Лучано беше първият спортен министър у нас, като пое поста през октомври 2002 г. Най-важните му заслуги са въвеждането на пожизнените възнаграждения за олимпийските шампиони и медалисти, модернизацията на Националния стадион “Васил Левски”, реконструкцията на основни бази като ”Белмекен” и “Спортпалас”. След мандата му като министър Васил Иванов стана депутат в 40-ото Народно събрание, в което бе председател на Комисията за младежта и спорта.
Опитът на Лучано като спортен ръководител включва и цели 7 години управление на федерацията по бокс, бил е и член на УС на футболен клуб “Левски”. За разлика от света, у нас името Лучано не се свързва със световноизвестния тенор Павароти, а със създателя на веригата сладкарници Лучано - Васил Иванов. А със Симеон Сакскобургготски Лучано се познава от 1997 г. 

- Виждам, че се чувстваш добре и сега, но имаш ли носталгия по управлението на царя, пък и по времето, когато беше министър на спорта? 
- За мен е важно, че успяхме да променим начина на взимане на проценти от спортния тотализатор, при нас дойдоха и непотърсените печалби, а това даде много по-голяма възможност за финансиране на федерациите (с около 30% повече). Като свършена работа отчитам и приемането на Закона за физическото възпитание и спорта и правилника за приложението му. И още, и още. Имах късмет, защото след дълъг ремонт на мен се падна да отворя отново вратите на Националния стадион “Васил Левски” и т.н. Ех, да, винаги може повече...

- В предолимпийска година сме, като спортен човек какво те вълнува, пък и тревожи в тази посока?
 - Както се знае, целият свят ще бъде в Токио. Ще ни бъде трудно, разбира се. Но пък имаме почти година, за да се подготвяме, навлизаме в най-важния и отговорен период. Виждам, че напрежението расте. 

- Какви очаквания имаш? Симпатии?
- Колкото повече, толкова по-добре. Все пак федерациите трябва да се погрижат за своите спортисти максимално. И да не забравят, че две години след Токио пък идва зимната олимпиада в Шамони. Там явно сме много слаби. С големи надежди съм за волейбола, дано успеят момчетата да се класират за Токио. Пропуснаха голям шанс, но в спорта е така. Трябва и късмет.

- Всички бивши и настоящи спортисти, с които се познаваме, разговаряме, изтъкват твоя голям принос за тяхното по-спокойно настояще, че и старини. Имам предвид най-вече “олимпийските стипендии”, както те си ги наричат, като твой невероятен успех и грижа за тях. Много са ти благодарни.
- Признавам си, че много работих за това. Да си министър хич не е лесна работа. Ходех си най-редовно в 7 часа сутринта на работа, бях си в кабинета дори по тъмни доби, знае се. Макар че другите идваха към 9 ч., нали. А аз до този час вече съм си свършил текущата работа. След това започваше т.нар. оперативна работа, за мен, де. 

- Сега какви са ти връзките със спорта?
- Официално нямам нищо, но не съм се дръпнал от спорта и гледам да помагам на щангите, на бокса, пък и на други. Толкова. Дано в Токио успеем. Лошото е, че в борбата, в бокса се залага предимно на жените, което ми е малко смешно, макар че са добри, но за мен това са си мъжки спортове. Имаме традиции. Дано обаче в Токио да бъде хубава олимпиада, очаквам, че японците ще се справят както трябва. 

- А какво мислиш за сегашното управление на спорта, за министър Красен Кралев?
- Ние с Кралев сме приятели, виждаме се два-три пъти в месеца, обменяме идеи за спорта, според мен си върши работата, става. 



- Ама много си пада по художествената гимнастика, защо ли?
- Е, всеки си има своите предпочитания. Златните ни момичета са със сериозни заявки за медали в Токио, дано. Очаквам и ми се иска в сектора за скок на височина да постигнем нещо сериозно, също имаме заложби. Ивет Лалова също се представя отлично.

- В твоята бирария “Лучано”, която е на площад “Славейков”, идват ли футболисти, пък и други спортисти?
- Идват, идват. Но може би най-редовен тук е Нораир Нурикян. Явно му харесва. Като бях министър, той ми беше съветник. А аз му забраних да пуши цигари и го проверявам най-редовно, бъркам му в чантата дори. Няма лабаво, скъп приятел. А и аз не пуша, никога не съм пушил. Един порок по-малко, нали?

- Имаш ли срещи с царя, защото си известен като неговия министър?
- Имаме контакти, чуваме се често, но не е идвал в тази бирария, ако това питаш...

- С покойния Иван Славков бяхте големи приятели, преодоля ли мъката си по него?
- Не. Липсва ми много. Не само на мен, а на много хора липсва. Не го забравяме. Знаеш, че той ми умря в ръцете. А заедно сме обиколили почти целия свят, спомени бол. Научих толкова много неща от него. 

- Изкушавам се да те питам за неговата наследничка като председател на БОК Стефка Костадинова. Тя получава ли си сега “олимпийската стипендия”, или се е отказала?
- Вероятно си получава заслуженото възнаграждение. Не съм чул за отказ от него. А и никога не съм я питал. Ние си запазихме през годините добрите отношения, нали си спомняш, че Стефка ми беше заместник в Министерството на спорта. 

- Кои са най-големите проблеми на спорта сега, отстрани погледнато?
- Не са малко, но не искам да критикувам. Отново ще подчертая, че тази година, която остава до Токио, е много-много важна и отговорна и всички трябва да се стегнат максимално. И парите, които отпуска Министерският съвет, да отидат основно за участниците в олимпиадата. Трябва да имаме успехи и да запазим авторитета си на спортна страна.

- Дочух, че и двамата ти синове работят в спортното министерство, така ли е?
- Не исках да им се меся, не искам да им натрапвам моя бизнес, това е. Синът ми Лучано Иванов работи в международния отдел на спортното министерство, а по-големият Лъчезар също е там, но в т.нар. спортна дирекция, има такава и там правят проверки на различни състезания. Това знам и другото е, че и двамата се справят. Разбират си от работата. 

- Хайде накрая да си кажеш кои са любимите ти спортисти, знам, че си левскар?
- Може и да съм левскар, но отдавна не съм ходил на футболни мачове. Сините в момента играят безобразно, не знам защо и как. Имат проблеми, дали сбъркаха в селекцията, дали треньорът им не е подходящ, други да кажат. Бях запален фен преди на Чавдар Цветков, много са големите имена, които си харесвам, защо да ги изброявам. Съжалявам, че не ми достигна време като ръководител на спорта да си довърша работата. Ето, колко световни шампиони ме питат защо и ние не получаваме пожизнени възнаграждения, защо? Не ми достигна време, приятели. Това е истината. А дали това може да се реши? Сигурно може, но според мен на ход трябва да са премиерът и спортният министър. Това е.

Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55"/