Влади Въргала: Властта е чудовище, което ни пие кръвта

<strong>- Влади, подходящ ли е според теб колегата адаш Пенев за министър на културата?<br /> </strong>- Владо е прекрасен не само като актьор, а и като човек! За трите месеца на служебното правителство трябва да има фигура, която да не е компрометирана и да има морал. А той има. Министърът трябва да бъде не само достойна личност, а и мениджър, за да управлява. Министерството на културата е с най-нисък бюджет от всички останали, затова всичко ни е на това дередже.<br /> <br /> <strong>- Има ли нещо знаково в това, че Пенев играе ченгето Попов, а Стефан Данаилов, по-предишният ресорен министър, навремето беше майор Деянов?<br /> </strong>- Не. Владо е изиграл много други значими роли. Все едно Робърт де Ниро след &quot;Нос страх&quot; да беше станал социален министър в Америка.<br /> <br /> <strong>- А за новия кабинет какво ще кажеш?<br /> </strong>- Това е временно правителство и за тези три месеца трябва да наблюдава процесите - да не се злоупотреби с факта, че държавата е обезглавена.<br /> <br /> <strong>- Твоят коментар за бунтовете и последиците?<br /> </strong>- Гладът е по-силен от тока! Време беше да се събудим от летаргията. Никой няма да реши проблемите, докато само чакаме. Оказа се, че този народ има глас и той беше чут. Не сме само електорат по време на избори, а нормални човешки същества, които също трябва да се хранят. Но имаме и мечти, планове за реализация, поети отговорности. За да живеем нормално и спокойно, политическата класа трябва да създаде и контролира регламент. Малцина са тези, които мечтаят за несметни богатства. Повечето хора искаме сигурност - заплата, която да стига, и човешки условия за живот. Тогава можеш да се зарадваш на изгрева, на децата си, да заспиш нормално и да се събудиш с усмивка. Тогава си много по-способен в работата и дори видът ти е много по-одухотворен. Когато нямаш пари да посрещнеш елементарните нужди, се свиваш, обладан от страхове. Първо се превръщаш в изплашено същество, после ставаш звяр и си готов на всичко, на всякакви компромиси, за да оцелееш. Тогава те купуват евтино и си лесен за манипулация. Така ни управляваха повече от двайсет години. Това е една от причините хората да излязат на улицата.<br /> <br /> <strong>- Падна и жертва - Пламен от Варна. Какво означава неговата смърт?<br /> </strong>- Животът е даден от Бога и родителите! Никой не бива да отнема нито своя, нито нечий друг. Дали това, което направи Пламен, е саможертва, или е акт на крайно отчаяние, не знам. Но нито аз, нито някой друг има нужда от смъртта му. Боли ме при мисълта за нечовешките мъки, които е изживял. Моля се за душата му. Моля се да му прости Бог. Да му простят неговите родители. Моля се хората да проумеят, че това не е начинът да защитиш каузата си. Моля се децата ни да го разберат. Има много други начини на саможертва, но сам да отнемеш живота си, не бива! Няма смисъл! Смятате ли, че който се е окопал в пари и смуче от кръвта на народа, ще се трогне, ще си вземе поука, ще се промени? Едва ли! По-скоро ние, от същата страна на барикадата, трябва да се засрамим от овчедушието си. Защото сме съучастници със своя егоизъм, завист и алчност. <br /> <br /> <strong>- Що за хора станахме?<br /> </strong>Отгоре ни натискат, изтребваме се помежду си. Има ли някой, който да каже, че хората в България са добри? Не вярвам! Не защото сме лоши, а защото бедността ни превърна в зли същества. Дано саможертвата на Пламен ни помогне да се осъзнаем. Чак тогава ще успеем да променим нещата, които ни потискат! Покой на душата му!<br /> <br /> <strong>- Сгреши ли Бойко, като подаде оставка?<br /> </strong>- Когато хората излязат на улицата масово, значи, че някъде си допуснал грешка. Човек с достойнство не би постъпил по друг начин. Бойко винаги се е вслушвал в гласа на хората. Не се сещам за друг премиер, който да е разговарял с протестиращите и да е приемал като лична кауза намирането на решение за всеки казус. Никой друг не е ходил по заводите и по обектите, където хората са изпаднали в крайна нужда и отчаяние. За разлика от повечето политици Бойко има и други органи освен стомах. Прави всичко със сърцето си. Не съм нито слагач, нито имам интерес от Борисов. С тези, които ще ме обвинят в несъществуващи грехове, мога да споделя, че от седмица семейството ми се храни само със супа. ДА! Не ме е срам от децата ми. Защото досега успях да съхраня най-важното: различавам ценното от цената! И когато проумея, че една кауза е важна, не се интересувам от дивидентите.<br /> <br /> <strong>- Според теб, защо Борисов се разболя?<br /> </strong>- Когато правиш нещо с душа, хемороиди ли ще хванеш? Не! <br /> <br /> <strong>- Кой е виновен за това озверяване на хората - последното правителство, тройната коалиция или някой друг?