Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател Константин Пенчев остави в сила определението на тричленен състав на съда от 17.10.2008 г., с което бе отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за определяне на нови цени на природния газ.
В мотивите си петчленният състав обаче изрично подчертава, че съдът има право да спира изпълнението на актовете на ДКЕВР. Определението е окончателно.
Според петчленния състав на ВАС е незаконосъобразен изводът на тричленния, че нормата на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) не допуска възможността съдът да спре изпълнението на актовете на ДКЕВР. Тя въвежда изключение от принципа на чл. 166, ал. 1 от АПК (според който подаването на жалба спира изпълнението), като постановява, че жалбата срещу актове на ДКЕВР „не спира изпълнението им”. Петчленният състав констатира: „В чл. 13, ал. 6 от ЗЕ е посочено изрично, че за неуредените случаи се прилагат правилата на АПК, което означава, че съдът може да спре изпълнението на обжалваните административни актове по този закон”. Върховните съдии се позовават и на нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, според която съдебният контрол може да бъде ограничаван само изрично със закон. „И след като в ЗЕ липсва изрична разпоредба, която да изключва възможността на съда да спре изпълнението на обжалвания акт, то съдът е в правомощието си да постанови спиране на предварителното изпълнение на актовете по този закон, ако са налице условията за това” - категоричен е петчленният състав на ВАС.
Макар да няма законова пречка да се спре изпълнението на обжалваното решение на ДКЕВР, в конкретния случай съдът приема, че искането за спиране е неоснователно, тъй като то ще засегне сериозни държавни и обществени интереси, ще доведе до непредвидими и непоправими щети.
С обжалваното решение ДКЕВР е утвърдил цена за ІV-то тримесечие на 2008 г. за продажба на природен газ от доставчик на потребители. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗЕ, ДКЕВР е регулирал цените, тъй като на пазара на природен газ няма конкурентна среда. А при определянето на цената, регулаторът би следвало да се е ръководил от прогласения в ЗЕ принцип за осигуряване баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, което е въпрос по съществото на спора. На практика спирането на изпълнението би довело до уреждане на отношенията доставчик-потребители по действащите за предходния период цени. Безспорно е, че преди завършване на съдебното производство ще бъде прието ново решение за цените за следващото тримесечие, което също може да бъде обжалвано. Съдът намира, че в този случай по-малки вреди ще настъпят, ако действат определените от ДКЕВР цени, макар и оспорени пред съд, отколкото ако съдът спре за времето на съдебните процеси възможността за развитие на пазара на природен газ. Този извод се отнася както до решенията за увеличение на цените, така и до тези за намаляването им, които могат да бъдат обжалват от доставчика. В този случай за обществото е по-добре пазарът на природен газ да бъде периодично регулиран от ДКЕВР, макар и с обжалвани решения, отколкото регулацията да се спре за неопределено време до решаване на съдебните спорове срещу периодично приеманите решения. „А ако с оглед резултата от конкретното дело се установи, че с решението на ДКЕВР са били ощетени било доставчик, било потребители за периода на действие на евентуално отменения акт, то тези щети биха могли да бъдат репарирани в последващите търговски отношения между доставчик-потребители” - пише в мотивите на определението. /БЛИЦ