"Вече мога да го извадя като аксиома. С когото и да започна спор в социалните мрежи, когато този спор стигне до задънена улица, опонентът ми винаги, в почти 98 процента от случаите се обръща към доброто ми старо наднормено тегло", пише във Фейсбук музикантът Венци Мицов.

И това се случва всеки ден. Ама абсолютно всеки, наистина. А бе пиша аз нещо - примерно казвам, че не харесвам Шопен и предпочитам примерно Брамс. И после разговорът протича горе-долу така:

Аз: Не харесвам Шопен, предпочитам Брамс.

Тя: Ти ли ще казваш нещо за Шопен и Брамс ве, освен това разговорът олеква, щото не си използвал правилно членуване в две думи.

Аз: Това какво точно променя? Освен това смятам, че Брамс е далеч по-задълбочен автор, познавам детайлно музиката и на двамата композитори и правя изводите си на база моите усещания за естетика, моите анализи на творбите на двамата представители на романтизма...

Тя: Аха, ти, дето пееше мръсни песнички там с групата, в която свириш, разбираш от Брамс и Шопен.

Аз: Да де, ама освен мръсните песнички съм доктор по музика.

Тя: Да бе, от ЮЗУ - то, той Краси Гегов беше написал, че ГЕРБ са ти дали титла и че той иска да те разстреля...

Аз: Да се върнем на разговора. Какъв е вашият аргумент да твърдите, че нямам право да имам мнение за музиката на Брамс и Шопен.

Тя: ТИ ПЪРВО ВЗЕМИ ДА ОТСЛАБНЕШ, СВИНЯ ДЕБЕЛА!!!

Сега...

Не пиша този статус, за да се оплаквам. Отлично знам какво е отношението към хората с наднормено тегло и през живота си много пъти съм чувал, дори от хора, които са възпитани и смятам за приятели, да ме наричат "дебелак" и "свиня", когато си мислят, че не съм наблизо.

Даже съм чувал либертариански теории и теории в кръгове като "консерватор", че не трябвало да има милост за дебелите, щото те пречели на благополучието и на позитивния егоизъм и така нататък...

За друго пиша тоя текст. Пиша го заради липсата на аргументи и склонността на мнозина, когато закъсат откъм идеи как да продължат да спорят, да се обръщат към добрите стари обиди на външен вид.

Има няколко категории хора в това отношение. Те са:

1. Обиждащи на килограми

2. Граматически нацисти

3. Питащи "Где бяхте вий"

4. самопрецЕнящи си

5. Хомеопати, 5G стопъри, плоскоземци и фенове на Мангърката

6. Елитни либерали

7. ДСБ лели

8. ГЕРБ лели

9. БСП -ама там кръжеца е около по-младите в БСП (под по-млади разбирам около 55-60 годишни, те по-млади там нямат)

10. Възраждане ултрас - ей там вече е адово

Сигурно има и още, но за тия се сещам на първо четене.

И горе-долу май това исках да напиша. Така и ще си отида от тоя свят, без да разбера при толкова силно "критично" мислене защо всички сме тъпи като гъдулки и защо постоянно излъчваме идиоти, които да ни оправят.

PS. Към някои мои приятели, които създадоха цели медии в подкрепа на това "критично мислене".

Някой ден орките, които възпитахте да ви четат налудничавите текстове за норвежките джендъри, чиповете във ваксините и убийствата на гугутки от 5G мрежата с "критичното си мислене" ще убият първо вас. Да си знаете. Няма да ви посочвам, но вие ще се разпознаете.

И да, дебел съм, знам случаи, в които банка е отказвала потребителски заем на приятел, защото бил дебел. И не се шегувам.

Нямам за цел да пиша фат шейминг пост. Имам за цел да ви кажа, че ако сте опрели до моите килограми, за да аргументирате собствената си тъпота, то имате голям, ама много голям проблем...