<br /> </strong>- Когато ГЕРБ влезе във властта, попитах сегашния президент Росен Плевнелиев за какво им е да управляват? <br /> България е обран бостан. И когато дойдат хората за дините си, няма да ги интересува кои са новите пазачи. Те ще си търсят дините от тях. Тогава Плевнелиев ми каза, че има много неща, които могат да се направят. За съжаление се оказах прав. Направиха нови огради и напоителни системи на бостана, но дините ги няма! Трябва да се засадят, да мине време и чак тогава. Сега чакаме новата реколта.<br /> <br /> <strong>- Какво се промени в живота ти от 89-а досега?<br /> </strong>- Успях да спечеля повече доверие в себе си. Постигнах го, като слушах другите. Но най-много ме трови несигурността. И преди, и сега живея като наемен работник - ден за ден. Не зная утре как ще оцелея! <br /> <br /> <strong>- Вярата помага ли ни?<br /> </strong>- Никой не може да я отнеме на никого. Тя те прави силен! В България ще заживеем нормално, когато имаме Морал и Вяра. Държавата е там, където има един език и една вяра, която определя нормите между хората. Бог ми помогна да постигна нещата, за които съм се молил. Не ми ги е спуснал отгоре, а ме благослови да извървя пътя и да преодолея препятствията. И най-важното - да осъзная мисията си. Както казва мой приятел - всички сме пощальони на тази земя. Ние сме гости и е правилно да мислим как светът да стане по-добър. Винаги мисля какво трябва да дам, а не какво ми се полага. Това, което е мое, то ще дойде. Не се правя на светец. Имам своите залитания и грехове. Правил съм неща, от които се срамувам. Но е било в моменти на слабост - когато не осъзнаваш постъпките си. Бистър ли ми е разумът, се стремя да бъда полезен и да върша добри неща. Всички сме едно и също с различни ЕГН - един разум с различно самосъзнание. Имам си лична рецепта - когато смятам, че съм ощетен и онеправдан, се сещам за Мануела Горсова и разбирам, че нямам проблеми. Сещам се за дядо Иван от Нови хан и разбирам, че &quot;доброто&quot; е всекидневно дело и не трябва да чакаш награда. А понятието &quot;добро&quot; е утопия.<br /> <br /> <strong>- А сега накъде?<br /> </strong>- Напред и нагоре!<br /> <br /> <strong>- Ще гласуваш ли на 12 май?<br /> </strong>- Правя го всеки ден. Моята работа е обществено отговорна. Тя формира мисленето и създава представата за живота. Творците поставят &quot;диагнозата&quot; на времето, а хората сами избират &quot;лечението&quot;. Ако си искрен като артист, ще помогнеш с емоции и примери - всеки да се огледа и да вземе по-правилното решение. А и човек не живее от избори на избори. Това е специалитет на политиците.<br /> <br /> <strong>- Твоята прогноза?<br /> </strong>- Не знам! Откровено симпатизирам на г-н Борисов. Само той демонстрира мускули срещу онези, които изманипулираха народа и продължават да го правят. Защото монополите и регламента ги създадоха тези, които сега се правят на умрели лисици. Те са много мощни и богати. Трудно някой би им се опрял. Грешката на Бойко е, че се довери на хора, съобразяващи се с наложената отвън финансова дисциплина. Това доведе до обедняване. Но Бойко доказа, че в България може да се гради. Само времето ще определи кой кой е! <br /> <br /> <strong>- По-добре ли ще бъде за народа, ако следващите избори бъдат спечелени от неизвестни хора?<br /> </strong>- Това е утопия! За кой народ говориш? За обрания, излъгания, изнасиления, който сега се чувства като един, защото проумява болката на другия до него? Или за народа, който палеше свещи и плачеше за медиците ни в Либия, докато бяха в затвора, а ги намрази и разпъна на кръст заради едни апартаменти? Народът има много лица. Докога ще ни сближава болката? И толкова ли е трудно да сме истински?<br /> <br /> <strong>- Или всичко опира до &quot;Приказка за стълбата&quot;?<br /> </strong>- Имаме нужда от нова политическа класа. Тази е номенклатурна. Родителите й са комерсиални и създадоха чудовище. Конструираха машина, която се храни от кръвта на бедния човек. Лицемери във власт. Интересуващи се единствено от собствения си просперитет и благополучие. Прочетете Смирненски, Ботев, Пеньо Пенев. Живели са преди век, а все едно са писали днес. Човек от Стара Загора, който смяташе да се кандидатира преди години на някакви избори, искаше неговият слоган да е &quot;Ще крада по-малко! Ще лъжа по-красиво!&quot;. А на плаката да се снима с децата си под надписа: &quot;Всичко правя за тях.&quot; Не му дадоха от партията. Но той каза истинските думи.<br /> <br /> <strong>- Новият патриарх ще помогне ли за промяната?