Майките от "Системата ни убива" обезсмислиха целия протест и стигнаха дъното. След разцеплението си една от тях - Вера Иванова пусна сигнал, че друга майка - Ина Маринова не си води детето на училище. 


Вера Иванова

"Малка подробност" е, че дъщеричката на Ина е с множество увреждания и на практика няма как постоянно да посещава занятията. Именно Вера Иванова е тази, която реши преди време, че ще се протестира докрай, независимо, че останалите майки решиха да не я подкрепят. Заедно с още няколко жени тя реши да се отцепи и да започне самоволно преговори с правителството, пропускайки по този начин важни точки от исканията на майките. Така вместо да изпълни целта на протеста, тя прави точно обратното. 

Ина Маринова е тази, която я критикува и изобличава. Следва и отмъщението - сигнал до всички възможни институции срещу детото й. 

Ето и разказа на Ина Маринова от личния ѝ профил във Фейсбук, в който тя описва целия ужас, през който й се налага да премине заради "сигнала". Публикуваме го без редакторска намеса:

Тези дни пишех разхвърляно. Така главоломно ми се случваха нещата,че просто пишех моментно. Днес обаче дори на мен, разглеждайки собствения си профил, ми става ясно,че човек не би разбрал, ако сега влиза и прочита, или просто прочита случайно попаднал на една от публикациите ми. Затова нека от начало и за който е интересно, ще изтърпи дългия текст, няма как да не е дълъг:

27.02 - Получавам обаждане от училището,че проверка,че по моя случай, ама какво става....Директорката в някакъв стрес, а аз не зная какво ми говори, за какво става дума. Случайно изпуснато - там едни майки пуснали сигнал срещу вас...Продължавам да не разбирам...Изведнъж казвам - Как така други майки пуснали сигнал срещу мен, и за какво и защо? Директорката - Ми че не водите детето си на училище редовно. А аз - Ами представила съм ви медицински бележки ,че е с влошено състояние, даже имам Заявление от преди 4 години, което стои на бюрото ви, разбрали сме се, че ако няма вариант вече с бележки, сиреч много са ми извинените отсъствия, просто прехвърлете детето, защото не желая да ви създаваме проблеми. Поговорихме,разговора приключи.

28.02 - Обаждане от зам. директора - Тук са РИО и Столична община, проверяват всички документи на детето.Сигнала е от някоя Вера Иванова. Казвам - добре, да проверяват /вече ми се изяснява ситуацията/

Обаждане две, вече от центъра за масаж,който детето посещава - Ама какво става бе, проверяват ме от Столична, т.е. проверяват детето ти........Аз вече стъписана- И теб ли бе, та ти не си никаква институция, а обикновени масажчета, та то детето е с двигателни увреждания.

Валят обаждания, вече социалните работнички, които са към района ми от програмата Асистент за независим живот, направо аха да ревнат милите , и те не разбират как е възможно майки срещу мен и детето. Детето ми е потребител на услугата и предвид,че много медицински бележки и че този месец почти не е ходила на училище пак по медицински показания и СЪС бележка от лекар, отрязват часовете за асистент , с колко още не знам.Тогава побеснях, защото сигнала е срещу мен, но потребителя на тази услуга е детето ми и реално режат нейното право на асистент. Лично на мен не ми пука за парите, няма да умра от глад, но въпроса е в принципа- Защо бе, какво ви пречеше детето и правото му?

1.03 - В училището вече има трета проверка- МОН. Казват ми,че сигнала е от НГИ Системата ни убива с председател Вера Иванова. Държат ме на телефон. Хората любезни та любезни, очевидно и те недоумяват как е възможно това, което се случва с мен, но има сигнал, длъжни са, проверяват. Казват ми, че всички документи, включително Заявлението ми за прехвърляне от преди 5 години /5 били, дори съм забравила че е било 2014-та/ е пред очите им и няма проблем, но да им изпратя същото отново с днешна дата, пращам на секундата на даден мейл.

За сега е това. Открито нарушение няма. Детето ми е с множество увреждания, те нямат лимит на извинени отсъствия, не повтарят класове. Реално това са формалности при такива деца.

Междувременно два дни съм на телефон, Вики ме усеща, със сърцебиене съм от яд, не ми пречи де, дишам дълбоко. Реве , когато говоря по телефона, а и няма как да кажа абе сега не мога, айде след малко ,че да успокоя детето и продължавам с разговорите,затварям се в другата стая , само две са ми. Тя започва с гърчове, стреса вече си е казал думата, от първи март сутринта до сега са 4 броя сериозни. Ще мине.

17 години институции ме размотават насам-натам, все някаква бележка влача, все нещо се иска някъде, бумащина, бумащина. На 17-тата година доживях майки като мен,в същата позиция, със същите деца, борили се заедно с мен за правата на хората с увреждания, ей за тези дребнички неща, бумащини, та тези майки пуснаха сигнал срещу мен, сигнала се проверява по веригата. Виждат ,че съм изрядна, оказва се,че този път институциите са на моя страна и също като мен изумени, но това е положението.

Вера Иванова и инициативата Системата ни убива уж защитават правата на хората с увреждания, а всъщност те самите навредиха на едно дете на 17 години ,с тежки множествени увреждания, дете на границата на дете и лице, защото догодина става на 18 г. и тогава вече е лице с увреждане.

На тези майки имам да им кажа само едно - Колкото и да ви мразя, обичам децата ви и на тях никога,ама никога не бих навредила. Те не са виновни,че майките им са такива, те са прекалено чисти същества. Всъщност....не ви мразя и вас, безразлични сте ми. Но пък и не искам такива хора да представляват майките на деца с увреждания в работните групи по реформи в политиките за хората с увреждания. Няма как някой да ме представлява, когато същия той е станал част от лошата система и играе СРЕЩУ човек с увреждане и по-лошо- дете."