Известният цигулар Васко Василев отбеляза своя 50-и рожден ден с концерт - единственият за тази година на родна земя. Той опази в тайна програмата му до последния момент, за да бъде изненадата още по-красива. И, разбира се, за пореден път очарова своите почитатели.
Но изненадата, която съпътстваше личния му празник, съвсем не беше единствената. Неотдавна обичаният български музикант представи своята книга “Васко Василев - зад сцената”. На нейните 240 страници той споделя фотографии, подробности и съкровени моменти от своя живот. С това той продължи традицията да отбелязва последната си кръгла годишнина с ново издание. Колкото до любопитството към живота на прочутия музикант, то никога не е стихвало, а и Васко не е от звездите, които строго пазят в тайна личното си пространство.

- Не ми харесват само азиатки, предишно мое гадже беше норвежка, за всички има шанс. - Така коментира предпочитанията си към дамите музикантът. 

Бум на предложения за брак, любов и какво ли още не получил цигуларят, след като в медиите излязла новината, че сърцето му е свободно. 

- Даже ми посочваха място, където да се срещнем, шегува се той.

Едно е сигурно - неговата най-сигурна любов е цигулката

- Цигулката е като жена, винаги е до сърцето ми и никога не ме предава. Толкова години свиря на нея, пътувам по различни светове, а тя вече е на 305 години. Понякога й говоря - споделя Васко.
Той си спомня как на 17 години трябвало да свири в Москва пред Горбачов. Когато подпрял цигулката си на пианото, то се сринало, КГБ се размърдало и агентите започнали да гледат особено, но концертът все пак се провел.

Следващите въпроси, които и аз, като повечето от неговите почитатели, се изкушавам да му задам, са:

- Спомняш ли си първата любов?

- Разбира се, казваше се Бленика. Бяхме заедно в детската градина. Майка й беше стюардеса, което може би обяснява странното й име.

- А с какво е по-различна от всички останали последната?

- Хубавото на любовта е, че хем е еднаква, хем си има имена, характер, неповторимост - като музиката - предаваш усещания, послания, но понякога свириш по ноти, понякога импровизираш. Въпрос на вдъхновение. Последна или не, няма значение, стига да не я оставиш да си отиде.

- Каква е жената, която би те впечатлила? А коя може да те накара да се влюбиш лудо в нея?

- Веднага се сещам за Маргарет Тачър като жена, която ме впечатлява и й се възхищавам. Но едва ли бих се влюбил лудо в нея. По-скоро в Клаудия Кардинале например. (Смее се.)

- Как обичаш да поглезиш любимата?

- Доста класически - с харчене на цяло състояние за скъпи подаръци...

- Виждаме те винаги усмихнат на сцената, а какъв човек си извън нея?

- Сцената е малък отрязък от иначе доста натовареното ми всекидневие между работата по нови проекти в студиото, което имам вкъщи, бизнес срещите ми с различни хора от музикалния и шоу бизнес, както и с колеги, с които замисляме нови неща.

Като цяло извън сцената съм наистина един усмихнат човек,който се разсънва със сутрешна порция смях и очакване към предстоящия ден. Обичам предизвикателствата на всекидневието, а и след жизнения опит, който имам, мога да кажа, че и те ме обичат.

- Наричат те “Супер Паганини”, би ли искал един ден да кажат на някой млад музикант, че е “супер Василев”?

- Ммм, може би бих предпочел да ми кажат “Супер Васко”.

- Каква е твоята рецепта за успех?

- Успехът е нещо много относително и доста индивидуално за всеки, затова е трудно да се даде универсална рецепта.

За мен успехът е да правиш това, което обичаш най-силно от всичко

Да имаш свободата на избор и да направиш най-правилния за себе си.

- Как се грижиш за душата и тялото?

- Напоследък се опитвам да отделям повече време за спорт. А за душата си как се грижа? Не е лесен въпрос, защото това е нещо, което трудно подлежи на контрол. Дори да я глезиш, не знаеш в кой момент ще се окаже окрилена от някого или нещо и ще те изненада. Душата е нещо много деликатно и грижите там обикновено са споделени.

- Има ли нещо в живота ти, което, ако беше възможно, би изличил?