<br /> </strong>- Определено Неофит е най-правилният избор. Надявам се Бог да го напътства и закриля, защото в лоното има много черни сили, които ще му пречат. Най-важното е да приобщи хората към вечните истини. Единици са свещениците, с които можеш да разговаряш за Бог и Вярата. Повечето са бизнесмени в расо. Църквата ни има предимно обреден характер. Погребения, кръщенета, сватби, освещаване на офиси и магазини. По 20 лева, по 30 лева. Как ще сложиш цена, когато посвещаваш нов човек в християнската вяра или представяш нова душа пред Бога? <br /> <br /> <strong>- Тази година двама великани напуснаха този свят - Калоянчев и Тодор Колев. Какво си спомняш за тях?<br /> </strong>- Напоследък загубихме големи личности. Но това е нормалният житейски кръговрат. Правилно е да ги ценим, докато са живи, и да ги почитаме, когато ги няма! Тодор Колев си отиде с болка и обида. Имаше много неща, които можеше да даде на публиката, но никой не му предложи работа, а го разчекнаха за досиета и други гадости. Ние, актьорите, живеем с изкуството си. Когато ни ръкопляскат, не си мислим &quot;колко съм велик&quot;, а се зареждаме. Но когато ни наранят, оплюят, се затваряме. От това губят всички. <br /> <br /> <strong>- Стягаш редиците за сериал. Докъде стигна?<br /> </strong>- До дни започваме снимките на &quot;Шменти капели: Легендата&quot;.<br /> <br /> <strong>- Кои любими актьори ще видим? <br /> </strong>- Във всяка серия участват около 60 човека. Сред многото имена има и абсолютно неизвестни. След премиерата любимите лица ще се увеличат. Сблъсках се с проблема, че повечето от колегите в сериали са принудени да подписват забранителни договори за филми в други телевизии. Днешният актьор е беден, така че е готов на всичко. Но наемът на една камера е по-голям от неговия хонорар. Заплащането е повече от символично. Популярността не храни. Съгласен съм, че не е правилно да гледаш един и същи човек по едно и също време на всички канали, но в различни роли. От това никой не печели. Но артистите не могат без екрана. Поздравявам ръководството на TV7, че за нашия сериал забранителната клауза отпадна. <br /> <br /> <strong>- Какво ще се случва в сюжета?<br /> </strong>- Това е дълга история за измамата в България, която се развива в три епохи. Има различни видове мошеничества - в зависимост от броя на техните жертви. Има манипулации, от които страдат поколения. Тръгваме с 12 серии. Този филм не търпи втори сезон. Каквото разкажеш, това е. Не може да се прави продължение. <br /> <br /> <strong>- Защо на актьорите в един момент им се приисква да са режисьори?<br /> </strong>- Най-честата причина е стремеж към развитие, към надграждане в професията. Някои успяват, други не. Като във всичко. В моя случай има и нещо друго. Може би образът на Въргала ограничава ролите, в които могат да ме възприемат зрителите. А и от доста години играя и малко или много съм се изтъркал. <br /> <br /> <strong>- Филмът ти &quot;Операция: Шменти капели&quot; обиколи света - какво казваха хората за него?<br /> </strong>- Бях в около двайсет държави и навсякъде имаше смисъл от прожекцията. Разбира се, там, където публиката беше от българи, и в страните от бившия соц лагер, посланието се разбираше много по-ясно и реакцията беше по-вълнуваща.<br /> <br /> <strong>- Успя ли да изплатиш част от дълговете си?<br /> </strong>- Някои - да, но трябва да работя много, за да се върна на чина. И не това ми тежи. Скоро уважаван от мен поет беше написал дописка за вестник и изреждаше награди за политиците на принципа на оскарите. Беше вмъкнал изречение от сорта &quot;Не знам какво си &quot;шменти апартаменти&quot;. Заболя ме, защото едно от стихотворенията в моя войнишки бележник е негово - то е от най-добрите. Но после си казах, че времето е такова, той не може да знае истината и се е пуснал по течението. Но поет можеш и да не бъдеш, но човек - задължително! <br /> <br /> <strong>- Имаш ли идея за сюжет по последните събития?<br /> </strong>- Всичко ново е добре забравено старо. Причините за последните събития са същите отпреди сто години - глад и несправедливост.<br /> <br /> <strong>- Мислиш ли пак за театър?<br /> </strong>- Театърът е най-прекрасното място на земята. Нямам толкова пари да си го позволя! Но мечтая за това.<br /> <br /> <strong>- А ще пишеш ли книга? <br /> </strong>- Това е най-голямата ми страст. Пиша непрекъснато. Но трябва спокойствие на духа. Сега преминавам всекидневно от духовното в материалното и няма да се получи. Гриша Островски беше казал, че &quot;тишината е стартова площадка за всяко изкуство&quot;. В момента до мен трещят гръмотевици.<br /> <br /> <strong>- С какво се приспиваш вечер, какво четеш?<br /> </strong>- Библията и &quot;Български хроники&quot; на Стефан Цанев.<br /> <br /> <strong>Боряна КОЛЧАГОВА, <a target="_blank" href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-03-16&amp;article=444703">&quot;Стандарт&quot;</a></strong>