24 години разлика. Различни държави. Една и съща трагедия. Серия от тежки ненаучени уроци. Предвидими, предотвратими, но винаги идващи навреме за тези, които упорито отказват да се учат.

Историята пак се повтаря. За кой ли път?! И за кой ли път уроците остават неразбрани. Повторението не е фарс, а свирепа трагедия, която попива като гъсто мастило в няколко поколения.

Едно и също погребение, различни дати

България имаше своето ужасяващо "Индиго", след което не се научи да си пази децата. Остана споменът за детския смях, заглушен от музика, отекнала в писъци.

Като под индиго сега трагедията се повтаря и в Кочани, в съседката ни Северна Македония. Ужас се разигра и в друга наша съседка – Румъния. И в трите случая говорим за едно и също погребение с различни дати.

На 21 януари 2001 г. България загуби 7 деца пред дискотека "Индиго" в София. Входът на нощното заведение се превърна в задушаващ тунел, а тълпата бе безмилостна в стремежа си да влезе в претъпкания клуб.

Без охрана, без организация, без аварийни изходи, без капка съвест!

В резултат децата бяха смачкани от безхаберие и затворени врати. Бяха стъпкани, защото за някой печалбата бе по-важна от сигурността.

Случи се това, че животът загуби стойността си под тежестта на тълпата и инертността на институциите!

На 16 март 2025 г. същата свирепа болка прониза Кочани, Северна Македония, така, че раната едва ли някога ще зарасне. 59 души, сред които много деца, загинаха в пожар, предизвикан от пиротехнически ефекти в нощно заведение.

Истинската искра обаче е запалена далеч преди това – от бездействието, корупцията и липсата на контрол.

На 30 октомври 2015 г. сълзи потекоха и в Букурещ, Румъния след трагедията в клуб "Колектив". Пиротехниката на заведението внезапно възпламенява акустичната облицовка, а огънят се разгаря неконтролируемо за минути навсякъде. 27 души загиват същата нощ, а над 200 са ранени. По-късно 37 от пострадалите умират в болница.

И "Индиго" всъщност бе предупреждение, а "Кочани" се превърна в истинска присъда! А ние отново се връщаме към добре познатия сценарий, при който институциите се активизират, когато вече е твърде късно.

Съдебният процес, продължил 7 години, 6 месеца и 18 дни след трагедията пред "Индиго", всъщност не доведе до нищо. 1 условна присъда, 4 глоби и уважен граждански иск за 50 000 лв.

Никой от виновните не влезе в затвора!

Преди 24 години България плака с глас за своите загубени деца, но не промени правилата на играта. Днес Северна Македония получи от същия безмилостен урок.

Разследването в Румъния пък разкри фатална корупционна схема, а проверка установява, че "Колектив" не е отговарял на никакви изисквания за безопасност.

Заведението е разполагало само с един пожарогасител в момент, в който е пуснало между 300 и 500 зрители на концерта и с един единствен изход, широк едва 80 см. Собствениците не са закупили звукоизолация, защитена от възпламеняване, тъй като им се сторила твърде скъпа.

Евтин единствено излиза животът след такава калкулация…

Трагедията предизвиква масови протести, които доведоха до оставката на румънското правителство.

И въпросът тук е колко още погребения са нужни, за да се промени всичко това?

Колко болка трябва, за да стане ясно, че сигурността не е лукс, а задължение?

С колко разбити животи още ще плаща обществото ни за незрялото си поведение?

Има ли политици в тази държава, които да подходят наистина държавнически?!

Не, това не са просто думи. Не е и поредният повод да си чешем езиците. И няма да чакаме отново смисъла зад репликата „всяко чудо за три дни“ да си проправя път по инерция. Не и когато черната статистика е толкова тежка, че не ни дава и дъх да си поемем!

След „Индиго“ в България започнаха разследвания, а върху обществото се изсипваха, като кухи фрази, серия от оправдания, обяснения и обещания за реформи.

В Северна Македония в момента текат проверки, валят оставки и свисти възмущение.

И какво от това???

Има инспекции, които ще утихнат преди да са успели да прокарат системност. И ще се случват пак и пак при следващата трагедия, ще водят до поредния ден на траур.

И докога така?!

Едно е ясно – ако на Балканите има нещо по-трайно от хаоса, то това със сигурност е институционалната амнезия! Хилядите моменти, в които държавата е била зрител, а клубовете (в случая) – капани!

Всички сме наясно какво е решението – наличие не просто на закъснели проверки и обещания, а реални санкции, които не просто наказват, а възпират!

И когато някой дава обещания, не хвърля просто едни думи на вятъра. Това са моментите, в които обществото очаква действия. И след действията – промяна.

Тези мерки чакаме

Лицето на промяната тук може да има много изражения, но никога застой. Сега е моментът институциите да спрат да чакат следващия черен ден и да противодействат с реални мерки.

Собствениците на подобен тип заведения трябва да носят лична наказателна отговорност. И когато не спазват изискванията за безопасност, да имат не условни присъди, не глоби, а ефективни наказания. Да им бъде наложена и пожизнена забрана за упражняване на дейност в развлекателния сектор.

При смъртни случаи да има не условни присъди и обществено порицание, а наказания за убийство по непредпазливост с минимум 10 години затвор.

Трябват санкции и за институциите, които бездействат! И може би автоматично уволнение на служители, одобрили лицензи без извършена реална проверка преди това.

Лична наказателна отговорност би следвало да носят и инспекторите, подписали фиктивни проверки. А независими разследващи комисии да следят работата на институциите, издаващи лицензи.

Клубовете, които не покриват изискванията за пожарна безопасност и капацитет, просто да бъдат принудително затваряни!

Докато не се въведе подобен строг контрол, докато не се правят реални проверки и извънредни инспекции (особено преди празници и големи събития), докато не се поставят камери и онлайн системи, където трябва, за да могат съответните инспекции да се документират и проверяват от външни органи, нищо добро не ни чака.

Заведенията, които са нарушавали системно изискванията, следва да бъдат поставяни в "черен списък", а собствениците им да не могат да регистрират нов бизнес в сектора.

Хубаво би било да се провеждат кампании за повишаване на информираността, както и обучения за поведение при паника и извънредни ситуации в училищата. За да могат и родителите да бъдат по-спокойни, и децата – по-подготвени.

Живеем във века на високите технологии, боравим ежедневно с десетки приложения. Може би вече е време да бъде създадено и такова мобилно приложение, в което всеки да може да сигнализира за нередности в клубове и дискотеки.

Контролът може да предотврати подобни трагедии, но не създава съвест, не учи на отговорност, не гарантира самосъзнание. Това е наш дълг!

Иначе смъртта в нощните клубове винаги има едно и също лице – паника, задушаване, огън, безхаберие. Различни са само адресите.

Днес е Кочани, вчера беше "Индиго" и "Колектив". А утре?

Трагедиите не питат. Те просто се случват там, където безхаберието им оставя вратата широко отворена.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