- Не! Категорично! Смятам, че всяко нещо, което съм преживял, не е било случайно - всеки път научаваш нещо, взимаш и даваш и не бива да изпитваш съжаление към отминали събития.

- Когато си казваш: “Край! Повече не мога!”, откъде черпиш енергия, за да продължиш напред?

- Никога не си казвам “Край! Повече не мога!”. А идеи и енергия за осъществяването им имам достатъчно. Може би се самозахранват някак си... Не знам. (Смее се.)

- Доколкото знам, имаш родопски корен. Мислиш ли, че земята на Орфей по някакъв начин е допринесла за развитието на таланта ти?

- Наистина имам родопски корен и обожавам Родопите. Убеден съм, че не съм роден случайно на точно тази географска ширина, независимо че напоследък рядко ми остава време да пътувам из България без повод, който да е свързан с турне или друга работа. Имам афинитет към фолклора, който явно съм наследил от дядо си, чието име нося.

На родителите си дължа образованието, а любовта към музиката и поезията - на баба си и дядо си

- Как един български музикант може да успее в чужбина? Само талантът достатъчен ли е?

- Успехът, както вече казах, е нещо твърде относително - талант, труд, мечта, която да следваш, желание да предадеш посланието си към този свят чрез музиката. Това може да се случи във всяка една точка на земното кълбо, независимо дали си в България, или някъде другаде. Ако наистина си убеден творец, знаеш какво правиш, тогава музиката става универсална и разбираема за всички, без разлика от националност, цвят на кожата, религия или пол.

- А минава ли ти някога мисълта да се върнеш завинаги в България?

- “Завинаги” е много силна дума. Избягвам да я използвам, обичам отворените врати, територии и варианти. Важното е тук и сега, завинаги е прекалено далеч. Обичам да съм на път, цял живот пътувам, трудно ми е дори да мисля да се установя някъде. Ще ти дам пример. В къщите, в които живея, все тече ремонт. В момента, в който нещата се понаредят, аз се премествам на ново място. Музиката е движение, поне за мен.

- Ако трябва да остане музиката само на един велик композитор, кой би искал да е той?

- Няма как да кажа само един. Не искай това от мен! Мислех, че трудните въпроси вече минаха... (Смее се.)

- Уморих те май, ето и последният ми въпрос - казваш, че живееш ден за ден. Какво би искал да оставиш след себе си?

- Не знам... Не мисля за това. Може би музиката, може би усещанията, които тя предизвиква в хората, докоснали се до нея. Трябва човек да чувства дадена композиция и тогава тя му носи със себе си цяла палитра от емоции. Това е ценното - да успееш да предизвикаш връщане на някакво приятно усещане. А аз наистина живея ден за ден или, както казва един приятел - сякаш всеки ден имам рожден ден.

Щрихи към портрета

Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София. Започва да взима уроци по цигулка на 5 години, на осем вече записва първата си плоча със Софийската филхармония и дебютира на сцената на Народния театър. На 9 играе във филм. На 16 печели първата си международна награда на конкурса за цигулари “Жак Тибо”. Учил е в Централното музикално училище в Москва, възпитало някои от най-добрите цигулари в света.

Васко се премества в Лондон и само за една година печели няколко престижни европейски награди. На 18 години получава приза “Николо Паганини” в Генуа. В британската столица той прави следдипломна квалификация в Кралския музикален колеж, а през 1994 г. печели конкурс за концертмайстор в британската кралска опера “Ковънт Гардън”. Като неин солист и артистичен директор, той става най-младият (тогава е на 23 г.) концертмайстор в историята на оркестъра на лондонската опера. Следват концерти и участия във фестивали във Великобритания, Испания, Италия, Китай, Япония, САЩ. Концертирал е в над 40 страни по света, работил е с едни от най-добрите музиканти, като Рони Ууд, Пласидо Доминго, Стинг, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър. По-късно е творчески продуцент на операта “Ковънт Гардън”.

Васко Василев е създател и лидер на своя собствена група - квартетът “Лауреат”, в който участват само носители на престижни международни награди. Друг негов проект е “Voodoo Orchestra”, известен и под името “Super Girls Orchestra” - млада и красива формация от талантливи музикантки.

Валентина ИВАНОВА