и тази борба се осъществява не на полето на сражението, а в човешкото сърце, защото Словото Божие ни казва, че „от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули“ (Мат. 15: 19).

 Злото, което съществува в обкръжаващия ни свят, произхожда от самите нас. То се ражда в човешките души и ако не бъде потушено в тях, чрез дела се излива в света.

Злата мисъл или извършеното от човека зло се нарича грях. Именно грехът е причина за разпада и противоборството между хората, а следователно и за техните страдания и мъки.

Победата, която донесе на човеците Господ Иисус Христос, е победа над греха, над злото и над дявола. В навечерието на кръстната Си смърт Той предупреждава Своите ученици да не се боят от злия свят, който ще ги преследва с ненавист:

„Дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16: 33). Тези думи на Спасителя за нас означават следното: не бойте се от злото, защото Господ го победи. Тази велика победа на Христос се извърши чрез Неговото Възкресение от мъртвите.

Злото не само въстана срещу Иисус, не само противоборства на Неговите слова и дела, но и Го умъртви на кръста. Кръстнaта смърт на Спасителя беше видимо тържество над злото и ако след тази смърт не последва Възкресението, то това щеше да означава победа на злото над доброто, защото на Кръста бе разпнат не обикновен човек, но Източникът на доброто – Въплътилият се Бог.

Възкресението на умъртвения на Кръста Богочовек означава, че злото не е способно да погуби доброто, защото дявола не може да победи Бога. От това следва особено важен извод:

Пасхата, Възкресението Христово е най-важното събитие в човешката история, защото свидетелства за истината, която има изключително голямо значение за живота на човека и за съществуването на света.

Смисълът на тази истина е това – че злото по своята природа не може да тържествува вечно, че то е наказуемо и неговото поражение е предопределено, както е предопределена и победата на доброто.

Нека ни помогне Господ, за да творим добро и правда в нашия личен, семеен и обществен живот, и по този начин ще станем съучастници на победата, която донесе в света Възкръсналият Спасител.

 Обични в Господа братя и сестри, тази година Пасхата Христова ще бъде обгърната в тихост. Много от нашите съграждани ще останат по домовете си. Това се наложи в резултат на вредоносното влияние на една заразна болест, наречена COVID-19.

Сега не е време за егоизъм, както и не е момент за безразличие, много от нас са призовани да помогнат на болните и страдащите. Днешното време не е време за противопоставяне и за разделение. Ние трябва да се обединим във вършенето на добро и да си помагаме.

 В този момент ние не забравяме и нашите скъпи лекари, които са на предни позиции в борбата с болестта. Ние духовно и молитвено подкрепяме ръководството на държавата и всички институции, които помагат и защитават населението от коронавируса.

Не забравяме българската полиция, военните, всички медицински служители и всички дарители, спомоществователи и ктитори, не забравяме и скъпото ни свещенство и монашество.

Имаме благата увереност, че чрез Възкресението Христово нашата скръб ще се превърне в радост.

Празникът на светлата Пасха, празникът на празниците особено отчетливо ни открива пътя, показан от Христос – път, водещ чрез кръст към възкресение. Сам Христос премина този път: от унижение – към слава, от смърт – към Възкресение.

Днес ние сме в унижение чрез тази болест, но утре вярваме, че със силата Божия и обединените усилия на нашия мил народ ще може да се вдигнем към нов живот и като се опрем на нашата спасителна православна вяра, която изповядваме всеки път, когато провъзгласяме великата и спасителна пасхална вест „Христос Воскресе!“, ще имаме убедеността, че благодатта на Възкръсналия Христос ще разсее вредоносното поветрие на болестта.

 Воистину Воскресе Христос! Амин!"