Имах привилегията да си говорим с Видин на “ти”. Не само защото висях в гримьорната му още от дете, но и заради неговата удивителна способност да стопява дистанцията между хората. Десетки пъти съм го гледала в “Царицата на чардаша” и “Хубавата Елена”, в “Лелята на Чарли”, “Българи от старо време” и в “Цар Мидас има магарешки уши”. 

Седели сме на маса в компанията на големите циркови артисти Ани и Георги Кехайови. 

Разказвал ми е за детските си години в село Горна Козница - според него най-хубавото на Балканския полуостров, и за сбърканата си рождена дата - често пишеха, че е роден на 8 март 1929-а, а всъщност се бе пръкнал на белия свят на 12 февруари. Селският поп объркал датите. Бях и сред опечалените, които се поклониха пред саркофага на Видин Даскалов в края на август 2001-ва. Всички солисти на Музикалния театър стояха на почетна стража край покойника, а прочутата Лиляна Кисьова неудържимо ридаеше. “Видин Даскалов е епоха в оперетата” - каза тогава големият оперен и оперетен режисьор проф. Светозар Донев. 

От Видин ми останаха много снимки и няколко касети с интервюта. Нека се върнем към част от нашите разговори.

- Ти си голям артист. По улиците хората те разпознават, където и да се появиш из България, те спират и искат да ти стиснат ръката. Остана си привързан към село Горна Козница. Защо?

- Родното място е свято. Детството ми не беше богато, но игрите и лудориите нямаха край. Имах много приятели. В нашата къща е спал цар Борис III, по-точно - в моето легло!

- Интересно, как се е случило това?

- От нашето село е бил родом един министър от кабинета на Александър Стамболийски, Александър Димитров. Той довел Негово величество на село, а тогава всички легла по къщите били дървени и твърди. Само в моята бебешка стая у дома имало легло с пружина. Предложили на царя да пренощува на него и той приел!

- Селото се гордее с теб. Ако някой ден го кръстят Видин Даскалово, ще се радваш ли?

- Не, не, това не бива да става. Името Видин Даскалов няма да се потрети. Имам внук Видин, това ми стига. Много го обичам. Всички дядовци сме луди по внуците си. 

А чрез моя внук аз отмъщавам на сина ми Иван, защото се заплесна по бизнеса, вместо да стане артист. 

- В дългата ти кариера през ръцете ти минаха доста партньорки, някои вече напуснаха сцената.

- Това е Божа работа. Важен е и външният вид, и самочувствието. Ето, аз понапълнях с годините, но самочувствието не ме напуска. Въобразявам си, че килограмите не пречат. Веднага в театъра ми ушиха нов фрак, та да не бъде Бони дебеланко в “Царицата на чардаша”. Важното е, че теглото не ми пречи да танцувам. 

- Ти си очарователен и като артист, и като мъж. Защо допусна да останеш без нежна половинка в живота?

- Да, сам съм у дома, но не съм самотен. То си зависи от човека. А любовта е свято чувство. Не може да го излагаш на показ и да даваш обяснения защо вкъщи си нямаш жена. 

Два пъти съм казвал “да” в гражданското и съм бил честен

С първата ми съпруга се разделих заради втората. А втората, Ели, беше цигуларка, поиска да идем в Куба, защото я канеха на работа. Не се съгласих, климатът там е влажен. Тя после отиде на работа в Мексико. Вече се бяхме разделили, а като влязох в болница, дойде да ме види. Какво повече да искам, останахме си добри приятели. 

- На сцената обаче “твоите” жени не са една и две. Към всичките ли изпитваш тръпка?

- Много е важно на сцената да те гледат едни честни очи. Тогава се отпускаш и чудесата стават. С такива очи ме гледаше дългогодишната ми партньорка Лиляна Кисьова. Даже из провинцията смятаха, че сме съпрузи в живота. После - Хермина Михайлова, Людмила Чешмеджиева, Мариана Коцева. Боя се да не пропусна някоя, че ще ми се разсърди. Най-хубавите артистки са в нашия театър, в оперетата. 

- Нарочно ли пропускаш Зорка Димитрова? Бяхте с нея повече от сценични партньори. Едва ли публиката някога ще ви забрави в “Царицата на чардаша“?

- Не, не я пропускам. В един момент тя предложи заедно да заживеем, ама аз отказах. По зодии не си пасваме - тя е Скорпион, аз съм Водолей. 

- Защо продължаваш да пушиш, не си добре със сърцето?

- От нищо не се отказвам - ни от хапване, ни от пийване. А хубавите момичета ми пълнят душата само като ги видя

Приятно ми е да работя с млади артисти. Навремето бай Асен Русков ме видя с книжка под мишница - носех режисьорските уроци на Станиславски. “Добре е, че си взел учебници, но с тях актьор няма да станеш. Майката му е сцената, така да знаеш”. Запомних тия думи на бай Асен Русков и затова реших практически да помагам на младите, не с лекции, а в процеса на общата ни работа. 

- Видине, мислиш ли за момента, когато ще си тръгнеш от сцената?

- Никой не е вечен в театъра. Но не ми се мисли за раздяла с публиката. Нормално е биологически човек да си отиде, важното е да не драматизира момента, да е подготвен психически. И да не му е мъчно за някоя неизиграна роля. А на мен все още ми е мъчно за много роли. 

Мария НИКОЛОВА